РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
В детския отдел на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски&ldquo ...
Експресивно
Книга с най-интересните находки от теренната работа на българските арх ...
Литературен обзор
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс п ...

Пишем книгите си в самота, казват Лейла Слимани и Георги Господинов

Дата на публикуване: 23:06 ч. / 10.12.2023
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
1140
Писателите Лейла Слимани и Георги Господинов се обединиха около твърдението, че имат нужда от самота, за да пишат своите книги. Със среща разговор между двамата автори завърши единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал.Събитието се състоя в Националния дворец на културата в неделя.
Пишем книгите си в самота, казват Лейла Слимани и Георги Господинов
Пишем книгите си в самота, казват Лейла Слимани и Георги Господинов
Снимка © Яница ХристоваПресфото.
Литературен обзор

Писателите Лейла Слимани и Георги Господинов се обединиха около твърдението, че имат нужда от самота, за да пишат своите книги. Със среща разговор между двамата автори завърши единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Събитието се състоя в Националния дворец на културата в неделя. 

Лейла Слимани е френска писателка и журналистка от марокански произход. През 2016 година нейният роман „Нежна песен” е отличен с наградата „Гонкур”. През месец май тази година тя стана известна на българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.

Модератор на срещата бе журналистът Георги Ангелов. Той посочи, че колкото и да са различни Лейла Слимани и Георги Господинов, докато чете книгите им, прави паралели между тях. „Странното е, че има един географски диагонал – Лейла идва от Северозападна Африка, а Георги идва от Югоизточна България. Един паралел, който пресича т.нар. Стар континент и по някакъв начин създава много интересна перспектива и за двамата автори”, каза той. По думите му и двамата идват от „някакъв вид географска периферия”, която доскоро е била и литературна периферия също. Той посочи, че и при Слимани, и при Господинов открива стремеж към връщане назад към миналото, към корените и към семейството. По думите на Георги Ангелов и за двамата автори е характерна тяхната обществена реактивност. 

„Моят активизъм е насочен към правата на жените”, заяви Лейла Слимани. По думите това е така, понеже е израснала в Мароко, където жените са имали ограничени права. „Литературата ни дава възможност да покажем, че това съществува, за му дадем гласност”, каза тя. „Литературата дава възможност да се покаже, че всички хора имат едно сърце – цяло… И право да бъда обичани и да живеят съдбата си така, както искат”, допълни писателката. 

„Смятам, че еманципацията идва отвътре, идва и от образованието”, каза още Слимани. 

Георги Господинов разказа за участието си в различни протести през годините. „Ако питате защо съм го правил – аз не съм политически активист”, каза той. „Аз искам да съм писател. Но ако си нормален човек, няма как да не излезеш”, допълни той и посочи, че това не е политическо решение, а човешка реакция. 

Господинов разказа и за времето, когато е бил колумнист и всеки петък е излизал негов материал. „Знам какво е да те мразят зарази позицията ти”, каза той. 

„Когато пишем сме по-добри хора, отколкото сме иначе”, заяви Георги Господинов. 

„За мен писането си остава мистериозен процес. Аз не искам да прониквам в тази мистерия”, каза Лейла Слимани. Тя допълни, че понякога другите я подканват да анализира своите произведения. „Но аз искам да си остане такава мистерия, която ме заслепява”, посочи тя. Според авторката писането „има нещо общо с любовното чувство”. „Тази мистерия е невероятна. Мисля, че ще ми трябва цял един живот, за да я разгадая”, коментира Слимани. 

Ние дълго сме били комплексирани, че идваме от малки страни – Мароко и България, каза Лейла Слимани и допълни, че вероятно и тя, и Георги Господинов е трябвало да бъдат „горди и безразсъдни”, за да решат да станат писатели. Според нея награди като „Гонкур” и „Букър” отварят нови врати и поощряват новите поколения също да станат писатели. „Светът се промени. Центърът на света вече не е на същото място”, коментира писателката и допълни, че светът вече е любопитен към нови истории и нови гледни точки. Слимани посочи, че освен горда се чувства и отговорна – за примера, който дава. 

„Литературата е културна борба”, заяви Лейла Слимани. Тя разказа, че никога не е имала идея да пише на арабски език и посочи различни проблеми, които съществуват пред книгоиздаването в арабския свят. По думите сред проблемите е и това, че книгите се използват за пропаганда. 

Георги Господинов коментира как за писателя е естествено да се интересува от миналото. „В миналото има миризми, има лица, има всички сетива. Бъдещето е малко като празна стая, която е напред, но трябва да я населяваш с нещо”, каза той. Според него е естествено миналото да ни вълнува. „Но това минало, което ни интересува, е това, което е още топло”, подчерта той. За него топло минало е онова, в което присъстват баба му и дядо му, както и родителите му. „Тоест това минало, което аз съм виждал, разказано от тях”, каза Господинов. „В някакъв смисъл бъдещето, което ме интересува, е също топло бъдеще”, каза той. „Не ме интересува дали след 100 години ще колонизираме Марс”, посочи писателят и подчерта, че за него „бъдещето е с лице на дете”. 

„Аз харесвам топлото минало, което можем да докоснем... Харесвам историите на баба ми. За мен това не е минало. Това е настоящето на моя дух”, каза Слимани. „Писането ни дава възможност да си върнем това, което е изчезнало”, допълни тя. Според нея миналото е у всеки от нас, но то може да бъде използвано и от популисти например. 

Аз харесвам моето минало, с моите спомени, аромати и цветове. То за мен е убежище, каза писателката. Тя допълни, че когато мисли за бъдещето, също мисли за близкото бъдеще, а не за след 100 години. В тази връзка посочи, че не би писала и научна фантастика. 

Слимани разказа каква е ролята на самотата при творческия процес. „Трябва да сме дисциплинирани и сами, за да дойдат хората от миналото ни и героите ни”, каза тя. Допълни, че има нужда от празно пространство и тишина, за да твори. Описва процеса като „транс” и „магия”. Допълва, че иска да е сама и никой да не я вижда, „за да не изчезне магията”. 

Писателката посочи, че се държи по подобен начин и когато чете. По думите има чувството, че в големите романи, които са я „заслепили”, сякаш е живяла, а любимите герои усеща като приятели. 

Според Георги Господинов темата за самотата също е важна. „Това е сложно, защото ние пишем книгите си в самота... но винаги си говорим с други автори, с други гласове”, каза той. По думите му писателят понякога губи приятели и пропуска различни забавления, докато се е посветил на творческия процес. 

„Писането всъщност е работа срещу омразата”, каза Георги Господинов. „Това, което прави литературата, според мен е да те кара да разбираш”, допълни той. 

На въпроса как рефлектира върху нея тревожността от „целия ужас” на съвремието, в който има и войни като тази в Украйна, Лейла Слимани заяви: „Аз мисля, че единственият отговор, който може да се даде на тираните и фанатиците, е щастието”. По думите те не харесват нито когато хората са щастливи, нито когато излъчват обич. „Колкото повече светът е тревожен, толкова повече мисля, че трябва да бъда оптимист”, заяви писателката. 

Слимани разказа, че в Мароко също е имало диктатура, но днес в страната хората знаят цената на свободата. Наш дълг като интелектуалци е да напомняме за ролята на свободата, каза писателката. 

Георги Господинов и Лейла Слимани коментираха и ролята на четенето. 

„Това, което съм се опитвал през тези 20-30 години да правя, е да твърдя, че четенето е ценност”, посочи Господинов. Според него когато човек чете, прави поне три неща – първо, произвежда смисъл за себе си, второ, което се знае от Шехерезада, отлага края и печели още един ден. „Но най-важното е, че четенето е политически акт”, заяви писателят. Според него това е така, защото „произвежда съпротива против политическия кич”. 

„Като жена и феминиста ще добавя, че жената, която чете, също извършва политически акт”, каза Слимани. Тя посочи, че в продължение на дълго време жените не са имали право да четат. „За жените четенето е едно пространство на свобода”, допълни тя. 

В края на разговора Георги Господинов посочи, че обмисля следващата му книга да бъде посветена на страховете. „И то на първите страхове”, каза той. „Ние сами произвеждаме страховете си и понеже имаме въображение, те стават по-големи от самите нас”, коментира писателят. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Книга с най-интересните находки от теренната работа на българските археолози през изминалия археологически сезон бе подготвена от екипа на Националния археологически инст ...
Вижте също
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс поредица „Бандит“, съобщават от екипа на автора Анани Борисов. В изданието историята е допълнена с о ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Сборник събира десетте броя на първия български криминален комикс „Бандит“
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс поредица „Бандит“, съобщават от екипа на автора Анани Борисов. В изданието историята е допълнена с оригинални илюстрации от творческия процес и разработката на героите. Идеята за комикса „Б ...
Литературен обзор
В Габрово представят книгата на Владимир Дръндаревски „Книга за щастието“
Днес в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ - Габрово ще бъде представена книгата на Владимир Дръндаревски „Книга за щастието“. Това съобщи Савина Цонева, директор на културната институция.  Събитието се организира в читалня „Д-р Петър Цончев“ на би ...
Радослав Първанов
Мира Добрева представя дебютния си роман „Светулки зад решетките“ на 28 февруари
Литературен обзор
Преводачи от български език могат да кандидатстват за резиденция по проект Archipelagos
До 15 март е крайният срок за кандидатстване за програмата на фондация „Следваща страница“ за изследователски резиденции, част от тригодишния проект Archipelagos. Програмата е насочена към литературни преводачи от български език, посочват организаторите. Прое ...
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Д-р Генчо Генчев представя книгата си „Травматичната памет на Свищов“
В навечерието на 47-годишнината от разрушителното земетресение, случило се на 4 март 1977 г., кметът на община Свищов д-р Генчо Генчев ще представи книгата си „Травматичната памет на Свищов“. Това съобщиха от общинската администрация. Събитието ще се състои н ...
Лилия Йорданова
Златното мастило
Красимира Макавеева пише за любовта и емиграцията в нова поетична книга
Любовта и емиграцията са сред темите в новата поетична книга на Красимира Макавеева „Бивши смърти и рождения“, съобщават издателите от „Библиотека България“. По думите им поетесата засяга вечните библейски проблеми и социалната тематика, пише още за маргинали ...
Експресивно
Премиера: Кети Бозукова представя новата си поетична книга „Пеперудени необятности“
Велина Василева
Подиум на писателя
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Ралица Стефанова
Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е, че човек сам прави щастието си. Това каза изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, която представи вчера в Казанлък книгата “Разпилени спомени”, събираща записките, които майсторът на българската живопис е написал в последната година преди кончината си. Щастието си там, където си ти, не можеш да го търсиш непрекъснато на местата, където не си б ...
Подиум на писателя
Атанас Владиков описва съвременния начин на живот в Япония в книгата си „Аригато, Токио“
Експресивно
Тематичен библиографски указател „Издания от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и ...
Начало Литературен обзор

Пишем книгите си в самота, казват Лейла Слимани и Георги Господинов

23:06 ч. / 10.12.2023
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
1140
Пишем книгите си в самота, казват Лейла Слимани и Георги Господинов
Пишем книгите си в самота, казват Лейла Слимани и Георги Господинов
Снимка © Яница ХристоваПресфото.
Литературен обзор

Писателите Лейла Слимани и Георги Господинов се обединиха около твърдението, че имат нужда от самота, за да пишат своите книги. Със среща разговор между двамата автори завърши единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Събитието се състоя в Националния дворец на културата в неделя. 

Лейла Слимани е френска писателка и журналистка от марокански произход. През 2016 година нейният роман „Нежна песен” е отличен с наградата „Гонкур”. През месец май тази година тя стана известна на българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.

Модератор на срещата бе журналистът Георги Ангелов. Той посочи, че колкото и да са различни Лейла Слимани и Георги Господинов, докато чете книгите им, прави паралели между тях. „Странното е, че има един географски диагонал – Лейла идва от Северозападна Африка, а Георги идва от Югоизточна България. Един паралел, който пресича т.нар. Стар континент и по някакъв начин създава много интересна перспектива и за двамата автори”, каза той. По думите му и двамата идват от „някакъв вид географска периферия”, която доскоро е била и литературна периферия също. Той посочи, че и при Слимани, и при Господинов открива стремеж към връщане назад към миналото, към корените и към семейството. По думите на Георги Ангелов и за двамата автори е характерна тяхната обществена реактивност. 

„Моят активизъм е насочен към правата на жените”, заяви Лейла Слимани. По думите това е така, понеже е израснала в Мароко, където жените са имали ограничени права. „Литературата ни дава възможност да покажем, че това съществува, за му дадем гласност”, каза тя. „Литературата дава възможност да се покаже, че всички хора имат едно сърце – цяло… И право да бъда обичани и да живеят съдбата си така, както искат”, допълни писателката. 

„Смятам, че еманципацията идва отвътре, идва и от образованието”, каза още Слимани. 

Георги Господинов разказа за участието си в различни протести през годините. „Ако питате защо съм го правил – аз не съм политически активист”, каза той. „Аз искам да съм писател. Но ако си нормален човек, няма как да не излезеш”, допълни той и посочи, че това не е политическо решение, а човешка реакция. 

Господинов разказа и за времето, когато е бил колумнист и всеки петък е излизал негов материал. „Знам какво е да те мразят зарази позицията ти”, каза той. 

„Когато пишем сме по-добри хора, отколкото сме иначе”, заяви Георги Господинов. 

„За мен писането си остава мистериозен процес. Аз не искам да прониквам в тази мистерия”, каза Лейла Слимани. Тя допълни, че понякога другите я подканват да анализира своите произведения. „Но аз искам да си остане такава мистерия, която ме заслепява”, посочи тя. Според авторката писането „има нещо общо с любовното чувство”. „Тази мистерия е невероятна. Мисля, че ще ми трябва цял един живот, за да я разгадая”, коментира Слимани. 

Ние дълго сме били комплексирани, че идваме от малки страни – Мароко и България, каза Лейла Слимани и допълни, че вероятно и тя, и Георги Господинов е трябвало да бъдат „горди и безразсъдни”, за да решат да станат писатели. Според нея награди като „Гонкур” и „Букър” отварят нови врати и поощряват новите поколения също да станат писатели. „Светът се промени. Центърът на света вече не е на същото място”, коментира писателката и допълни, че светът вече е любопитен към нови истории и нови гледни точки. Слимани посочи, че освен горда се чувства и отговорна – за примера, който дава. 

„Литературата е културна борба”, заяви Лейла Слимани. Тя разказа, че никога не е имала идея да пише на арабски език и посочи различни проблеми, които съществуват пред книгоиздаването в арабския свят. По думите сред проблемите е и това, че книгите се използват за пропаганда. 

Георги Господинов коментира как за писателя е естествено да се интересува от миналото. „В миналото има миризми, има лица, има всички сетива. Бъдещето е малко като празна стая, която е напред, но трябва да я населяваш с нещо”, каза той. Според него е естествено миналото да ни вълнува. „Но това минало, което ни интересува, е това, което е още топло”, подчерта той. За него топло минало е онова, в което присъстват баба му и дядо му, както и родителите му. „Тоест това минало, което аз съм виждал, разказано от тях”, каза Господинов. „В някакъв смисъл бъдещето, което ме интересува, е също топло бъдеще”, каза той. „Не ме интересува дали след 100 години ще колонизираме Марс”, посочи писателят и подчерта, че за него „бъдещето е с лице на дете”. 

„Аз харесвам топлото минало, което можем да докоснем... Харесвам историите на баба ми. За мен това не е минало. Това е настоящето на моя дух”, каза Слимани. „Писането ни дава възможност да си върнем това, което е изчезнало”, допълни тя. Според нея миналото е у всеки от нас, но то може да бъде използвано и от популисти например. 

Аз харесвам моето минало, с моите спомени, аромати и цветове. То за мен е убежище, каза писателката. Тя допълни, че когато мисли за бъдещето, също мисли за близкото бъдеще, а не за след 100 години. В тази връзка посочи, че не би писала и научна фантастика. 

Слимани разказа каква е ролята на самотата при творческия процес. „Трябва да сме дисциплинирани и сами, за да дойдат хората от миналото ни и героите ни”, каза тя. Допълни, че има нужда от празно пространство и тишина, за да твори. Описва процеса като „транс” и „магия”. Допълва, че иска да е сама и никой да не я вижда, „за да не изчезне магията”. 

Писателката посочи, че се държи по подобен начин и когато чете. По думите има чувството, че в големите романи, които са я „заслепили”, сякаш е живяла, а любимите герои усеща като приятели. 

Според Георги Господинов темата за самотата също е важна. „Това е сложно, защото ние пишем книгите си в самота... но винаги си говорим с други автори, с други гласове”, каза той. По думите му писателят понякога губи приятели и пропуска различни забавления, докато се е посветил на творческия процес. 

„Писането всъщност е работа срещу омразата”, каза Георги Господинов. „Това, което прави литературата, според мен е да те кара да разбираш”, допълни той. 

На въпроса как рефлектира върху нея тревожността от „целия ужас” на съвремието, в който има и войни като тази в Украйна, Лейла Слимани заяви: „Аз мисля, че единственият отговор, който може да се даде на тираните и фанатиците, е щастието”. По думите те не харесват нито когато хората са щастливи, нито когато излъчват обич. „Колкото повече светът е тревожен, толкова повече мисля, че трябва да бъда оптимист”, заяви писателката. 

Слимани разказа, че в Мароко също е имало диктатура, но днес в страната хората знаят цената на свободата. Наш дълг като интелектуалци е да напомняме за ролята на свободата, каза писателката. 

Георги Господинов и Лейла Слимани коментираха и ролята на четенето. 

„Това, което съм се опитвал през тези 20-30 години да правя, е да твърдя, че четенето е ценност”, посочи Господинов. Според него когато човек чете, прави поне три неща – първо, произвежда смисъл за себе си, второ, което се знае от Шехерезада, отлага края и печели още един ден. „Но най-важното е, че четенето е политически акт”, заяви писателят. Според него това е така, защото „произвежда съпротива против политическия кич”. 

„Като жена и феминиста ще добавя, че жената, която чете, също извършва политически акт”, каза Слимани. Тя посочи, че в продължение на дълго време жените не са имали право да четат. „За жените четенето е едно пространство на свобода”, допълни тя. 

В края на разговора Георги Господинов посочи, че обмисля следващата му книга да бъде посветена на страховете. „И то на първите страхове”, каза той. „Ние сами произвеждаме страховете си и понеже имаме въображение, те стават по-големи от самите нас”, коментира писателят. 

Още от рубриката
Литературен обзор
Сборник събира десетте броя на първия български криминален комикс „Бандит“
Литературен обзор
В Габрово представят книгата на Владимир Дръндаревски „Книга за щастието“
Радослав Първанов
Литературен обзор
Мира Добрева представя дебютния си роман „Светулки зад решетките“ на 28 февруари
Всичко от рубриката
Сборник събира десетте броя на първия български криминален комикс „Бандит“
Сборник събира всички 10 броя от първата българска криминална комикс поредица „Бандит“, съобщават от екипа на автора Анани Борисов. В изданието историята е допълнена с о ...
Златното мастило
Представиха книгата на Мария Димиева „Кокичета за Бог“
Радослав Първанов
Златното мастило
Д-р Генчо Генчев представя книгата си „Травматичната памет на Свищов“
Лилия Йорданова
Златното мастило
Красимира Макавеева пише за любовта и емиграцията в нова поетична книга
Експресивно
Премиера: Кети Бозукова представя новата си поетична книга „Пеперудени необятности“
Велина Василева
Подиум на писателя
Проф. Аксиния Джурова: Най-ценният урок, който научих от акад. Дечко Узунов, е че човек сам прави щастието си
Ралица Стефанова
Подиум на писателя
Атанас Владиков описва съвременния начин на живот в Япония в книгата си „Аригато, Токио“
Златното мастило
Виктория Бешлийска, Георги Господинов и Захари Карабашлиев са сред най-търсените автори в библиотека „Дора Габе“ за 2023
Павлина Живкова
Експресивно
Националната библиотека представя указател с издания от фонда си за арменския, еврейския и ромския етнос
Подиум на писателя
Юбилеен сборник в чест на проф. Владимир Пенчев ще бъде представен в Националния етнографски музей
Подиум на писателя
Здравка Евтимова ще представи в Шумен новата си книга „Луничави разкази“
Станимир Савов
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Щастливата улица на пощенските кутии в Букурещ
В навечерието на Международния ден на пощальоните и куриерите (16 февруари) eдна улица в Букурещ се превърна в сензация. “Стеля Спатарул” (Stelea Spatarul) привлече вниманието на хората заради необичайните пощенски кутии, които имат жителите на района - всяка ...
Избрано
Актрисата Рене Карабаш получи международно признание за свой роман, предстои екранизация
Романът на Рене Карабаш – „Остайница“, жъне успехи във Франция и Америка. В края на 2023 година френският превод на книгата спечели наградата за превод на френския ПЕН клуб, а малко по-късно английският превод, направен от Изидора Ейнджъл, взе приза за превод ...
Писателят Александър Скалд се внедрява сред бракониери заради роман
Ако сте поропуснали
Поетични творби на Любомир, Владимир и Боян Левчеви са събрани в книгата „Рецитал край каменната маса“
Поетични творби на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, са събрани в книгата „Рецитал край каменната маса“. Представянето на сборника е на 16 февруари в Арт центъра „Сити марк“ и е с участието на Тони Николов, съобщават издате ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.