Учен откри разкази и стихотворения, вероятно написани от Луиза Мей Олкът под псевдоним
Писателката Луиза Мей Олкът, прочута като авторка на шедьовъра от XIX век „Малки жени“, е била много по-продуктивна, отколкото се предполагаше, съобщава АП. Макс Чапник, докторант в Североизточния университет, смята, че е открил около 20 неизвестни досега разказа и стихотворения, написани от Луиза Мей Олкът под собственото име, както и под псевдоними за местни вестници в Масачузетс в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX век. Чапник допуска, че един от псевдонимите е бил Е. Х. Гулд, с който са подписани разказ за къщата в Конкорд, Масачузетс, и история за духове по подобие на класиката на Чарлз Дикенс „Коледна песен“. Той открива и четири стихотворения, подписани от Флора Феърфийлд, вече известен псевдоним на Олкът. Един от разказите, написан под собственото име, е за млад художник. Чапник прави част от откритията си в архивите на Американското антикварно дружество в Устършър - национална библиотека за изследване на американската история и култура преди ХХ век, която притежава и първото издание на „Малки жени“. Олкът остава най-известна с „Малки жени“, публикуван в две части през 1868-69 г. Нейният класически роман за съзряването на четирите сестри Мег, Джо, Бет и Ейми - е адаптиран няколко пъти в игрални филми, последно от Грета Гъруиг през 2019 г. Чапник открива и други разкази на Олкът като част от изследванията си върху спиритизма и хипнотизма. Докато преглежда дигитализирани вестници от Американското антикварно дружество, той открива разказ, озаглавен „Призракът“. След като вижда името Гулд в края на разказа, той първоначално отхвърля като вариант авторството на Олкът. След това обаче прочита разказа отново и открива името Олкът в него - възможна улика - и вижда, че той е написан по време, когато публикува подобни произведения. Разказът е поместен и в „Олив бранч“ - вестник, който преди това публикува други нейни произведения. Когато Чапник претърсва вестниците в дружеството и в Бостънската обществена библиотека, той открива още разкази, написани от Гулд, макар да признава, че окончателното доказателство те да са дело на Олкът, се оказва трудно постижимо. „Има много косвени доказателства, които показват, че това вероятно е тя“, казва Чапник, който миналата година публикува статия за откритията си в списание J19, Journal of Nineteenth-Century Americanists. „Все още не мисля, че има категорични доказателства в едната или другата посока. Интересува ме да събера повече от тях“, признава той. Когато Чапник се свързва с него за първи път по повод на писанията, Грегъри Айзълин, президент на Обществото на Луиза Мей Олкът, казва, че проявява любопитство, но остава скептичен. „През моята повече от тридесетгодишна кариера на литературен изследовател съм получавал различни запитвания, имейли и ръкописи, в които се предполага откриването на нов разказ от Луиза Олкът“, казва Айзълин, който е и професор в Канзаския държавен университет, в интервю по електронната поща. „Обикновено те се оказват вече известен, макар и не толкова популярен текст, или разказ, препечатан под ново заглавие за друг вестник или списание“. Но той е стигнал до убеждението, че Чапник наистина е открил нови разкази, много от които хвърлят светлина върху ранната кариера на Олкът. „Това, което ме впечатлява, е внушителният диапазон и разнообразие от стилове в ранните публикувани произведения на Олкът“, казва той и пояснява: „Тя пише сантиментална поезия, вълнуващи свръхестествени истории, реформаторски настроена нехудожествена литература, произведения за деца, произведения за възрастни и др. Също така е очарователно да се види как Олкът използва, експериментира и трансформира литературните формули, популярни в средата на XIX век“. Друга изследователка на Олкът в Канзас, Ан Филипс, заяви, че е „развълнувана“ от изследването на Чапник и каза, че статията му представя „убедителни доказателства“, че това са нейни произведения. „Изследователите на Олкът са имали десетилетия, за да сравняват творбите в различни жанрове, и този опит ще ни помогне да оценим тези нови открития“, каза тя в интервю по електронната поща. „Олкът често преработва и използва отново имена, ситуации, детайли и изрази и ние имаме добра, широка база, от която да започнем да разглеждаме тези нови открития“, каза тя и добави: „Има и нещо отличително в нейния писателски глас, независимо от жанровете“. Това не е първият случай, в който учените откриват разкази, написани от Олкът под псевдоним. През 40-те години на ХХ век Леона Ростенберг и Мадлен Стърн откриват трилъри, написани под името А. М. Барнард - друг псевдоним на Олкът. Тя пише и нехудожествена проза, включително за Гражданската война, в която служи като медицинска сестра, под псевдонима Трибюлейшън Периуинкъл. Не е било необичайно за писателките, особено през този период, да използват псевдоним. В случая с Олкът тя може би е искала да защити репутацията на семейството си, което макар и бедно, е имало богати връзки, датиращи от времето на Американската революция. „Може би не е искала да се знае, че пише „неприлични“ разкази за секс, призраци и каквото и да било друго“, казва Чапник. „Мисля, че е била хитра“, продължава той. „Била е уверена, че ще стане известна писателка, опитвала се е да експериментира и не е искала експериментите да попречат на бъдещата кариера. Затова е писала под псевдоним, за да защити бъдещата си репутация“. В Американското антикварно дружество още един изследовател - Елизабет Поуп, с нетърпение е очаквала пристигането на Чапник по-рано този месец. За дружеството тази находка е потвърждение, че колекцията им от близо 4 милиона книги, вестници, периодични издания, ръкописи и памфлети е благодат за изследователите, изучаващи ранната американска история. Голяма част от фондовете им са спасени от тавани, антикварни магазини, панаири на книгата, гаражни разпродажби. „Ние съхраняваме тези неща по някаква причина. Не ги пазим просто за да ги трупаме и да ги складираме на купчини“, обяснява Елизабет Поуп, куратор на книги и дигитализирани колекции в дружеството. „Радваме се, когато хората могат да открият истории в тях“, допълва тя. За Чапник колекциите дават възможност да се намерят неизвестни разкази на Олкът - включително такива, написани под псевдоними. „Детективската работа е забавна. Неизвестността е забавна. Хем ми се иска и хем не ми се иска да изскочи заек от храстите, ако ме разбирате“, казва той. „Чудесно е да откривам непознати неща, но процесът на търсенето и неизвестността са много по-вълнуващи“, обобщава изследователят.
|
|
Авторът и перото
Езикът като основа на националната идентичност – послание от президента на 24 май
Президентът Илияна Йотова подчерта важността на българския език по време на церемония, организирана пред Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“, в контекста на честването на 24 май. Тя акцентира на ролята на езика за националната иде ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана обяви участие в Националната кампания „Дигитален будител“. В периода от 26 до 29 май библиотеката ще организира дни на отворените врати, по време на които ще бъдат представени обучения по ко ...
Добрина Маркова
|
Безплътни същества и жесток атентат – новият роман на Георги Тенев разкрива тайни на властта
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Кант и Торбов в диалог – нови перспективи за правото и философията
Нов сборник с философски и правни анализи събира темите за свободата, дълга и закона в контекста на две значими годишнини, свързани с Имануел Кант и българския философ проф. д-р Цеко Торбов. Осмото издание от поредицата „Научни четения“ вече е публ ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана обяви участие в Националната кампания „Дигитален будител“. В периода от 26 до 29 май библиотеката ще организира дни на отворените врати, по време на които ще бъдат представени обучения по ко ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Русанка Петрова и нейният принос в математиката - Заповед номер осем в историята на Шуменския университет
В Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" се проведе тържествена церемония, на която професор Русанка Петрова получи почетен плакет за значителен принос в развитието на висшето училище и Факултета по математика и информатика. Събитието бе организ ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Образованието за устойчиво бъдеще - как библиотеките могат да променят света?
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
7 книги, които показват как обсесията променя идентичността
Добрина Маркова
|
Обсесията е тема, която присъства в литературата от векове, но в някои книги тя не е само фон, а основен двигател на сюжета. В много случаи, особено в произведения, написани от жени, обсесията се явява като форма на самооткриване и лична трансформация. Чрез нея героините не само разкриват своите желания, но и се изправят пред социалните норми и ограничения.
"По Гранд Сентрал Станция седнах и плак ...
|
На бюрото
Черният змей на Васил Попов – нови обрати и завръщания в „Караеврен“
Добрина Маркова
|
|
13:45 ч. / 18.01.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 11777 |
|
Писателката Луиза Мей Олкът, прочута като авторка на шедьовъра от XIX век „Малки жени“, е била много по-продуктивна, отколкото се предполагаше, съобщава АП.
Макс Чапник, докторант в Североизточния университет, смята, че е открил около 20 неизвестни досега разказа и стихотворения, написани от Луиза Мей Олкът под собственото име, както и под псевдоними за местни вестници в Масачузетс в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX век.
Чапник допуска, че един от псевдонимите е бил Е. Х. Гулд, с който са подписани разказ за къщата в Конкорд, Масачузетс, и история за духове по подобие на класиката на Чарлз Дикенс „Коледна песен“. Той открива и четири стихотворения, подписани от Флора Феърфийлд, вече известен псевдоним на Олкът.
Един от разказите, написан под собственото име, е за млад художник.
Чапник прави част от откритията си в архивите на Американското антикварно дружество в Устършър - национална библиотека за изследване на американската история и култура преди ХХ век, която притежава и първото издание на „Малки жени“.
Олкът остава най-известна с „Малки жени“, публикуван в две части през 1868-69 г. Нейният класически роман за съзряването на четирите сестри Мег, Джо, Бет и Ейми - е адаптиран няколко пъти в игрални филми, последно от Грета Гъруиг през 2019 г.
Чапник открива и други разкази на Олкът като част от изследванията си върху спиритизма и хипнотизма. Докато преглежда дигитализирани вестници от Американското антикварно дружество, той открива разказ, озаглавен „Призракът“. След като вижда името Гулд в края на разказа, той първоначално отхвърля като вариант авторството на Олкът. След това обаче прочита разказа отново и открива името Олкът в него - възможна улика - и вижда, че той е написан по време, когато публикува подобни произведения. Разказът е поместен и в „Олив бранч“ - вестник, който преди това публикува други нейни произведения.
Когато Чапник претърсва вестниците в дружеството и в Бостънската обществена библиотека, той открива още разкази, написани от Гулд, макар да признава, че окончателното доказателство те да са дело на Олкът, се оказва трудно постижимо.
„Има много косвени доказателства, които показват, че това вероятно е тя“, казва Чапник, който миналата година публикува статия за откритията си в списание J19, Journal of Nineteenth-Century Americanists.
„Все още не мисля, че има категорични доказателства в едната или другата посока. Интересува ме да събера повече от тях“, признава той.
Когато Чапник се свързва с него за първи път по повод на писанията, Грегъри Айзълин, президент на Обществото на Луиза Мей Олкът, казва, че проявява любопитство, но остава скептичен.
„През моята повече от тридесетгодишна кариера на литературен изследовател съм получавал различни запитвания, имейли и ръкописи, в които се предполага откриването на нов разказ от Луиза Олкът“, казва Айзълин, който е и професор в Канзаския държавен университет, в интервю по електронната поща. „Обикновено те се оказват вече известен, макар и не толкова популярен текст, или разказ, препечатан под ново заглавие за друг вестник или списание“.
Но той е стигнал до убеждението, че Чапник наистина е открил нови разкази, много от които хвърлят светлина върху ранната кариера на Олкът.
„Това, което ме впечатлява, е внушителният диапазон и разнообразие от стилове в ранните публикувани произведения на Олкът“, казва той и пояснява: „Тя пише сантиментална поезия, вълнуващи свръхестествени истории, реформаторски настроена нехудожествена литература, произведения за деца, произведения за възрастни и др. Също така е очарователно да се види как Олкът използва, експериментира и трансформира литературните формули, популярни в средата на XIX век“.
Друга изследователка на Олкът в Канзас, Ан Филипс, заяви, че е „развълнувана“ от изследването на Чапник и каза, че статията му представя „убедителни доказателства“, че това са нейни произведения.
„Изследователите на Олкът са имали десетилетия, за да сравняват творбите в различни жанрове, и този опит ще ни помогне да оценим тези нови открития“, каза тя в интервю по електронната поща.
„Олкът често преработва и използва отново имена, ситуации, детайли и изрази и ние имаме добра, широка база, от която да започнем да разглеждаме тези нови открития“, каза тя и добави: „Има и нещо отличително в нейния писателски глас, независимо от жанровете“.
Това не е първият случай, в който учените откриват разкази, написани от Олкът под псевдоним.
През 40-те години на ХХ век Леона Ростенберг и Мадлен Стърн откриват трилъри, написани под името А. М. Барнард - друг псевдоним на Олкът. Тя пише и нехудожествена проза, включително за Гражданската война, в която служи като медицинска сестра, под псевдонима Трибюлейшън Периуинкъл.
Не е било необичайно за писателките, особено през този период, да използват псевдоним. В случая с Олкът тя може би е искала да защити репутацията на семейството си, което макар и бедно, е имало богати връзки, датиращи от времето на Американската революция.
„Може би не е искала да се знае, че пише „неприлични“ разкази за секс, призраци и каквото и да било друго“, казва Чапник.
„Мисля, че е била хитра“, продължава той. „Била е уверена, че ще стане известна писателка, опитвала се е да експериментира и не е искала експериментите да попречат на бъдещата кариера. Затова е писала под псевдоним, за да защити бъдещата си репутация“.
В Американското антикварно дружество още един изследовател - Елизабет Поуп, с нетърпение е очаквала пристигането на Чапник по-рано този месец. За дружеството тази находка е потвърждение, че колекцията им от близо 4 милиона книги, вестници, периодични издания, ръкописи и памфлети е благодат за изследователите, изучаващи ранната американска история. Голяма част от фондовете им са спасени от тавани, антикварни магазини, панаири на книгата, гаражни разпродажби.
„Ние съхраняваме тези неща по някаква причина. Не ги пазим просто за да ги трупаме и да ги складираме на купчини“, обяснява Елизабет Поуп, куратор на книги и дигитализирани колекции в дружеството. „Радваме се, когато хората могат да открият истории в тях“, допълва тя.
За Чапник колекциите дават възможност да се намерят неизвестни разкази на Олкът - включително такива, написани под псевдоними.
„Детективската работа е забавна. Неизвестността е забавна. Хем ми се иска и хем не ми се иска да изскочи заек от храстите, ако ме разбирате“, казва той. „Чудесно е да откривам непознати неща, но процесът на търсенето и неизвестността са много по-вълнуващи“, обобщава изследователят.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Гласове отвъд студа: куиър литература от канадските прерии
Канадските прерии, обхващащи провинциите Албърта, Саскатун и Манитоба, са дом на разнообразие от култури и идентичности, включително на куиър и транс хора. Исторически, тези общности са съществували дълго преди европейската колонизация, а днес продължават да ...
|
Избрано
Мюзикълът „Книгата на мечтите“ продължава като вдъхновяваща книга
Илюстрованото книжно издание на „Книгата на мечтите“ е ново и вълнуващо продължение на едноименния български мюзикъл, който привлече вниманието на публиката с иновативния си подход и разнообразие от изкуства. Издателство „Мармот“ ...
|
„Остайница“ на Рене Карабаш сред най-обсъжданите книги за международния „Букър“
|
Ако сте поропуснали
Избрани заглавия за изкуство, култура и съвременния свят
Лятото наближава и с него идва времето за четене в свободното време. Въпреки че много хора се отдават на фантастични романи и мемоари, не бива да пропускате и новите издания, свързани с изкуството. Предлагаме ви избрана селекция, която разглежда изкуството ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |