Животът е по-силен от политиката. Това каза журналистът и телевизионен водещ Иван Гарелов по повод описаните от него истории в новата му книга „Тук Хемингуей никога не е бил“. Премиерата на изданието се състоя на имения ден на автора.

„Разказите са направени на фона на общи политически впечатления, защото някои от тези разкази се отнасят за изключително сложни ситуации. Други са от по-лек характер“, посочи Гарелов. Според него, за да се разбере съдбата и философията на даден народ, човек е добре да познава и техните навици, включително тези, които са свързани с подбора и приготвянето на храната, общуването между хората и така нататък. „Разбира се, като при всяко писано слово, има няколко пласта на полезност. В книгата има дори няколко рецепти. На второ място има препоръки – ако отидете в една страна, кое е най-интересното от гледна точка на кулинарията, къде да го намерите, дали да предпочетете рибните деликатеси или самата печена риба“, посочи журналистът.

По думите му, при своите пътувания в различни страни, той никога няма предубеждения, а напротив – проявява любопитство. „Случвало ми се е, например, в някоя страна да ми кажат: „Сега, оттук нататък, в никакъв случай не мърдайте без придружител“. А аз само ги чакам да ме оставят насаме и вече съм минал оттатък забранената ивица“, разказа Гарелов. Допълни, че когато се връща в дадена страна при професионалните си пътувания, винаги тръгва по „сигурните следи“ – бежанци от даден квартал, които познава, или някоя фамилия, за която знае, че го обича. 

Авторът посочи, че има самочувствието, че разказите в книгата му са полезни за читателите. „Навремето, когато започнах да разкривам пред българската публика какво е Гърция, какво е морето, какви са хората, каква е храната, колко е приятно там, какво е изкуството им, какви са големите хора и така нататък, това се възприемаше леко с недоверие, със скептицизъм. Ние, на Балканите, сме свикнали да се отнасяме с недоверие към своите съседи, ревниви сме към тях. И много трудно привикнаха към това. Сега вече те започват на мен да ми обясняват: „Ти не знаеш колко хубаво е в Гърция“, „Ти не знаеш каква музика имат“… Аз ги познавам певците, те са ми приятели повечето“, отбеляза журналистът.

Той разказа, че в работата си никога не разпределя филмите и интервютата си в категории „По“ и „Най“. „Някой път едно интервю с един обикновен човек може да има много по-голяма стойност, отколкото с някоя важна клечка, държавен глава дори, ако щете, който обаче не е казал нещо кой знае какво. Не, че единият е по-умен или по-глупав. Но обикновеният човек изразява по-дълбоко чувствата си и преките си емоции, докато при политиците мисълта е обработена. Информацията е обработена, те са свикнали да говорят така, както трябва да бъде поднесена тази информация именно на медиите“, обясни Гарелов.

Той разказа, че е писал „Тук Хемингуей не е бил“ през лятото на миналата година. „Бях зает с една друга, тежка политическа, книга. Бях и много потиснат от смъртта на жена ми и дъщеря ми каза: „Тате, напиши нещо по-леко. Напиши за тези неща, които ги разказваш на маса обикновено“. И аз започнах. Книгата вървеше много леко. Дори имаше дни, в които не излизах на морето навън, а си оставах вкъщи да си пиша. Писах с лекота“, отбеляза Иван Гарелов.

За предстоящата си книга той посочи, че иска да проследи една основна линия в нашето политическо развитие от последните 10-15 години. Според него има много здрава и стабилна връзка между описваните от него събития и личностите, които ги определят. „Има едни хора, които са винаги в тези събития, винаги участват, но винаги са и невинни. Всички излизат невинни, защото всички са заинтересовани да пазят истината. Много труд е заложен зад това, което успях да събера“, разказа Гарелов. Допълни, че следващата му книга има изцяло документален характер.

Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец. Завършил е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Журналистика“. През годините той е работил като редактор - първо във в. „Народна младеж“ (1968 - 1969), а след това в (1970 - 1973). От 1973 г. до 2000 г. е в Българската национална телевизия като заместник главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно-политическо предаване „Панорама“. По-късно работи и в други телевизии. Автор е на книгите „Идвам от Израел“, „Атила срещу Афродита“, „Недалеч и неотдавна“, „Тук и сега“, „Неизпратени писма до Маргарита“ и „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“.