РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
В детския отдел на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски&ldquo ...
Експресивно
Книга с най-интересните находки от теренната работа на българските арх ...
Литературен обзор
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс п ...

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

Дата на публикуване: 10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2065
Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене.Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна).
Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век
Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век
Снимка © DFA
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Книга с най-интересните находки от теренната работа на българските археолози през изминалия археологически сезон бе подготвена от екипа на Националния археологически инст ...
Вижте също
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс поредица „Бандит“, съобщават от екипа на автора Анани Борисов. В изданието историята е допълнена с о ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
В библиотеката в Самоков започна мартенска работилница с деца
В детския отдел на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков започна мартенска работилница с деца. Тя се състои традиционно за поредна година. Тази година децата ще изработват мартеници до 29-и февруари. Това казаха библиотекарките в детс ...
Иван Ласкин
Авторът и перото
Елена Панайотова представя „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“
Книгата „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“ на Елена Панайотова ще бъде представена тази вечер в Стара Загора, съобщават от Регионална библиотека "Захарий Княжески", домакин на събитието. Изданието за първи път обединява сериозно теорет ...
Павлина Дудева
Проф. Ивайло Христов представя книгата си „Васил Левски. Драмата на избора“ в София и Бургас
Авторът и перото
Щастливата улица на пощенските кутии в Букурещ
В навечерието на Международния ден на пощальоните и куриерите (16 февруари) eдна улица в Букурещ се превърна в сензация. “Стеля Спатарул” (Stelea Spatarul) привлече вниманието на хората заради необичайните пощенски кутии, които имат жителите на района - всяка ...
Кореспондент наМартина Ганчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Д-р Генчо Генчев представя книгата си „Травматичната памет на Свищов“
В навечерието на 47-годишнината от разрушителното земетресение, случило се на 4 март 1977 г., кметът на община Свищов д-р Генчо Генчев ще представи книгата си „Травматичната памет на Свищов“. Това съобщиха от общинската администрация. Събитието ще се състои н ...
Лилия Йорданова
Златното мастило
Красимира Макавеева пише за любовта и емиграцията в нова поетична книга
Любовта и емиграцията са сред темите в новата поетична книга на Красимира Макавеева „Бивши смърти и рождения“, съобщават издателите от „Библиотека България“. По думите им поетесата засяга вечните библейски проблеми и социалната тематика, пише още за маргинали ...
Експресивно
Премиера: Кети Бозукова представя новата си поетична книга „Пеперудени необятности“
Велина Василева
Подиум на писателя
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Ралица Стефанова
Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е, че човек сам прави щастието си. Това каза изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, която представи вчера в Казанлък книгата “Разпилени спомени”, събираща записките, които майсторът на българската живопис е написал в последната година преди кончината си. Щастието си там, където си ти, не можеш да го търсиш непрекъснато на местата, където не си б ...
Подиум на писателя
Атанас Владиков описва съвременния начин на живот в Япония в книгата си „Аригато, Токио“
Експресивно
Тематичен библиографски указател „Издания от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и ...
Начало Авторът и перото

Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век

10:06 ч. / 23.01.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2065
Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век
Из старите книги: Девня е била център на мелничарската промишленост в края на XIX и началото на ХХ век
Снимка © DFA
Авторът и перото

Със своите десетки воденици Девня е била център на мелничарската промишленост в периода след Освобождението до 1944 г. Мелниците са били едни от най-добрите в България за фини брашна и са работили за износ. От цяла Добруджа и Лудогорието са носили зърно за мелене. В плановете на Община Девня е да намери начин за представяне на тази история пред туристи, сподели кметът Свилен Шитов. 

Преди Освобождението

Дейността на водениците е описана в книгата „Девня - страници от историята“ на Анастас Ангелов, издадена през 2001 г. Там се съобщава, че по сведения на Петър Богдан от 1640 г. девненските воденици са били 25, всички собственост на турци. Били са изградени под изворите и в долното течение на река Девня. За тях споменава и турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1651 г. пише, че около изворите има четиридесет до петдесет воденици, собственост на аяни от вилаета, всяка от които струва повече от един заимлик (за сравнение през ХХ век след продажбата на една от тях собствениците си купуват с парите хотел в центъра на Варна). По думите му населението от Добруджа и Делиормана идвало тук да си мели храните. През 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков заварил 24 воденици, всички разрушени вероятно през войната. До Освобождението съоръженията били собственост на турци или вакъфи на джамии във Варна, Провадия, Шумен, село Козлуджа (днес Суворово). Константин Иречек споменава 34 воденици, принадлежащи на турци, но наети от българи. 

От „Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1894-1895 г.“ се вижда, че първата воденица при село Девня е построена през 1822 г., след което в разстояние на 73 години техният брой достига 32, като 12 са приспособени за доброкачествени брашна за износ с производство 14,5 хиляди тона годишно, а другите мелят прости брашна за околните села с обем 21.5 хиляди тона годишно. 

Голямото предимство на Девненските воденици било, че работели целогодишно, тъй като водата на изворите не замръзвала и била с постоянен дебит. През есента тук се събирали по 300-400 коли, натоварени с пшеница, ръж и царевица. Повечето мелели прости видове брашно заедно с триците. Една част била за местните нужди, а друга се продавала на житната борса, откъдето чрез Варненската скеля се изнасяла предимно за Цариград. Водениците носели на своите собственици или наематели прилични доходи в натура или пари. На тринадесет крини се полагало мливарите да дадат на воденичаря една.

До Освобождението сградите са били малки и примитивни, задвижвани от водата на изворите, даващи началото на Девненската река, пише в книгата на Анастас Ангелов. Край някои от изворите били изградени язове, които повдигали нивото, а оттам и силата на падащата вода. Всички имали дървени колела (дулапи) и по един или два камъка, само едната - цели пет.

След Освобождението

През 1892 г. в 32-те воденици са били инсталирани общо 73 камъка. Дневното производство на някои достигало до 30 тона. През 90-те години на XIX век били изградени и първите валцови (търговски) воденици „Енчев, Шотов & Сие“, „Аврам хаджи Презенти“ и др. Те мелели брашно за продажба, купувайки от житния пазар. Произвеждали главно за износ за Цариград, Кавала, Солун, Смирна (Измир) и Корсун (Севастопол). Наред със собственика, в търговските мелници работели от пет до двадесетина наемници. 

През 1898 г. девненските воденици били свързани с железница на станцията Гебедже, а оттам с Варна, Русе и София. Били построени и шосейни пътища от житната борса. Това подобрило снабдяването с продукция и износа на брашното. През 1903 г. в движение били 31 воденици, от които 12 търговски. Една била задвижвана с водна турбина, а останалите с железни или дървени дулапи. Дневното производство на небетчийските (нетърговските) достигало 90 тона брашно, а на търговските до 120 тона брашно и 12 тона трици. 

Една от най-старите небетчийски воденици била Люцкановата (по името на извора). Тя била в масивна четириетажна каменна постройка със солунски керемиди, с четири френски камъка, задвижвани от пет дървени дулапа, с осем двойни валца и машини от Германия. Произвеждала 85 торби на денонощие брашно и 38 торби трици. Имала единадесет постоянни работници и по-късно била превърната в търговска. 

След обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. турските пристанища бойкотирали българските търговци и износът на брашно се затегнал. Въпреки това през следващите две години били пуснати две нови валцови мелници, а някои от съществуващите били подобрени. Към 1927 г. мелничарската индустрия в село Река Девня била представена от големите фирми „Д. К. Попов“, „Люцканов & Илиев“, „Никола Попов & синове“, „Пройчев & Шотов“, „Иван Стоянов & син“, „Сила“. Те били снабдени с двигатели и съоръжения от Германия, които подобрили качеството на брашното и неговата конкурентноспособност на чуждия пазар. Вложеният капитал в тези воденици надхвърлял 60 милиона лева при годишно производство над 25 хиляди тона брашно и трици, от които малко над половината за износ. Девненското брашно достигало по това време до Гърция, Сирия, Палестина, Египет, Италия, Австрия и Чехословакия. 

В началото на 30-те години на ХХ век мелничарската индустрия във Варненския край била преситена с над 400 мелници и започнала да запада. Конкуренцията на парни и дизелови съоръжения близо до шосета и железопътни линии ударила девненските. От 32 воденици, през 1940 г. били останали 21, от които 17 работещи. Само четири са били търговски. През 1947 г. по силата на закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия били придобити от държавата 11 мелници, а останалите прекратили работа.

Днес всички воденици на Девня са разрушени, водата на изворите е каптирана, руслото на реката е променено. 

Още от рубриката
Авторът и перото
В библиотеката в Самоков започна мартенска работилница с деца
Иван Ласкин
Авторът и перото
Елена Панайотова представя „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“
Павлина Дудева
Авторът и перото
Проф. Ивайло Христов представя книгата си „Васил Левски. Драмата на избора“ в София и Бургас
Всичко от рубриката
Сборник събира десетте броя на първия български криминален комикс „Бандит“
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс поредица „Бандит“, съобщават от екипа на автора Анани Борисов. В изданието историята е допълнена с о ...
Златното мастило
Представиха книгата на Мария Димиева „Кокичета за Бог“
Радослав Първанов
Златното мастило
Д-р Генчо Генчев представя книгата си „Травматичната памет на Свищов“
Лилия Йорданова
Златното мастило
Красимира Макавеева пише за любовта и емиграцията в нова поетична книга
Експресивно
Премиера: Кети Бозукова представя новата си поетична книга „Пеперудени необятности“
Велина Василева
Подиум на писателя
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Ралица Стефанова
Подиум на писателя
Атанас Владиков описва съвременния начин на живот в Япония в книгата си „Аригато, Токио“
Златното мастило
Виктория Бешлийска, Георги Господинов и Захари Карабашлиев са сред най-търсените автори в библиотека „Дора Габе“ за 2023
Павлина Живкова
Експресивно
Националната библиотека представя указател с издания от фонда си за арменския, еврейския и ромския етнос
Подиум на писателя
Юбилеен сборник в чест на проф. Владимир Пенчев ще бъде представен в Националния етнографски музей
Подиум на писателя
Здравка Евтимова ще представи в Шумен новата си книга „Луничави разкази“
Станимир Савов
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Щастливата улица на пощенските кутии в Букурещ
В навечерието на Международния ден на пощальоните и куриерите (16 февруари) eдна улица в Букурещ се превърна в сензация. “Стеля Спатарул” (Stelea Spatarul) привлече вниманието на хората заради необичайните пощенски кутии, които имат жителите на района - всяка ...
Избрано
Актрисата Рене Карабаш получи международно признание за свой роман, предстои екранизация
Романът на Рене Карабаш – „Остайница“, жъне успехи във Франция и Америка. В края на 2023 година френският превод на книгата спечели наградата за превод на френския ПЕН клуб, а малко по-късно английският превод, направен от Изидора Ейнджъл, взе приза за превод ...
Писателят Александър Скалд се внедрява сред бракониери заради роман
Ако сте поропуснали
Поетични творби на Любомир, Владимир и Боян Левчеви са събрани в книгата „Рецитал край каменната маса“
Поетични творби на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, са събрани в книгата „Рецитал край каменната маса“. Представянето на сборника е на 16 февруари в Арт центъра „Сити марк“ и е с участието на Тони Николов, съобщават издате ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.