Рубрика в "Литературен вестник" прерасна в книгата „Моето софийско детство“
Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция в доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева. Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга. Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов. Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция в . Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо. „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той. Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди да излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той. Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим. Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията. Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той. Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро. В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство". За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.
|
|
Авторът и перото
Сатоши Шики в България: Рисуване на живо и въпроси от феновете на мангата
На 15 юли в кино „Люмиер“ ще се проведе уникално събитие, свързано с японската манга. Сатоши Шики, художник и автор на популярната поредица "Attack on Titan: Before the fall", ще бъде в България за първи път. Началото на срещата е насрочено за 17:0 ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Национална литературна награда „Йордан Радичков“ – нови таланти и вдъхновение от северозапада
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ привлича все по-голямо внимание, след като над десет автори вече са подали своите заявки за участие. Информацията е потвърдена от организаторите на конкурса от Община Берковица.
Крайният срок за п ...
Валери Генков
|
Новият албум на Deep Purple и как печатна грешка вдъхнови песен за съвременното общество
Валери Генков
|
Авторът и перото
Лятно читателско приключение и кино под звездите в Кула
В Кула стартира нова лятна програма, насочена към деца, ученици и местни жители, която обединява читателски, спортни и културни активности. Христела Александрова, главен експерт по хуманитарни дейности в общинската администрация, обяви, че инициативата започва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Проект за изследване на аутизма в литературата с Азиз Таш
Ученици от Езикова гимназия “Гео Милев” в Добрич ще се занимават с изследване на представянето на аутизма в художествената литература. През учебната 2026/2027 година, деветокласниците Боряна Стоилова, Йордан Папанчев, Константин Колев, Мария Милано ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Поетичен конкурс в Стара Загора с анонимен формат и награди на Деня на българската поезия
От 1 юли стартира приемът на поетични творби за XIII Национален конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“, организиран в Стара Загора. Община Стара Загора, в партньорство с Дружеството на писателите и Фондация „Космос – Димитър Брацов“, обяви условията за уч ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Микро-живеене – нова мода или решение за жилищната криза?
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Наградите „Буквознайко“ за смелост в четенето на български език в Париж
Добрина Маркова
|
На тържествена церемония в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, българският министър на образованието проф. Георги Вълчев поздрави участниците в десетото издание на международния конкурс по четене на български език „Аз Буки Веди“. Събитието събра ученици от различни държави, сред които Англия, Германия, Словакия и Украйна, които учат български език.
Министър Вълч ...
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
|
|
18:54 ч. / 10.12.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3330 |
|
Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция в доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева.
Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга.
Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов.
Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция в .
Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо. „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той.
Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди да излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той.
Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим.
Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията.
Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той.
Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро.
В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство".
За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
В историята на селското стопанство автоматизацията е един от големите успехи. С течение на времето нуждата от ръчен труд е намаляла драстично, но парадоксално, паралелно с това се увеличават изображенията на мъжка сила в рекламите, насочени към фермерските ...
|
Избрано
Куиър идентичности в хаитянската литература: гласове от периферията
В историята на Хаити, queer и транс идентичностите играят роля, която често остава в сянка. След опустошителното земетресение през януари 2010 г., някои консервативни религиозни и политически групи започнаха да разпространяват опасната идея, че бедствието е ...
|
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
|
Ако сте поропуснали
Проф. д-р Георги Райновски с осем приоритета и дигитализация на университетската администрация
Проф. д-р Георги Райновски, кандидат за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", представи своята програма за довършване на мандата за 2023-2027 г. в аулата на университета. Той акцентира на осем основни приоритета, които ще ръководят неговите ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |