РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ръкописите на писателя Чудомир ще бъдат дигитализирани

Дата на публикуване: 14:50 ч. / 30.12.2023
Прочетена
1440
Експресивно
Екипът на Литературно-художествения музей (ЛХМ) “Чудомир” в Казанлък започва работа по проект за дигитализация на ръкописите на своя патрон Димитър Чорбаджийски. Това съобщи в интервю  директорът на културния институт Добрина Матова. Предстои и създаване на дигитален хъб “Чудомир”.

Дейностите ще се извършват по проект към Национален фонд “Култура”, който музеят е спечелил през тази година.

“Смятаме да оборудваме две работни места с компютри, на които да могат да се разглеждат тези дигитализирани ръкописи”, коментира Матова. Предвидено е да се дигитализират 500 ръкописа на именития писател и художник, като всеки от тях е с различен брой страници.

По думите на Добрина Матова това е изключително важна дейност за опазване на културното наследство на Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. “Той е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени. Веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект”, обясни тя.

Дигитализирането ще започне веднага след празниците и се очаква да приключи до юни 2024 година, а екипът се надява през този период да успее да свърши повече работа от предвидената. “Има и други ръкописи, които няма да могат да бъдат дигитализирани в рамките на проекта. Надяваме се да имаме възможност и за още подобни инициативи”, коментира Добрина Матова. Тя уточни, че процесът изисква доста средства, тъй като техническата работа по дигитализацията е специфична и се извършва от специализирана фирма.

Дигитализиран е и снимковият фонд на музея, върху който екипът продължава да работи, като въвежда метаданни. “Работим по този въпрос много усилено, дигитализирахме всички картини на Чудомир, картините на съпругата му Мара Чорбаджийска, както и снимковия фонд. В служебната библиотека е направена ретроконверсия и са описани в електронен каталог всички книги, в момента върви ретроконверсията и на личната библиотека на Чудомир”, разказа Матова. Според нея това също е нещо много важно, защото по този начин посетителите на музея ще имат възможност да се запознаят с това какво е четял авторът, какво е купувал лично, какво му е било подарявано.

“Всичко това се описва, вкарва се в електронен каталог и чрез различни търсачки и по различни принципи ще може да се получава определена информация”, отбеляза директорът на културния институт. Това ще позволи библиотеката да се анализира по определени принципи, посочи тя и изрази мнение, че това е много важно за опознаване на личността на Димитър Чорбаджийски.

Добрина Матова коментира още, че 2023 година е била изключително успешна за ЛХМ “Чудомир” и изказа благодарност за подкрепата на Община Казанлък и на фондация “Чудомир”, както и на сдружение “Български музеи”.

"Ние бяхме един от 50-те музеи и галерии в страната, които получиха целева субсидия в края на миналата година. Използвахме я много пълноценно, направен беше основен ремонт на покрива на новата сграда, както и ново фасадно осветление", посочи тя.

Закупени са осем шкафа за съхранение на акварели и картини на Чудомир и на Мара Чорбаджийска. По думите на Матова това много улеснява работата с фондовете на музея. “Направихме и проект за ремонт на старата къща, в която са живели Чудомир и съпругата му. Там трябва да бъде направен дренаж, тъй като се задържа вода в основите и това е сериозен проблем от много години. Необходимо е да бъде подновена фасадната мазилка, както и стълбището към ателието на Мара Чорбаджийска”, обясни директорът. Екипът на музея ще кандидатства за финансиране към Министерството на културата. “ЛХМ “Чудомир” е паметник на културата от национално значение и се надяваме да получим целева субсидия за ремонта. Предстои съгласуване на проекта и с Националния институт за недвижимо културно наследство”, каза още Матова.

"Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имаме по-висока посещаемост”, каза Добрина Матова. Тя посочи, че все още няма официална статистика на посещаемостта, но собствените приходи, заложени в бюджета на културния институт, са надминати.

Много голям е интересът и към изложбата с добавена реалност “Оживелите нашенци”, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Изложбата ще остане в музея в Казанлък до февруари 2024 година, след което се предвижда да бъде показана и в други градове в страната. Това със сигурност ще привлече по-млада аудитория и ще популяризира творчеството на Чудомир, убедена е Добрина Матова.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Индустриалната революция, която започна във Великобритания след 1780-те години, имаше далечни граници. През Атлантика, поробените африканци и техните потомци предоставяха ...
Вижте също
Детският отдел на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград стартира нова лятна инициатива, наречена „Приказна ваканция“. Събитието зап ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Невидимите работници на Индустриалната революция
Индустриалната революция, която започна във Великобритания след 1780-те години, имаше далечни граници. През Атлантика, поробените африканци и техните потомци предоставяха суровини. Тази "масова мобилизация на робски труд" захранваше текстилните фабрики в Брита ...
Ангелина Липчева
Експресивно
„В очакване на хубавото време“ събира почитатели на Росен Босев
В София ще се проведе литературна среща, посветена на Росен Босев, на 18 юни от 18:30 ч. в книжарница „Хеликон“, разположена на ул. „Граф Игнатиев“ 6, близо до площад „Гарибалди“. На събитието ще бъде представена книгата &bd ...
Валери Генков
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Добрина Маркова
Експресивно
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на наше ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
На 26 юни в столичното пространство "City Stage" ще се състои премиерата на романа „Любов в насрещното“, написан от Здрава Каменова. Събитието ще започне в 19:30 ч. и е особено значимо, тъй като съвпада с рождения ден на авторката. Изданието, което ...
Валери Генков
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, поетеса от Разград, ще представи своята нова стихосбирка „Магическите думи“ на 16 юни. Събитието ще се проведе в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ и е организирано с помощта на Нели Николова, която подкрепя ...
Валери Генков
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
Литературен обзор
Ловеч посреща Стоян Вълков с лични истории и размисли за реалността
Добрина Маркова
Ловеч ще бъде сцена за представяне на новата книга на Стоян Вълков, известен с артистичната си кариера под псевдонима Choko. Събитието е насрочено за вторник, 16 юни, в Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев", с начало в 17:30 ч., съобщи Албена Йончева от библиотеката. По време на срещата, Вълков ще сподели своите размисли относно личната трансформация и вътрешните нагласи. Той ще разкаже за сво ...
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Добрина Маркова
На бюрото
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експериме ...
Начало Експресивно

Ръкописите на писателя Чудомир ще бъдат дигитализирани

14:50 ч. / 30.12.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
1440
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Експресивно
Екипът на Литературно-художествения музей (ЛХМ) “Чудомир” в Казанлък започва работа по проект за дигитализация на ръкописите на своя патрон Димитър Чорбаджийски. Това съобщи в интервю  директорът на културния институт Добрина Матова. Предстои и създаване на дигитален хъб “Чудомир”.

Дейностите ще се извършват по проект към Национален фонд “Култура”, който музеят е спечелил през тази година.

“Смятаме да оборудваме две работни места с компютри, на които да могат да се разглеждат тези дигитализирани ръкописи”, коментира Матова. Предвидено е да се дигитализират 500 ръкописа на именития писател и художник, като всеки от тях е с различен брой страници.

По думите на Добрина Матова това е изключително важна дейност за опазване на културното наследство на Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. “Той е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени. Веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект”, обясни тя.

Дигитализирането ще започне веднага след празниците и се очаква да приключи до юни 2024 година, а екипът се надява през този период да успее да свърши повече работа от предвидената. “Има и други ръкописи, които няма да могат да бъдат дигитализирани в рамките на проекта. Надяваме се да имаме възможност и за още подобни инициативи”, коментира Добрина Матова. Тя уточни, че процесът изисква доста средства, тъй като техническата работа по дигитализацията е специфична и се извършва от специализирана фирма.

Дигитализиран е и снимковият фонд на музея, върху който екипът продължава да работи, като въвежда метаданни. “Работим по този въпрос много усилено, дигитализирахме всички картини на Чудомир, картините на съпругата му Мара Чорбаджийска, както и снимковия фонд. В служебната библиотека е направена ретроконверсия и са описани в електронен каталог всички книги, в момента върви ретроконверсията и на личната библиотека на Чудомир”, разказа Матова. Според нея това също е нещо много важно, защото по този начин посетителите на музея ще имат възможност да се запознаят с това какво е четял авторът, какво е купувал лично, какво му е било подарявано.

“Всичко това се описва, вкарва се в електронен каталог и чрез различни търсачки и по различни принципи ще може да се получава определена информация”, отбеляза директорът на културния институт. Това ще позволи библиотеката да се анализира по определени принципи, посочи тя и изрази мнение, че това е много важно за опознаване на личността на Димитър Чорбаджийски.

Добрина Матова коментира още, че 2023 година е била изключително успешна за ЛХМ “Чудомир” и изказа благодарност за подкрепата на Община Казанлък и на фондация “Чудомир”, както и на сдружение “Български музеи”.

"Ние бяхме един от 50-те музеи и галерии в страната, които получиха целева субсидия в края на миналата година. Използвахме я много пълноценно, направен беше основен ремонт на покрива на новата сграда, както и ново фасадно осветление", посочи тя.

Закупени са осем шкафа за съхранение на акварели и картини на Чудомир и на Мара Чорбаджийска. По думите на Матова това много улеснява работата с фондовете на музея. “Направихме и проект за ремонт на старата къща, в която са живели Чудомир и съпругата му. Там трябва да бъде направен дренаж, тъй като се задържа вода в основите и това е сериозен проблем от много години. Необходимо е да бъде подновена фасадната мазилка, както и стълбището към ателието на Мара Чорбаджийска”, обясни директорът. Екипът на музея ще кандидатства за финансиране към Министерството на културата. “ЛХМ “Чудомир” е паметник на културата от национално значение и се надяваме да получим целева субсидия за ремонта. Предстои съгласуване на проекта и с Националния институт за недвижимо културно наследство”, каза още Матова.

"Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имаме по-висока посещаемост”, каза Добрина Матова. Тя посочи, че все още няма официална статистика на посещаемостта, но собствените приходи, заложени в бюджета на културния институт, са надминати.

Много голям е интересът и към изложбата с добавена реалност “Оживелите нашенци”, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Изложбата ще остане в музея в Казанлък до февруари 2024 година, след което се предвижда да бъде показана и в други градове в страната. Това със сигурност ще привлече по-млада аудитория и ще популяризира творчеството на Чудомир, убедена е Добрина Матова.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Експресивно
Невидимите работници на Индустриалната революция
Ангелина Липчева
Експресивно
„В очакване на хубавото време“ събира почитатели на Росен Босев
Валери Генков
Експресивно
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Лятото в Разград – „Приказна ваканция“ за малките читатели и техните близки
Добрина Маркова
Детският отдел на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград стартира нова лятна инициатива, наречена „Приказна ваканция“. Събитието зап ...
Експресивно
„В очакване на хубавото време“ събира почитатели на Росен Босев
Валери Генков
На бюрото
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
Валери Генков
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Валери Генков
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
Литературен обзор
Ловеч посреща Стоян Вълков с лични истории и размисли за реалността
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Добрина Маркова
Авторът и перото
Вокалната педагогика в нова светлина - Парасков представя своята монография
Ангелина Липчева
На бюрото
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
Валери Генков
Литературен обзор
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Поетичен следа и музикални хити, 90 години от рождението на Йордан Янков
Поетът и журналист Йордан Янков, роден в Сливен, отбелязва 90 години от своето рождение. Той е автор на над 1000 текстове на песни и е известен с многобройните си литературни произведения. Янков завършва българска филология и журналистика в Софийския ...
Избрано
Червен килим и книги – как подстригването става изкуство на четенето
На Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ, немският стилист Дани Бойербах представи иновативен проект, който съчетава фризьорство и литература. Всеки, който желаеше, можеше да се подстриже и боядиса безплатно, стига да прочете откъс ...
Книгите и кризите: Георги Господинов на Пролетния панаир на книгата
Ако сте поропуснали
Човешките истории в литературата - какво е нужно, за да останеш себе си?
Кремена Кунева, автор на дебютния роман „В един и същи свят“, подчерта важността на дълбоките въпроси, които трябва да си задаваме относно социалните процеси. По време на среща с читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата, тя акцентира на ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.