РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Личните и обществени травми трябва да бъдат разкрити, за да се излекуват, казва турската писателка Дефне Суман

Дата на публикуване: 08:32 ч. / 08.12.2023
Прочетена
2863
Литературен обзор

За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. 

Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век. 

Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя. 

На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката. 

На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим. 

„Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя. 

Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя. 

Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. 

Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. 

Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Днес в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ ще се проведе специално представление на класическата приказка „Кибритопродавачката“. Събитието е ...
Вижте също
Асен Дипчев, правнук на известната българска героиня Райна Княгиня, представи обновената версия на своята стихосбирка „Вода и Кръв“ в Панагюрище. Събитието се ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Кибритопродавачката разказва нова история за светлина и топлина
Днес в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ ще се проведе специално представление на класическата приказка „Кибритопродавачката“. Събитието е част от новата инициатива на аниматорска агенция „Бамбам“, озаглавена „ ...
Валери Генков
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
В стихотворението "Небето е на всички" от Джани Родари, включено в сборника "Стихотворения в небето и на земята" от 1960 година, авторът разглежда важни теми, свързани с равенството и възможността за свободно възприемане на света. Родари, известен журналист, п ...
Добрина Маркова
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по време на представянето на новата книга на Роси Михова, озаглавена „Трима насаме. Задо ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Отказът от политика улеснява гражданското участие
Американците показват високи нива на скептицизъм относно нещата, определяни като „политически“, но това не ги спира да се опитват да влияят на обществения живот и функционирането на правителството. Как тези две явления съжителстват? Изследователите ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
На 23 януари, в уютната обстановка на Военния клуб в град Средец, ще се състои официалното представяне на алманаха с най-добрите произведения от третото издание на Националния литературен конкурс „Янаки Петров“. Изданието е резултат от съвместната ...
Добрина Маркова
На бюрото
Зимни литературни съкровища от малки издателства
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Константин Кацаров: "Няма нищо по-ценно от това да бъдеш оценяван заради истинската си същност"
Ангелина Липчева
Константин Кацаров, известният музикант и вокалист на българската рок група „Ренегат”, представи своя нов роман „Ничий” в Добрич. Събитието се проведе в интерактивната зала на Регионалната библиотека „Дора Габе”, където Кацаров сподели своите виждания за отношенията между хората и важността на искреността. По време на представянето, Кацаров подчерта, че открове ...
Експресивно
Лука Казадей и тайнственият свят на „Случаят Матияс Ора“ – история за тайни, технологии и морални дилеми
Ангелина Липчева
Експресивно
Журналистът Димитър Стойков представи своята нова книга, която е посветена на плевенските худож ...
Начало Литературен обзор

Личните и обществени травми трябва да бъдат разкрити, за да се излекуват, казва турската писателка Дефне Суман

08:32 ч. / 08.12.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
2863
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. 

Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век. 

Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя. 

На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката. 

На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим. 

„Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя. 

Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя. 

Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. 

Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. 

Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Кибритопродавачката разказва нова история за светлина и топлина
Валери Генков
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
Добрина Маркова
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Асен Дипчев: Кръвта вода не става
Ангелина Липчева
Асен Дипчев, правнук на известната българска героиня Райна Княгиня, представи обновената версия на своята стихосбирка „Вода и Кръв“ в Панагюрище. Събитието се ...
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
Добрина Маркова
На бюрото
Отказът от политика улеснява гражданското участие
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
На бюрото
Зимни литературни съкровища от малки издателства
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Константин Кацаров: "Няма нищо по-ценно от това да бъдеш оценяван заради истинската си същност"
Ангелина Липчева
Експресивно
Лука Казадей и тайнственият свят на „Случаят Матияс Ора“ – история за тайни, технологии и морални дилеми
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
Ангелина Липчева
Експресивно
Като гладиатори от плевенския Монмартър: Димитър Стойков разкрива тайните на местните художници
Валери Генков
Златното мастило
Росица Русева, Теодора Вачева и Вероника Маринова спечелиха викторината за Гео Милев
Валери Генков
Авторът и перото
„Дела трябват, а не думи“: Конкурс за добротворчество насърчава младите таланти
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
RoN: Как юридическата и културната реформа поставят природата в центъра на обществото
В западните политически и правни системи концепцията за човешкото изключителство играе централна роля. Тя предполага, че хората стоят отделно от останалата част на природата и имат доминираща роля над нея. Тази представа е довела до масивно унищожаване на ...
Избрано
История, която започва от нищото: „Зората на лъвовете“ на Стефания Аучи
"Зората на лъвовете" (L`alba dei Leoni) е новият роман на Стефания Аучи (Stefania Auci), който представлява третата част от "Сагата на Флорио". След успеха на "Лъвовете на Сицилия" (I Leoni di Sicilia) и "Зимата на лъвовете" (L`inverno dei Leoni), Аучи се ...
Нови романи разкриват реалността на гиг икономиката и трудовите предизвикателства
Ако сте поропуснали
Катлийн Боланд: Уестърнът през погледа на жените
Историята на Запада в Съединените щати е белязана от стремежа за експанзия, но и от многобройни трагедии, свързани с местните индиански народи и опустошаването на природата. В дебютния роман на Катлийн Боланд, "Скавенджърс" (Scavengers), се представя един нов ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.