Написах романа „Деликатесен труп”, за да накарам хората да се замислят, казва аржентинската писателка Агустина Бастерика
Аз не написах романа „Деликатесен труп”, за да превърна тези, които ядат месо, във вегетарианци. Не исках книгата да бъде памфлет. Исках да накарам хората да се замислят. Това каза снощи аржентинската писателка Агустина Бастерика, която бе гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея се състоя в Националния дворец на културата (НДК). Модераторът на разговора Николай Терзийски представи Агустина Бастерика като „авторка на една книга, която няма как да остави човек безразличен”. По думите му антиутопичният й роман „Деликатесен труп” (изд. „Рива”) разкрива света по краен, но логичен начин. „Тази книга може да ви обсеби, да ви пристрасти и да ви отврати от самите вас”, каза Терзийски. Той допълни, че романът е писан през 2017 г., но у нас е издаден едва миналата година, а вече е преведен на 20 езика. Николай Терзийски посочи, че по „Деликатесен труп” се подготвя сериал, а в Аржентина произведението се изучава и в училищата. Агустина Бастерика разказа, че идеята за този роман се е появила „благодарение на една лична промяна”. Тя се случва след разговор по време на пандемията от КОВИД-19 в затворения ресторант на брат й Гонсало, на когото е посветена и книгата. По думите й, тогава започва да изследва осъзнатото хранене, според което храната има силата както да разболява, така и да лекува. Бастерика посочи, че това я води до решението да спре да яде месо. „А в Аржентина месото е религия”, коментира авторката. „Но вече на пържолата гледах като на парче от труп”, казва тя. Допълва, че мисълта, че хората „също сме животни, направени от месо” я кара да се запита дали канибализмът може да стане легитимен. Авторката посочи, че преди да започне да пише тази история, шест месеца проучва канибалски ритуали, права на животните и процеса на работа на хладилните камери. „Това, което се опитвам да разгледам в тази книга, е къде е границата между това да бъдеш човешко същество и животно. Защото тези граници понякога са размити”, каза аржентинската писателка. На въпроса кои са човешките качества, които водят до индустрията, описана в книгата й, тя отговори, че според нея това е свързано с алчността и жаждата за власт. „Написала съм тази книга, но въпреки това аз вярвам в човечеството. Мисля, че има много хора, които помагат на други хора и на животни”, каза авторката. „Езикът има сила, има власт”, казва Агустина Бастерика и допълва, че за нея е било важно в „Деликатесен труп” да работи с езика. Тя посочи, че това е роман за хора, които ядат хора, но за които не може да се използва думата „канибализъм”. Според нея има и по-опасни неща от думите. „Но те имат сила и са радикално важни”, коментира писателката. Според нея те могат да трансформират и преобразяват света. Бастерика казва, че официалният език може да прикрива определени моменти от действителността с евфемизми, но литературата успява да ги разкрие. По думите й това е причината при диктатурите да се горят книги. Според аржентинската писателка има много начини за манипулация, като чрез страха хората се манипулират най-много. Това, което правят книгите и изобщо културата и изкуството, е да разкрият тази манипулация, посочи тя. На въпроса дали тъгата е това, което ни отличава като хора, Бастерика отговори положително. Но любовта като жизнена енергия, не толкова като романтично чувство, е това, което най-много насърчава човек, допълни тя. В разговора в НДК се включи и преводачката на „Деликатесен труп” Лилия Добрева. Тя разказа, че е било „кошмарно” да преведе тази книга, заради детайлните описания в нея. Но допълни, че самата тя предлага на издателството да я преведе, защото отвъд жестокостта и насилието, в нея открива и още нещо - манипулацията, залегнала в основата на романа. „Манипулацията, чрез която хората пристъпват едно извечно табу – да не се хранят с ближния. Правят го и то без да изпитват угризения, без да изпитат и чувството на грях”, казва тя и допълва, че от това следва, че те няма да изпитат и изкупление, което прави душите им обречени. Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември. Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
|
Експресивно
Невидимите работници на Индустриалната революция
Индустриалната революция, която започна във Великобритания след 1780-те години, имаше далечни граници. През Атлантика, поробените африканци и техните потомци предоставяха суровини. Тази "масова мобилизация на робски труд" захранваше текстилните фабрики в Брита ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
„В очакване на хубавото време“ събира почитатели на Росен Босев
В София ще се проведе литературна среща, посветена на Росен Босев, на 18 юни от 18:30 ч. в книжарница „Хеликон“, разположена на ул. „Граф Игнатиев“ 6, близо до площад „Гарибалди“. На събитието ще бъде представена книгата &bd ...
Валери Генков
|
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Добрина Маркова
|
Експресивно
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на наше ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
На 26 юни в столичното пространство "City Stage" ще се състои премиерата на романа „Любов в насрещното“, написан от Здрава Каменова. Събитието ще започне в 19:30 ч. и е особено значимо, тъй като съвпада с рождения ден на авторката. Изданието, което ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, поетеса от Разград, ще представи своята нова стихосбирка „Магическите думи“ на 16 юни. Събитието ще се проведе в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ и е организирано с помощта на Нели Николова, която подкрепя ...
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Ловеч посреща Стоян Вълков с лични истории и размисли за реалността
Добрина Маркова
|
Ловеч ще бъде сцена за представяне на новата книга на Стоян Вълков, известен с артистичната си кариера под псевдонима Choko. Събитието е насрочено за вторник, 16 юни, в Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев", с начало в 17:30 ч., съобщи Албена Йончева от библиотеката.
По време на срещата, Вълков ще сподели своите размисли относно личната трансформация и вътрешните нагласи. Той ще разкаже за сво ...
|
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Добрина Маркова
|
|
10:51 ч. / 09.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5492 |
|
Аз не написах романа „Деликатесен труп”, за да превърна тези, които ядат месо, във вегетарианци. Не исках книгата да бъде памфлет. Исках да накарам хората да се замислят. Това каза снощи аржентинската писателка Агустина Бастерика, която бе гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея се състоя в Националния дворец на културата (НДК).
Модераторът на разговора Николай Терзийски представи Агустина Бастерика като „авторка на една книга, която няма как да остави човек безразличен”. По думите му антиутопичният й роман „Деликатесен труп” (изд. „Рива”) разкрива света по краен, но логичен начин. „Тази книга може да ви обсеби, да ви пристрасти и да ви отврати от самите вас”, каза Терзийски. Той допълни, че романът е писан през 2017 г., но у нас е издаден едва миналата година, а вече е преведен на 20 езика. Николай Терзийски посочи, че по „Деликатесен труп” се подготвя сериал, а в Аржентина произведението се изучава и в училищата.
Агустина Бастерика разказа, че идеята за този роман се е появила „благодарение на една лична промяна”. Тя се случва след разговор по време на пандемията от КОВИД-19 в затворения ресторант на брат й Гонсало, на когото е посветена и книгата. По думите й, тогава започва да изследва осъзнатото хранене, според което храната има силата както да разболява, така и да лекува. Бастерика посочи, че това я води до решението да спре да яде месо. „А в Аржентина месото е религия”, коментира авторката. „Но вече на пържолата гледах като на парче от труп”, казва тя. Допълва, че мисълта, че хората „също сме животни, направени от месо” я кара да се запита дали канибализмът може да стане легитимен. Авторката посочи, че преди да започне да пише тази история, шест месеца проучва канибалски ритуали, права на животните и процеса на работа на хладилните камери.
„Това, което се опитвам да разгледам в тази книга, е къде е границата между това да бъдеш човешко същество и животно. Защото тези граници понякога са размити”, каза аржентинската писателка.
На въпроса кои са човешките качества, които водят до индустрията, описана в книгата й, тя отговори, че според нея това е свързано с алчността и жаждата за власт. „Написала съм тази книга, но въпреки това аз вярвам в човечеството. Мисля, че има много хора, които помагат на други хора и на животни”, каза авторката.
„Езикът има сила, има власт”, казва Агустина Бастерика и допълва, че за нея е било важно в „Деликатесен труп” да работи с езика. Тя посочи, че това е роман за хора, които ядат хора, но за които не може да се използва думата „канибализъм”.
Според нея има и по-опасни неща от думите. „Но те имат сила и са радикално важни”, коментира писателката. Според нея те могат да трансформират и преобразяват света. Бастерика казва, че официалният език може да прикрива определени моменти от действителността с евфемизми, но литературата успява да ги разкрие. По думите й това е причината при диктатурите да се горят книги.
Според аржентинската писателка има много начини за манипулация, като чрез страха хората се манипулират най-много. Това, което правят книгите и изобщо културата и изкуството, е да разкрият тази манипулация, посочи тя.
На въпроса дали тъгата е това, което ни отличава като хора, Бастерика отговори положително. Но любовта като жизнена енергия, не толкова като романтично чувство, е това, което най-много насърчава човек, допълни тя.
В разговора в НДК се включи и преводачката на „Деликатесен труп” Лилия Добрева. Тя разказа, че е било „кошмарно” да преведе тази книга, заради детайлните описания в нея. Но допълни, че самата тя предлага на издателството да я преведе, защото отвъд жестокостта и насилието, в нея открива и още нещо - манипулацията, залегнала в основата на романа. „Манипулацията, чрез която хората пристъпват едно извечно табу – да не се хранят с ближния. Правят го и то без да изпитват угризения, без да изпитат и чувството на грях”, казва тя и допълва, че от това следва, че те няма да изпитат и изкупление, което прави душите им обречени.
Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др.
Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.
Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Поетичен следа и музикални хити, 90 години от рождението на Йордан Янков
Поетът и журналист Йордан Янков, роден в Сливен, отбелязва 90 години от своето рождение. Той е автор на над 1000 текстове на песни и е известен с многобройните си литературни произведения.
Янков завършва българска филология и журналистика в Софийския ...
|
Избрано
Червен килим и книги – как подстригването става изкуство на четенето
На Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ, немският стилист Дани Бойербах представи иновативен проект, който съчетава фризьорство и литература. Всеки, който желаеше, можеше да се подстриже и боядиса безплатно, стига да прочете откъс ...
|
Книгите и кризите: Георги Господинов на Пролетния панаир на книгата
|
Ако сте поропуснали
Човешките истории в литературата - какво е нужно, за да останеш себе си?
Кремена Кунева, автор на дебютния роман „В един и същи свят“, подчерта важността на дълбоките въпроси, които трябва да си задаваме относно социалните процеси. По време на среща с читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата, тя акцентира на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |