РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Литературен обзор
Да пише книги беше естественото състояние на Максим Минчев (1953-2020) ...
Авторът и перото
Темата за тишината и нейното значение във вътрешния свят на човека е в ...
Златното мастило
Книгата „Силуети на раздялата“ от Валери Манолов има премиера на 23 ап ...

Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си

Дата на публикуване: 08:13 ч. / 22.02.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4898
Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е, че човек сам прави щастието си. Това каза изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, която представи вчера в Казанлък книгата “Разпилени спомени”, събираща записките, които майсторът на българската живопис е написал в последната година преди кончината си. Щастието си там, където си ти, не можеш да го търсиш непрекъснато на местата, където не си бил, е казвал творецът.Всички го наричаха “бай Дечко”, така беше, когато се запознах с него, така си и остана и дори след като стана академик, никой не го нарече “академика”, разказа проф. Джурова.
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Снимка © Ралица Стефанова / Пресфото
Подиум на писателя

Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е, че човек сам прави щастието си. Това каза изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, която представи вчера в Казанлък книгата “Разпилени спомени”, събираща записките, които майсторът на българската живопис е написал в последната година преди кончината си. Щастието си там, където си ти, не можеш да го търсиш непрекъснато на местата, където не си бил, е казвал творецът.

Всички го наричаха “бай Дечко”, така беше, когато се запознах с него, така си и остана и дори след като стана академик, никой не го нарече “академика”, разказа проф. Джурова. По думите и той е живеел живота във всеки дъх. “Най-яркият ми спомен с него е, когато за пръв път го видях. Било е в края на 60-те или началото на 70-те години на миналия век. Той беше от хората, които по дух бяха по-млади от учениците си. Беше по-млад от децата, по-млад от всички нас. И беше такъв във всичко”, разказа тя. Дечко Узунов е боготворял женската красота, природата, българската жена.

Имах късмета да се запозная с аристократа на българското изкуство акад. Дечко Узунов още в ранна възраст, в последните години на гимназията, благодарение на неговите племенници Христо Нейков и Атанас Нейков, разказа проф. Аксиния Джурова. Тя посочи, че те са й помогнали много да навлезе в българското изкуство, тъй като чуждите възпитаници като нея са изучавали много малко за него. “Единственият начин да влезем в това, което се случва в нашето изкуство, беше да станем комисари на изложби, сега наричани куратори. С Христо Нейков направихме първата голяма изложба на Борис Ангелушев в Националната галерия и така постепенно успях да попадна в техния кръг и да се запозная с бай Дечко”, посочи тя.

Проф. Аксиния Джурова е и човекът, накарал художника да напише тези “разпилени спомени” в края на живота си, които тя дари на галерията в родния му Казанлък по повод 125-ата годишнина от неговото рождение. Те действително са такива, това не е в точния смисъл дневник, тъй като той никога не е писал подобно нещо и не искаше да го прави, посочи тя. Твърдял е, че неговият дневник са картините. Убедих го, че разказва много добре и че тези написани спомени са това, което ще остане след време, разказа проф. Джурова. Художникът е започнал да пише спомените си през 1979, когато е постъпил в болница в Банкя, а впоследствие и в Париж и във Виена. Те са написани на различен формат хартия. По думите на проф. Аксиния Джурова вътре има много интересни неща, а най-впечатляващ е финалът на спомените му. “Той е толкова провиденциален, че имам усещането, че е писан за днешното време, за цялата напрегнатост, в която живеем, за цялото пренасищане на човека от самия себе си”, обясни тя.

“...Небивало напрежение в атмосферата на света! За война или за мир?! Нима всичко, създадено досега от памтивека до днес, ще загине завинаги! (в един миг) Земята си отмъщава, ние изсмукахме от нейните недра жизнените и сокове. Взривове и алчният човек разруши вечното спокойствие и равновесие – от горещата лава до спокойните вълни на океаните. Въздухът стана задушлив и отровен... Земята престана да бъде наш дом – тръгнахме към космоса...към галактиката накъде...Човекът дойде до границите на безумието! Земята ще свети, гледана от други планети като минало величие на хора и общества, епохи и цивилизации. Каква ирония! ...“, пише Дечко Узунов към края на своите записки.

Държах много той да напише тези неща, защото точно в тези негови думи, в този зов към хората да се опомнят, той развенчава мита, който витае около него за тази негова “лежерност”, посочи проф. Аксиния Джурова. По думите й Дечко Узнунов е бил изключително елегантен, с безупречно чувство за хумор, излизал е от всякаква ситуация. “Затова и прелетя през няколко политически системи и през всички течения в изкуството, винаги оцеляваше. Никой не можеше да му противоречи, защото умееше да убеждава много и го правеше много галантно”, каза тя. Според нея с тези спомени хората могат да видят дълбочината на човешкото прозрение и добротата, която е излъчвал художникът. Другото, което си личи в тях е, че той не таеше злоба към никого, той нямаше завист към хората. Винаги казваше, че завистта е равносилна на братоубийство. Когато го попитах защо никога ти не говориш лошо за хората, той казваше “Аз съм си самодостатъчен, няма нужда да завиждам на никого”, каза още проф. Джурова. Тя си спомня, че авторът й е дал записките на 23 април 1986 година, точно три дни преди смъртта си. Тогава се е състояло гласуването за народни и заслужили деятели на културата и на изкуството. “Бях сред номинираните, той излезе и ми подаде списъка с одобрените. Показа ми, че съм останала под чертата заедно с Иван Кирков и Галин Малакчиев. На листа бай Дечко нарисува феникс и ми каза, че последните ще бъдат първи. Така и стана, тримата минахме след второто гласуване”, разказа проф. Джурова. Тогава й е нарисувал и един портрет, който тя е запазила за себе си, а спомените е решила, че трябва да останат в родния му Казанлък.

По думите на проф. Аксиния Джурова около Дечко Узунов е било страшно приятно. Той можеше да те извади от всякакво състояние на тъга и на отчаяние, винаги намираше надежда и ти даваше крила, а като го попитах как го прави, отговори, че някъде вътрешно пази детското усещане, обясни тя. “Пазя детския спомен в Казанлък, където баба ми на една диканя ме теглеше и това беше за мен първото велико летене”, е разказвал Дечко Узунов.

“Имам много и най-различни преживявания с него. Почина три дни, след като ми нарисува феникса, но нямах никакво усещане, че това е един човек, който си отива”, посочи тя. Според проф. Аксиния Джурова” бай Дечко” е бил емблематична личност не само за България. Той беше и председател на световната асоциация по изкуства, беше номиниран и от ЮНЕСКО за личност на годината. Беше една личност от европейски мащаб и нашите художници и нашата култура трябва да е много благодарна на Дечко Узунов за това, че беше мостът между Европа и България, каза тя и подчерта, че е чудесно, че се отделя нужното внимание на 125-ата годишнина от неговото рождение.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Темата за тишината и нейното значение във вътрешния свят на човека е във фокуса на новата стихосбирка от Нели Иванова – „Тишината зове пеперуди“, съобщават издателите от ...
Вижте също
Книгата „Силуети на раздялата“ от Валери Манолов има премиера на 23 април. Домакин на събитието е галерия „Кредо бонум“, съобщават организаторите. Представянето на „Силу ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Има истории, които времето повдига от дъното на съзнанието към повърхността на признанието
Книгата „Тука е така“ (изд. „Рива“) на Або ще има премиера на 18 април в клуб „Паве” в Столичната библиотека, съобщават организаторите. „Има истории, които времето повдига от дъното на съзнанието към повърхността на признанието. Книгата на Або „Тука е така” е ...
Подиум на писателя
Украинци в Лисабон протестират срещу проруска книга за войната
Украинската общност в Лисабон организира протест по време на представянето на проруската книга „Война на изток“ (A Guerra a Leste ) на журналиста Бруно Амарал де Карвальо, предаде Укринформ. Павло Садоха, ръководител на организацията, обединяваща украинците в ...
Анна Владимирова
Джоан Роулинг, в разногласия с актьори от филмите за Хари Потър, относно транссексуалните въпроси
Розалия Благоева
Подиум на писателя
Поезията на Миглена Николчина е акцент в разговор от поредицата Poiesis/Polemos
Поезията на Миглена Николчина ще е акцент в разговор от поредицата Poiesis/Polemos. Събитието ще бъде водено от Надежда Радулова и ще се състои на 17 април в театралната зала на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, съобщават организаторите от Кул ...
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Професор Милко Палангурски: Съграждането на модерна България
Професор Милко Палангурски представи в Силистра най-новата си книга „Съграждането на модерна България“. Събитието се осъществи по покана на Регионалният исторически музей в града и местната адвокатска колегия. Авторът отбеляза, че в книгата са обхванати два о ...
Александър Леви
Литературен обзор
Луксозното двутомно издание „Colorado Scenic Byways“ обогатява колекцията на библиотека „Партений Павлович”
Регионалната библиотека „Партений Павлович” в Силистра получи като дарение луксозното двутомно издание „Colorado Scenic Byways“. Това съобщиха във Фейсбук от културната институция. Изданието съдържа албум със снимки от крайпътни пейзажи в красивия планински а ...
Александър Леви
Златното мастило
Книги, заграбени от берлинската Еврейска равинска семинария, са открити в Прага
Христо Кьосев
Златното мастило
Откриха 19-ото издание на ,,Маратон на четенето”
Николета Василева
В Общинска библиотека ,,Паисий Хилендарски” – Самоков бе открито 19-ото издание на инициативата ,Маратон на четенето”. Това информираха от общинската администрация в профила си във Фейкбук.  Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ се включва за деветнадесета поредна година в инициативата „Маратон на четенето“, която е част от националната програма ,,Четяща България” и от ,,Поход на книгите” ...
Златното мастило
Новият „Гид на любителя астроном“ представя събитие, случващо се веднъж на 18,6 години
Мила Едрева
Експресивно
Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман „Недовърше ...
Начало Подиум на писателя

Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си

08:13 ч. / 22.02.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4898
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Снимка © Ралица Стефанова / Пресфото
Подиум на писателя

Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е, че човек сам прави щастието си. Това каза изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, която представи вчера в Казанлък книгата “Разпилени спомени”, събираща записките, които майсторът на българската живопис е написал в последната година преди кончината си. Щастието си там, където си ти, не можеш да го търсиш непрекъснато на местата, където не си бил, е казвал творецът.

Всички го наричаха “бай Дечко”, така беше, когато се запознах с него, така си и остана и дори след като стана академик, никой не го нарече “академика”, разказа проф. Джурова. По думите и той е живеел живота във всеки дъх. “Най-яркият ми спомен с него е, когато за пръв път го видях. Било е в края на 60-те или началото на 70-те години на миналия век. Той беше от хората, които по дух бяха по-млади от учениците си. Беше по-млад от децата, по-млад от всички нас. И беше такъв във всичко”, разказа тя. Дечко Узунов е боготворял женската красота, природата, българската жена.

Имах късмета да се запозная с аристократа на българското изкуство акад. Дечко Узунов още в ранна възраст, в последните години на гимназията, благодарение на неговите племенници Христо Нейков и Атанас Нейков, разказа проф. Аксиния Джурова. Тя посочи, че те са й помогнали много да навлезе в българското изкуство, тъй като чуждите възпитаници като нея са изучавали много малко за него. “Единственият начин да влезем в това, което се случва в нашето изкуство, беше да станем комисари на изложби, сега наричани куратори. С Христо Нейков направихме първата голяма изложба на Борис Ангелушев в Националната галерия и така постепенно успях да попадна в техния кръг и да се запозная с бай Дечко”, посочи тя.

Проф. Аксиния Джурова е и човекът, накарал художника да напише тези “разпилени спомени” в края на живота си, които тя дари на галерията в родния му Казанлък по повод 125-ата годишнина от неговото рождение. Те действително са такива, това не е в точния смисъл дневник, тъй като той никога не е писал подобно нещо и не искаше да го прави, посочи тя. Твърдял е, че неговият дневник са картините. Убедих го, че разказва много добре и че тези написани спомени са това, което ще остане след време, разказа проф. Джурова. Художникът е започнал да пише спомените си през 1979, когато е постъпил в болница в Банкя, а впоследствие и в Париж и във Виена. Те са написани на различен формат хартия. По думите на проф. Аксиния Джурова вътре има много интересни неща, а най-впечатляващ е финалът на спомените му. “Той е толкова провиденциален, че имам усещането, че е писан за днешното време, за цялата напрегнатост, в която живеем, за цялото пренасищане на човека от самия себе си”, обясни тя.

“...Небивало напрежение в атмосферата на света! За война или за мир?! Нима всичко, създадено досега от памтивека до днес, ще загине завинаги! (в един миг) Земята си отмъщава, ние изсмукахме от нейните недра жизнените и сокове. Взривове и алчният човек разруши вечното спокойствие и равновесие – от горещата лава до спокойните вълни на океаните. Въздухът стана задушлив и отровен... Земята престана да бъде наш дом – тръгнахме към космоса...към галактиката накъде...Човекът дойде до границите на безумието! Земята ще свети, гледана от други планети като минало величие на хора и общества, епохи и цивилизации. Каква ирония! ...“, пише Дечко Узунов към края на своите записки.

Държах много той да напише тези неща, защото точно в тези негови думи, в този зов към хората да се опомнят, той развенчава мита, който витае около него за тази негова “лежерност”, посочи проф. Аксиния Джурова. По думите й Дечко Узнунов е бил изключително елегантен, с безупречно чувство за хумор, излизал е от всякаква ситуация. “Затова и прелетя през няколко политически системи и през всички течения в изкуството, винаги оцеляваше. Никой не можеше да му противоречи, защото умееше да убеждава много и го правеше много галантно”, каза тя. Според нея с тези спомени хората могат да видят дълбочината на човешкото прозрение и добротата, която е излъчвал художникът. Другото, което си личи в тях е, че той не таеше злоба към никого, той нямаше завист към хората. Винаги казваше, че завистта е равносилна на братоубийство. Когато го попитах защо никога ти не говориш лошо за хората, той казваше “Аз съм си самодостатъчен, няма нужда да завиждам на никого”, каза още проф. Джурова. Тя си спомня, че авторът й е дал записките на 23 април 1986 година, точно три дни преди смъртта си. Тогава се е състояло гласуването за народни и заслужили деятели на културата и на изкуството. “Бях сред номинираните, той излезе и ми подаде списъка с одобрените. Показа ми, че съм останала под чертата заедно с Иван Кирков и Галин Малакчиев. На листа бай Дечко нарисува феникс и ми каза, че последните ще бъдат първи. Така и стана, тримата минахме след второто гласуване”, разказа проф. Джурова. Тогава й е нарисувал и един портрет, който тя е запазила за себе си, а спомените е решила, че трябва да останат в родния му Казанлък.

По думите на проф. Аксиния Джурова около Дечко Узунов е било страшно приятно. Той можеше да те извади от всякакво състояние на тъга и на отчаяние, винаги намираше надежда и ти даваше крила, а като го попитах как го прави, отговори, че някъде вътрешно пази детското усещане, обясни тя. “Пазя детския спомен в Казанлък, където баба ми на една диканя ме теглеше и това беше за мен първото велико летене”, е разказвал Дечко Узунов.

“Имам много и най-различни преживявания с него. Почина три дни, след като ми нарисува феникса, но нямах никакво усещане, че това е един човек, който си отива”, посочи тя. Според проф. Аксиния Джурова” бай Дечко” е бил емблематична личност не само за България. Той беше и председател на световната асоциация по изкуства, беше номиниран и от ЮНЕСКО за личност на годината. Беше една личност от европейски мащаб и нашите художници и нашата култура трябва да е много благодарна на Дечко Узунов за това, че беше мостът между Европа и България, каза тя и подчерта, че е чудесно, че се отделя нужното внимание на 125-ата годишнина от неговото рождение.

Още от рубриката
Подиум на писателя
Има истории, които времето повдига от дъното на съзнанието към повърхността на признанието
Подиум на писателя
Украинци в Лисабон протестират срещу проруска книга за войната
Анна Владимирова
Подиум на писателя
Джоан Роулинг, в разногласия с актьори от филмите за Хари Потър, относно транссексуалните въпроси
Розалия Благоева
Всичко от рубриката
Валери Манолов и неговата поетична книга „Силуети на раздялата“
Книгата „Силуети на раздялата“ от Валери Манолов има премиера на 23 април. Домакин на събитието е галерия „Кредо бонум“, съобщават организаторите. Представянето на „Силу ...
На бюрото
Разговор с Иво Беров за дебютната му стихосбирка „Сирените на небесната полиция“
Пепа Витанова
Литературен обзор
Професор Милко Палангурски: Съграждането на модерна България
Александър Леви
Литературен обзор
Луксозното двутомно издание „Colorado Scenic Byways“ обогатява колекцията на библиотека „Партений Павлович”
Александър Леви
Златното мастило
Книги, заграбени от берлинската Еврейска равинска семинария, са открити в Прага
Христо Кьосев
Златното мастило
Откриха 19-ото издание на ,,Маратон на четенето”
Николета Василева
Златното мастило
Новият „Гид на любителя астроном“ представя събитие, случващо се веднъж на 18,6 години
Мила Едрева
Литературен обзор
Теодор Кърчев: Винаги съм осъзнавал социалната функция, роля и значение на литературата
Садет Кърова
Експресивно
Григор Бануши представя книгата си „Недовършена симфония“
На бюрото
НДФ „13 века България“ обявиха шест номинации за роман на годината - 2024
На бюрото
Представиха "С очите на ангели, затворени в приют" в Гърция
Димитрина Ветова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Силата на думите: Среща-разговор с писателката Даян Шаер
Среща-разговор с Даян Шаер организира Регионална библиотека "Априлов-Палаузов“ в Габрово.Събитието е на 18 април в читалня „Д-р Петър Цончев“, съобщи Савина Цонева, директор на Регионална библиотека "Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от бълг ...
Избрано
Малки софийски истории, в новата книга на архитект Петър Диков
Разделил съм „Малки софийски истории“ на три условни части – с професионални, с любопитни и с куриозни разкази за София. Това каза архитект Петър Диков на представянето на новата си книга в литературния клуб „Перото“ тази вечер. По думите му в първата част на ...
Анна Заркова, представя новата си книга „Смъртта на Бялата лисица“
Ако сте поропуснали
Австралийска фондация спечели наградата "Астрид Линдгрен"
Австралийска фондация, която насърчава четенето сред децата от коренното население, спечели престижната награда "Астрид Линдгрен", присъждана за постижения в детската и юношеската литература, предаде АФП. Фондацията за грамотност на коренното население (Indig ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.