Като "репортажи от миналото" определии своята най-нова книга с разкази бургаската журналистка Мария Кехайова. 

Изданието със заглавие "Сафрид сопрано. Магическият портал" бе представено в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" и в присъствието както на нейни колеги, писатели, поети, издатели, така и от представители на местната, държавната и съдебната власт. 

Модератор на срещата бе телевизионният журналист и настоящ общински съветник Веселин Пренеров, който припомни накратко, че след завършването на немската езикова гимназия в града, а след това и на българска филология и журналистика в Софийския университет, Мария Кехайова работи във в. "Бургас - днес и утре",  кореспондент е на в. "Денят", а вече от дълги години - на в. "Труд".

Редакторът на книгата Денчо Михов допълни, че историите, събрани в книгата, преминават през места като Индже Войвода, Бръшлян, Кирово и Вършило и стигат до морския бряг и рибарското селище Ченгене Скеле, където има герои като бай Янко - Попчето, Димитър Янчев - Брадата и бившия кмет на селото Стоян - Сербеза. 

По думите му, зад заглавието "Сафрид Сопрано. Магическият портал" е спотаена" една още по-странна книга, необикновена като жанр, но вместила в себе си магизъм и реализъм, нисши и висши ценности, минало и бъдеще, история и легенди, планина и море". 

Мария Кехайова каза, че няма самочувствието на писател и тъй като цял живот е работила като журналист, за нея жанрът на тази книга е много труден за определяне. "Това са едни репортажи, макар и репортажи от миналото", коментира тя.

Тя допълни, че в началото започва да пише съвсем друга книга, озаглавена "Близки срещи", в която разказва за срещите си с политици по време на 35-годишния си стаж като журналист. В нея описва разговорите си със Симеон II, Иван Костов, президента Желю Желев, генерал Димитър Владимиров, Соломон Паси и много други. В един момент обаче решава, че на хората така или иначе политиката им идва в повече и сякаш имат нужда да се пречистят и да се почувстват добре.

"Тогава ми попадна разказът на Георги Бърдаров за едно родопско село, в което живеят трима души и един от тези трима души работи в Пощата, като работата му се изразява в това да чака някой да потърси другите двама. Този разказ дълбоко ме омагьоса и си казах, че за селото на моя дядо в Странджа - Вършило, знам също толкова невероятни истории, които си струва да бъдат разказани. Написах ги на един дъх - за около седмица", разказа авторката.

За създаването на историите тя използва елементи и от свои репортажи, но вмъква и част от разказите на свои роднини от Вършило. Така в книгата попадат истории за змейове, самодиви и великани, наричани "къпинковци" в село Кирово.  

"Най-трудно ми беше в Кирово, защото за това място е писал Недялко Йорданов. В момента, в който отидох там и попаднах случайно на трима души на централния площад, те мигновено започнаха да ми разказват за НЛО, което видели, коя мома я залюбила змей и така нататък", разказа още авторката. 

Тя препоръча на всеки, който не е посещавал Кирово, да отиде, защото веднага след табелата там всеки човек може да открие невероятни неща.

Макар на моменти историите на тези хора да изглеждат смешни, каза тя, самите те са по-скоро тъжни, слаби, защото живеят бедно и земите им се са неплодородни. 

"Единственото им забавление сякаш бе да си измислят прякори, което пък често е пораждало негативни емоции", допълни авторката. 

"Аз имах нужда от тази магия, преживях я и мисля, че точно преди Коледа всички имаме нужда от точно такава магия. Надявам се разказите да успеят да ви завладеят и да опознаете този свят, който е хем смешен, хем тъжен", заяви още Мария Кехайова.