Когато пътешества, човек вижда това, което иска, казва авторката на пътеписи Наталия Бояджиева
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения. Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите. Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя. Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората. Китай Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя. Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното. Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества. Филипините Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци. Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език. Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
|
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални разговори до сериозни дискусии, когато човек иска да предаде неприятно съобщение от името на ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
На 13 януари 2026 г. от 17:30 ч. в Американския център на Столичната библиотека ще се проведе публична лекция на тема „Лазерно индуцираният ядрен синтез – нова физическа парадигма“. Събитието е част от лекционната серия „Светът на физик ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
През юни 1860 година японска дипломатическа мисия посети Вашингтон, окръг Колумбия, след което обиколи и други големи американски градове като Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. Това беше първото официално посещение на Япония в западния свят, като делегацията се ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
|
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен.
Геновева Танчовска, секретар на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856“, потвърди информацията и ...
|
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
|
|
13:33 ч. / 15.01.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 1332 |
|
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения.
Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите.
Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя.
Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората.
Китай
Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя.
Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното.
Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества.
Филипините
Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци.
Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език.
Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Литературното скоростно запознанство предлага нова платформа за среща между автори и читатели
Скоростното запознанство (speed date) е метод, който позволява на хората бързо да се срещнат и да опознаят нови личности, с цел да намерят своята сродна душа. В традиционния формат един участник остава на масата, докато другият сменя местата си на всеки десет ...
|
Избрано
Издателство „Сиела“ обявява вълнуващи планове и нови заглавия за 2026
Издателство „Сиела“ обяви вълнуващите си планове за новата година, които включват редица нови заглавия от български и международни автори. Според информация от екипа на издателството, през 2026 година читателите ще могат да се насладят на ...
|
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
|
Ако сте поропуснали
Христина Комаревска: „Ние носим в себе си както светла, така и тъмна страна“
Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи своята нова творба, озаглавена „И Одета, и Одилия“. В интервю, тя сподели, че заглавието отразява сложността на света, в който живеем, където доброто и злото постоянно се ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |