Имам чувството, че ако живеех в България, нямаше да пиша за нея. Една от причините да пиша за България е, че искам да се връщам в нея поне духом. Пишейки за България, аз всеки ден съм си у дома. Това каза снощи българският писател Мирослав Пенков, който живее и работи в САЩ. Срещата с него бе част от програмата на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). 

Модератор на срещата бе писателят Захари Карабашлиев. Той разказа как за първи път „среща” Пенков. Това се случва по времето, когато самият Карабашлиев живее в САЩ и попада на сборника The Best American Short Stories, който излиза под редакцията на Салман Рушди. В него е публикуван и разказ, чийто автор е с името на българин – Мирослав Пенков. 

„Мисля, че Мирослав Пенков е най-превежданият съвременен български писател”, каза Захари Карабашлиев. Той представи и трите му книги, издадени в България от издателство „Сиела” – сборникът „На Изток от Запада”, романът „Щъркелите и планината”, както и най-новата му книга „Река в лабиринта”. 

Мирослав Пенков посочи, че не знае как да определи жанрово „Река в лабиринта”. Той коментира, че първата му книга е била с разкази, втората – роман, а третата е трябвало да бъде нещо друго. „Не ми е интересно да пиша едно и също нещо два, три пъти. Искам да пиша нещо различно за мен”, каза той. 

Писателят разказа, че идеята за новата му книга се появява през 2016 г., когато има безсънни нощи около малката си дъщеричка в дома им в Тексас. По думите му в този щат редовно се получават съобщения за изчезнали деца, което го насочва към мисълта за история, свързана с трафик на хора. „Но не исках да пиша за Тексас, исках да пиша за България”, каза Пенков. Допълни, че след като изчита доста за тази тема, започва да си мисли къде може да се развива по възможно най-драматичния и интересен начин подобно повествование. „Докато „Щъркелите и планината” се развиваше на едно гранично пространство между Турция и Гърция, сега нещо започна да ме тегли към границата между Румъния и Сърбия. И Видин ми се стори много подходящо място за такъв роман”, коментира авторът. 

 „В този роман една от основните идеи е за чистия първоизточник, чистата светлина, която хвърля сянка или огледален свой образ, който е леко изкривен или не чак толкова чист. И после този огледален образ дава свой огледален образ, своя сянка, вече малко по-далечна от първоизточника…”, посочи Пенков. „България от този роман е една симулирана България, малко по-настрани от тази, която е в момента, малко по-изместена към тъмното”, допълни той. 

По думите му желанието му е било да напише жанров роман, който по някакъв начин да изненада читателите. „Моята идея беше да започна с клише”, каза Мирослав Пенков. „Нещо интересно става, когато се вземе едно клише и се разчупи, за да се намери изненадата”, смята писателят.  

„Според мен има само един начин да се грабне читателят и той е чрез създаването на интересни персонажи. Ако няма интересни персонажи, то книгата според мен е не интересна, а безсмислена”, коментира Пенков. Според него две неща трябва да има в една история – хубави изречения и хубави герои. 

По думите му „Река в лабиринта” може да наподобява сценарий дотолкова, доколкото е използвал по-стегнати изречения и е следвал писателското правило „Пиши действия”. „Сценарият, реално погледнато, е технически документ, който режисьорът, актьорът и екипът трябва да вземат и да погледнат, за да реализират дадената сцена. Една книга прави нещо, което никое друго изкуство не може да си позволи да направи и това е да ни даде достъп до мислите и до вътрешния свят на героя”, каза Мирослав Пенков.  

Според него литературата, всъщност, това е езикът. „Иначе ако искахме да разказваме само истории, можехме да правим филми или да рисуваме комикси”, коментира писателят. „Аз лично гледам на езика като на живо същество”, допълни той. 

„Нещото, което хората, които се занимават с писане, разбират, е, че един писател обикновено стои настрана. Човек, за да пише интересно и различно, той често намира себе си отстрани – не е в центъра, не е част от групата”, посочи Пенков. По думите му начинът на мислене за живота и писането при него се е променил в момента, в който заминава за Америка и това му дава шанса да погледне България и себе си отстрани. „Аз разбрах за себе си неща, които не съм подозирал, че съществуват”, каза той. 

В момента Мирослав Пенков е преподавател по творческо писане в Северен Тексас, където води курсове на студенти от трите възможни академични нива в Америка – бакалаври, магистри и докторанти. На въпроса дали писането може да се научи, той отговори: „Разбира се, има талант или афинитет към писането, с който човек се ражда”. „Трудно е да научиш един човек да пише хубаво изречение”, допълни авторът. 

Мирослав Пенков разказа, че един от авторите, които се превръщат в причина да иска да се занимава с писане, е Стивън Кинг. Като писател от него има много какво да се научи – като начин да се води повествование, да се създаде усещане за място и читателят да се потопи изцяло в атмосферата, казва Пенков. 

Писателят допълни, че под влияние на Кинг издава първия си сборник с разкази в България преди да замине за САЩ, който носи името „Кървави луни”.  

Авторът посочи, че Светлозар Желев е човекът, който е негов „пръв откривател” за България. 

 „Понеже моят план не беше да пиша книги на български. Ако планът ми беше такъв, аз нямаше да замина за Америка и да си оставя семейството и приятелите”, каза Мирослав Пенков. „За последните 12 години имам щастието да напиша и издам три книги на български, което е с три пъти повече, отколкото някога съм си мислил. И Светльо беше човекът, който буквално ме убеди в един разговор, че има смисъл тези книги да излязат на български”,  допълни той. Пенков подчерта, че трите му книги не са само преведени, а всъщност са пренаписани от английското за българското издания, което, по думите му, не е никак лесно.