За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова.

Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова.

„Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра,  дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова.

По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата. 

Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова.

Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация. 

„Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век  трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова.

Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии. 

Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.