РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Хуманитарните науки са в криза, казва литературоведът Франко Морети

Дата на публикуване: 23:49 ч. / 09.12.2023
Прочетена
135
Литературен обзор

„Мисля, че това е една очевидна криза, дължаща се на намалелия интерес на студентите”, каза литературоведът Франко Морети в отговор на въпрос за кризата при хуманитарните науки. 

В събота той гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). 

Модератор на срещата с него бе Дария Карапеткова, която е италианист и доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Франко Морети е определян като един от най-важните съвременни литературоведи. Той е преподавал английска литература и сравнително литературознание, както в европейски, така и в американски университети като Колумбийския и Станфордския. 

Дария Карапеткова заяви, че в България до момента не е преведено цялостно негово произведение. Според нея има спешна нужда това да бъде направено, за да се запознае българската публика с трудовете му. 

На въпроса какво е бъдещето на романа и каква е прогнозата му за перспективата пред жанра, Франко Морети отговори, че всъщност „много трудно се пишат романи днес”. Според него конкуренция им правят както телевизията и новите онлайн медии, така и кратките литературни форми, които винаги са съществували. По думите на литературоведа романите днес са станали „огромни”, като някои от тях имат обем от по 700-900 страници. Той заяви, че не е сигурен, че това е в полза на романа. Не мисля, че читателите ще понесат такъв обем, каза Морети.

По думите му европейският роман има ключова роля в развитието на световния роман. „Със сигурност в миналото Европа е имала важна роля в световната литература”, каза ученият. 

Морети разказа, че романът е „най-меркантилната форма”, която стартира с цел да се продава или взема под наем. „В началото той е бил стока”, заяви Морети. „Световната литература започва да съществува благодарение на пазара, на капитализма”, допълни той. 

Франко Морети коментира какви са проблемите пред сравнителната литература – дисциплината, която изучава литературата на света. „Светът е много голям и е хубаво да излезем и извън националното”, каза ученият.

Той посочи, че изразът Distant Reading е измислен от него. „Идеята е ние, вместо да изучаваме един текст, да изберем отделни елементи на различни текстове”, каза литературоведът. По думите му, това е техника, която позволява да се четат голям брой текстове, но се губи вниманието върху отделния текст. Според него, когато се изучава литература в голям мащаб, е необходимо да се прибягва до такива методи. 

В целия свят се пишат поезия, романи и драма, но се пишат по съвсем диференциран, различен начин, каза Франко Морети. По думите му така те се изучават по-трудно, но и по-интересно. 

Морети коментира кризата при хуманитарните науки днес. Като причина за това той посочи, че да се изучава литература излиза много скъпо, а след това студентите по-трудно биха могли да си намерят работа, както биха могли, ако учат икономика или технологични науки например. „Това е свързано с културна криза също”, посочи Морети. 

Според него задачата на преводачите се променя. „Защото има нова ситуация с утвърждаването на английския език”, каза той. Според него английският и неговото разпространение по цял свят води до отказ от преводи, понеже ако една книга е на английски, читателите вече могат да я прочетат и сами. 

Франко Морети коментира и темата за Изкуствения интелект. „Изкуственият интелект ще пребъде”, каза той. Морети даде пример с използването му преди няколко години в експеримент, свързан с историята на изкуството. Тогава той се справя със задачата да подреди картините на известни художници в категории  чрез предварително зададени критерии. „Но класификацията, дори и да е коректна, не е познание. Тя е необходима за познанието, но не е познание”, подчерта Морети. 

„Ролята на интелектуалците е остатъчна, частична… Всяко десетилетие е все по-слаба”, заяви литературоведът. „Една функция не угасва от днес за утре, тя се случва постоянно”, допълни той. Според него трудно може да се противостои на този процес. 

Според Франко Морети големите култури нямат нужда от късмет. „Те продължават напред, както е било. Но малките култури имат необходимост от късмет”, каза той. По думите му късмет е появата на изключително събитие или личност, което да успее да привлече вниманието към съответната култура. 

Литературоведът сподели, че преди срещата в НДК е получил последната книга на Георги Господинов. Допълни, че това, което до момента е чел от българския автор, е било „много хубаво”. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Романът "Стелата и звездите" на Тина Ианота (Tina Iannotta) е вдъхновяваща творба, която разказва за приключенията и спомените от детството на авторката. Тя е родена в Ас ...
Вижте също
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерира ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерирано от Лиза Гинцбург (Lisa Ginzburg), авторът разказа за вдъхновението зад творбата, която ...
Валери Генков
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Едгар Алън По е един от най-влиятелните поети и писатели на XIX век, чиято работа продължава да вдъхновява читатели и творци и до днес. Неговото произведение "Враната" (The Raven) е не само литературен шедьовър, но и пример за начина, по който технологичният н ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Келси Л. Смуут (Kelsey L. Smoot) представя своя дебютен поетичен сборник "СОУЛМЕЙТ КАТО ГЛАГОЛ" (SOULMATE AS A VERB), който е важен принос към дългата традиция на творби, призоваващи ни към любов и освобождение. Този сборник ни подтиква да се замислим за това кой или какво може да бъде нашата душевна сродна душа и как би изглеждал светът, ако бяхме душевни сродници не само на партньорите си, но и ...
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
Експресивно
Чувствата на плам и любов към Родината оживяват в архивни статии от преди 80 години, които библ ...
Начало Литературен обзор

Хуманитарните науки са в криза, казва литературоведът Франко Морети

23:49 ч. / 09.12.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
135
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

„Мисля, че това е една очевидна криза, дължаща се на намалелия интерес на студентите”, каза литературоведът Франко Морети в отговор на въпрос за кризата при хуманитарните науки. 

В събота той гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). 

Модератор на срещата с него бе Дария Карапеткова, която е италианист и доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Франко Морети е определян като един от най-важните съвременни литературоведи. Той е преподавал английска литература и сравнително литературознание, както в европейски, така и в американски университети като Колумбийския и Станфордския. 

Дария Карапеткова заяви, че в България до момента не е преведено цялостно негово произведение. Според нея има спешна нужда това да бъде направено, за да се запознае българската публика с трудовете му. 

На въпроса какво е бъдещето на романа и каква е прогнозата му за перспективата пред жанра, Франко Морети отговори, че всъщност „много трудно се пишат романи днес”. Според него конкуренция им правят както телевизията и новите онлайн медии, така и кратките литературни форми, които винаги са съществували. По думите на литературоведа романите днес са станали „огромни”, като някои от тях имат обем от по 700-900 страници. Той заяви, че не е сигурен, че това е в полза на романа. Не мисля, че читателите ще понесат такъв обем, каза Морети.

По думите му европейският роман има ключова роля в развитието на световния роман. „Със сигурност в миналото Европа е имала важна роля в световната литература”, каза ученият. 

Морети разказа, че романът е „най-меркантилната форма”, която стартира с цел да се продава или взема под наем. „В началото той е бил стока”, заяви Морети. „Световната литература започва да съществува благодарение на пазара, на капитализма”, допълни той. 

Франко Морети коментира какви са проблемите пред сравнителната литература – дисциплината, която изучава литературата на света. „Светът е много голям и е хубаво да излезем и извън националното”, каза ученият.

Той посочи, че изразът Distant Reading е измислен от него. „Идеята е ние, вместо да изучаваме един текст, да изберем отделни елементи на различни текстове”, каза литературоведът. По думите му, това е техника, която позволява да се четат голям брой текстове, но се губи вниманието върху отделния текст. Според него, когато се изучава литература в голям мащаб, е необходимо да се прибягва до такива методи. 

В целия свят се пишат поезия, романи и драма, но се пишат по съвсем диференциран, различен начин, каза Франко Морети. По думите му така те се изучават по-трудно, но и по-интересно. 

Морети коментира кризата при хуманитарните науки днес. Като причина за това той посочи, че да се изучава литература излиза много скъпо, а след това студентите по-трудно биха могли да си намерят работа, както биха могли, ако учат икономика или технологични науки например. „Това е свързано с културна криза също”, посочи Морети. 

Според него задачата на преводачите се променя. „Защото има нова ситуация с утвърждаването на английския език”, каза той. Според него английският и неговото разпространение по цял свят води до отказ от преводи, понеже ако една книга е на английски, читателите вече могат да я прочетат и сами. 

Франко Морети коментира и темата за Изкуствения интелект. „Изкуственият интелект ще пребъде”, каза той. Морети даде пример с използването му преди няколко години в експеримент, свързан с историята на изкуството. Тогава той се справя със задачата да подреди картините на известни художници в категории  чрез предварително зададени критерии. „Но класификацията, дори и да е коректна, не е познание. Тя е необходима за познанието, но не е познание”, подчерта Морети. 

„Ролята на интелектуалците е остатъчна, частична… Всяко десетилетие е все по-слаба”, заяви литературоведът. „Една функция не угасва от днес за утре, тя се случва постоянно”, допълни той. Според него трудно може да се противостои на този процес. 

Според Франко Морети големите култури нямат нужда от късмет. „Те продължават напред, както е било. Но малките култури имат необходимост от късмет”, каза той. По думите му късмет е появата на изключително събитие или личност, което да успее да привлече вниманието към съответната култура. 

Литературоведът сподели, че преди срещата в НДК е получил последната книга на Георги Господинов. Допълни, че това, което до момента е чел от българския автор, е било „много хубаво”. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Валери Генков
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Валери Генков
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерира ...
Експресивно
Тайни на Рим: Уилма Монтеси и цената на свободата
Ангелина Липчева
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
Ангелина Липчева
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
На бюрото
Трансцендентният свят в "Библиотеката на огнената планина"
Добрина Маркова
Експресивно
Дигитализирани спомени: РБ „Петър Стъпов“ съхранява историята на българската свобода
Добрина Маркова
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Добрина Маркова
На бюрото
Алесия Пиперно разказва за пътуванията си и уроците, които е научила по пътя
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Оптимус Прайм остава символ на надежда и лидерство в съвременния свят
Оптимус Прайм (Optimus Prime) е един от най-емблематичните персонажи в света на анимацията и киното, като символ на добродетелност и лидерство. Той е главният герой в поредицата "Трансформърс" (Transformers), която дебютира през 1984 година. Съществуването му ...
Избрано
Аса Дрейк изследва идентичността и взаимоотношенията в новата си поетична колекция
Аса Дрейк (Asa Drake) е поет, който умело съчетава теми за идентичност, място и отношения в своята дебютна поетична колекция "Maybe the Body". Нейната работа е вдъхновена от личния опит, от разговори с приятели и от взаимодействия с различни социални и ...
Лауреатът на наградата „Владимир Башев“ Денис Олегов с представяне на новата си книга
Ако сте поропуснали
Ядрени графични новели разкриват сложността на нашето минало и бъдеще
Наследството на ядрената енергия е дълбоко вплетено в съвременната ни история. От детството си помня пътувания покрай камиони, превозващи радиоактивни отпадъци, и снимки, които показват как природата съжителства с човешките творения, наситени с радионуклиди. ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.