РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Рубрика в "Литературен вестник" прерасна в книгата „Моето софийско детство“

Дата на публикуване: 18:54 ч. / 10.12.2023
Прочетена
3330
Авторът и перото

Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция в доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева.

Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга. 

Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов. 

Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция в .

Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо.  „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той.

Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди да излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той.

Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим.

Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията.

Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той. 

Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро.

В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство".

За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В детството си с любопитство разглеждахме илюстрованите албуми, където изображенията допълваха текста, помагайки ни да се запознаем с писането. Литературата за възрастни ...
Вижте също
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални раз ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен. ...
Валери Генков
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
Валери Генков
Авторът и перото
Гъртруд Стайн разкрива тайните на Париж чрез Алис Б. Токлас
На българския книжен пазар за първи път се появява „Автобиографията на Алис Б. Токлас“ от Гъртруд Стайн. Тази значима творба предлага уникален поглед върху художествения живот в Париж през първата половина на ХХ век, включвайки спомени за известни ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Кабинетът Виозо продължава да бъде важен културен център във Флоренция след две столетия активност
Флоренция, известна като люлка на европейската цивилизация през Ренесанса, е дом на множество културни институции. Сред най-престижните от тях е Gabinetto Vieusseux (Научно-литературен офис), който е активен вече две столетия. Създаден от търговеца Джован Пиет ...
Валери Генков
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти на историческа необходимост. Важно е да се разбере кога е подходящият момент за подобно изразяване, тъй като то е свързано с опитите на човек ...
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
Литературен обзор
В "Tracing the Ether: Contemporary Poetry from Saudi Arabia" (Проследявайки етер: Съвременна по ...
Начало Авторът и перото

Рубрика в "Литературен вестник" прерасна в книгата „Моето софийско детство“

18:54 ч. / 10.12.2023
Автор: Валери Генков
Прочетена
3330
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Авторът и перото

Книгата „Моето софийско детство“ бе представена в рамките на 11-ото издание на Софийски международен литературен фестивал в НДК. Участие в събитието взеха директорът на дирекция в доц. Георги Лозанов, актрисата Ива Тодорова, писателят Михаил Вешим и авторката на рубриката за детството в „Литературен вестник“ Дария Карапеткова. Модератор на разговора бе Александра Гюзелева.

Съставител на книгата е Дария Карапеткова. Тя каза, че първоначалната идея била интелектуалци да разказват за своето детство в София. „Тя запали мнозина. Появиха се желаещи да участват в нея", каза съставителката. Няколко пъти познати я питали защо не им се е обадила, защо не им е казала, че работи по такъв проект. Така вестникарската рубрика прераснала в книга. 

Доц. Георги Лозанов отбеляза, че това е мемоаристика, но не героическа мемоаристика. Тъй като обикновено мемоарите имат един проблем - авторът да се опитва да се канонизира повече или по-малко, в зависимост от културата и възпитанието си, обясни той. Това е свързано със самопредставянето от по-късни години. От детството нямаш особено желание да направиш някакъв монумент от себе си, допълни доц. Лозанов. 

Ние действително сме хора, на които детството е минало през социализма. Имаше голям риск това да се превърне в соцносталгична книга. Наблюдава се следният феномен - когато детството и хубавите ти години са минали в едно време, в един режим, имаш вътрешното усещане, че ако режимът си беше останал същият и ти щеше да си останеш същият. Това е един психологически корен на соцносталгията - много устойчив и опасен, защото минава през доста лични сфери. И можеше да се появи соцносталгична вълна, обясни директорът на дирекция в .

Доц. Лозанов погледнал текстовете, включени в книгата, още докато излизали в „Литературен вестник“ и не е усетил такова нещо.  „Имам чувството, че всички, повече или по-малко, сме се пазили от това“, отбеляза той.

Писателят Михаил Вешим разказа, че поради фамилна обремененост от малък живее с писатели и сред писатели. „И затова от дете съм по някакъв начин в литературата. Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж“ и аз четях детските книжки още преди да излязат, в ръкопис. И като първолак поправях правописните грешки, защото виждах, че баща ми прави това. На една среща с писателка в училище й казах: „А пък аз съм ви редактирал“, разказа той.

Михаил Вешим си спомни, че София от края на 60-те за него била много интересен град. „Свършваше до Плиска, нямаше „Младост“ и започваха едни ниви“, разказа той. Едно от най-интересните места му било на бул. „Ленин“ (днешният бул. „Цариградско шосе“), където имало карта на България, направена в мащаб, с планините и реките. „И там ни водеха от училище, за да ни покажат колко е хубава България. Сега е автоборсата. Сега, когато ходя там, гледам на Стара планина - паркиран форд; на мястото на Рила – стари фиати. Една метафора, в която се превърна България“, разказа Вешим.

Ива Тодорова обясни, че й е трудно да говори за нещо, което още не е приключило. „Аз още се чувствам на седем години“, отбелязва тя. Актрисата си спомня играта на ръбче между два бордюра, забавленията до късно и как от всеки балкон се чува име на дете, което трябва да отиде да си изяде филията.

Доц. Лозанов смята, че успехът на този проект се състои в две неща – София и детство. В преплитането на тези понятия. Ако хората са имали щастливо детство, то София става един хубав град. София е разказана като едно хубаво преживяване, което пренасяме през времето, допълни той. 

Участниците в разговора се обединиха около идеята, че София се е променила много, но към добро.

В известна степен обаче за Дария Карапеткова София не се е променила. „Тя не може да се промени, тя е пасивен потърпевш на нашите промени. Това, което София е днес, което е била вчера и ще бъде утре, е огледало на това, в което ние сме се превърнали. То може да е със забележки, но има и много положителни аспекти“. Тя каза, че всички участници в книгата са дали и свои детски снимки. „И са страшно сладки“, допълни съставителката на книгата "Моето софийско детство".

За доц. Георги Лозанов София по дух не е много голям град. Има и известно емоционално отчуждаване от нарастването на града, каза той. Според него е хубаво кметът да мисли по пет минути на ден колко голяма да е София.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Валери Генков
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
Авторът и перото
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
Валери Генков
Всичко от рубриката
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални раз ...
Подиум на писателя
От първата несигурност до осъзнатия избор: пътят на любовта
Ангелина Липчева
Експресивно
Кабинетът Виозо продължава да бъде важен културен център във Флоренция след две столетия активност
Валери Генков
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Валери Генков
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
Експресивно
Невяна Троянска разказва за пътешествията на пет приятелки и техните забавни гафове
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Колониално пространство и писателска идентичност в Манджурия
В 1941 година, манифест на име "Гейбун шидо йоко" – "Проект за ръководство на изкуствата и културата" – е издаден от манджурското правителство и бързо е преиздаден в списания. В японски окупирана Манджурия, изкуството е очаквано да промотира ...
Избрано
Литературното скоростно запознанство предлага нова платформа за среща между автори и читатели
Скоростното запознанство (speed date) е метод, който позволява на хората бързо да се срещнат и да опознаят нови личности, с цел да намерят своята сродна душа. В традиционния формат един участник остава на масата, докато другият сменя местата си на всеки десет ...
Издателство „Сиела“ обявява вълнуващи планове и нови заглавия за 2026
Ако сте поропуснали
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.