Приятелството между Нешо Бончев и Марин Дринов сякаш изповядва мисълта на Аристотел за една душа в две тела. 

Това отбеляза председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов по време на тържественото честване, с което бяха отбелязани днес 185 години от рождението на Нешо Бончев (1839-1878).

Боян Ангелов представи книгата си, посветена на литературния критик. 

Той разказа, че Нешо Бончев и Марин Дринов са били заедно ученици в Панагюрище, а с благословията на Найден Геров са изпратени през 1858 г. да продължат образованието си в Русия.

Първоначално те се записват в Киевската духовна семинария, а след това – и в Московския университет. 

„През цялото време са мислили как да се върнат в родните си места“, отбеляза авторът на книгата „Нешо Бончев“.

По думите му пътищата на Бончев и Дринов се разделят, но това не означава, че двамата са се разделили духовно. 

Боян Ангелов цитира мисълта на Аристотел, че приятелството е една душа в две тела. 

Той посочи, че ако може да бъде показано едно такова приятелство, това би било приятелството между Нешо Бончев и Марин Дринов.  

„Книгата на Боян Ангелов е изградена по най-добрия подход за такъв тип автори и личности като Нешо Бончев. Става дума за един интердисциплинарен подход, в който се съчетават биографичните особености, житейската съдба, научната съдба, творчеството на конкретния човек“, каза издателят Иван Гранитски. 

Според него е важно поставянето на личността на Нешо Бончев в общонационален контекст. 

„Нешо Бончев е първият български литературен критик, но това е ограничено недостатъчно виждане за мащабите на неговия талант и това е показано добре в изследването на Боян Ангелов“, каза Иван Гранитски. Допълни, че Бончев е един от създателите на модерния български език.

Издателят разказа още, че освен литературна критика, Нешо Бончев пише и статии, посветени на българското образование.

„Съдбата и приносът на Нешо Бончев за българската книжовност са разгледани в паралел с деятелностите на още десетки личности, като всички те са свързани с град Панагюрище – града-първенец по духовна светлина, национално самосъзнание и революционен плам през Възраждането. Централна фигура в тези паралели е Марин Дринов“, отбеляза по време на събитието писателката Анжела Димчева. 

Според нея си личи, че книгата „Нешо Бончев“ е написана от поет, тъй като „документално-биографичното е примесено с поетични картини, с цветни витражи  и метафорични видения“.

На тържественото честване по повод 185 години от рождението на Нешо Бончев присъства кметът на Панагюрище Желязко Гагов. 

„Напоследък, за съжаление, в Панагюрище имаме нужда да се събираме и да си припомняме за този възрожденски дух. Наскоро с мои приятели коментирахме какво липсва напоследък на цялата община, и се обединихме около думичката „единение“, каза той. 

Носителите на националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ Благовеста Касабова и проф. Ивайло Христов също участваха в събитието. 

На честването в Централния военен клуб присъстваха още Румен Петков, Ваня Добрева и др.

 КД