Книгата „За благодатта“ със съчинения на Блез Паскал бе акцент в дискусия, състояла се тази вечер в София.

За творчеството на френския математик, физик, философ и писател говориха проф. Калин Янакиев и проф. Владимир Градев, който е автор на превода и на предговора. Модератор на разговора бе редакторът на изданието – Тони Николов.

„Този том съдържа едно писмо, едно разсъждение и един трактат, писани в преломен момент от живота на Паскал – между есента на 1655 и пролетта на 1656 година, горе-долу по времето на „Писма до един провинциал“. Трактатът за предопределението е най-важното теологическо съчинение на Паскал“, каза Тони Николов.

„Ако в „Мисли“-те има шлифовани диаманти, където съвършенството на формата е замислено така, че да даде отблясъка на мисълта, тук по-скоро има едни стълби към небето и към безкрайността. Много стъпала, които трябва да се изкачват. Фразата е много дълга понякога...“, каза още Николов.

„Това беше последното непреведено съчинение на Паскал, с което отбелязваме неговата годишнина. Една от причините да преведем и да бъде издадена точно тази книга е именно неговото живо участие като светски мислител в един вътрешноцърковен и теологически дебат, който, в определена степен, продължава да динамизира и католическата църква, а мисля, че представлява интерес и за всеки мислещ теолог, както и за всеки друг – от което и да е вероизповедание“, каза проф. Владимир Градев.

По думите му самият текст на Паскал е посветен на един труден и сложен въпрос от 17-и век, който продължава да бъде труден и сложен и до наши дни – за благодатта. „Всеки ред, написан от Блез Паскал, е ценен и важен за нас, за нашето време и поколение“, смята ученият.

„Някои смятат Паскал за най-великия французин, но той несъмнено е сред стоте най-велики умове на човечеството. Лично аз се опитах преди около пет години да преведа този текст, но този първи мой опит беше неуспешен. Препънах се в няколко понятия. Изясняването на тези понятия успях да го направя миналата година и работата върху текста потръгна. Това беше предизвикателство за самия мен“, разказа проф. Градев.

Посочва, че една тема вълнува Паскал през цялото му творчество и това е именно темата за благодатта, която той разбира като „едно щастливо, едно успешно отношение с Бог“. „Той поставя това отношение не както го прави Данте в „Божествена комедия“ – с един щастлив край, а като една голяма драма. Паскал е един от големите драматични френски автори на 17-и век. В това отношение е равен и с Пиер Корней, и особено с Жан Ръсин, но също и в комичните нотки на неговото произведение – и с Молиер“, коментира проф. Владимир Градев.

„Аз си давам сметка, че преведените от Владимир Градев съчинения са тежко теологически. В този смисъл, те изглежда се нуждаят от някакво екзистенциализиране. Защото сухата и тежката теология е трудна за смилане храна“, каза проф. Калин Янакиев. 
  
По думите му тезата на Паскал има ядра в собствените ни генерации. „Защото нашите генерации са отрасли в едно време, в което християнската традиция бе напълно изтласкана. И по тази причина е много трудно повечето от нас да се похвалят, че са стигнали до вярата и до църквата със собствените си сили и собствената си воля. Ако бъдем честни, трябва да кажем, че такава основна роля за всички нас – за да станем християни при условията, при които повечето от нас отраснаха, решаваща е ролята на благодатта. И все пак, въпросът е безкрайно труден – благодатта или свободната воля. До колко благодатта Божия и до колко нашата свобода“, каза още проф. Калин Янакиев.