Личните и обществени травми трябва да бъдат разкрити, за да се излекуват, казва турската писателка Дефне Суман
За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век. Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя. На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката. На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим. „Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя. Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя. Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”. Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември. Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
|
Литературен обзор
Което търсиш, те търси: Кадер Абдолах и поезията на изгнанието
Кадер Абдолах (Kader Abdolah) представи своята нова книга "Което търсиш, те търси" (2025, Иперборея, превод от Елизабета Свалуто Мореоло). По време на събитието, модерирано от Лиза Гинцбург (Lisa Ginzburg), авторът разказа за вдъхновението зад творбата, която ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
|
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Философия на композицията: Механичният ум на Едгар Алън По
Едгар Алън По е един от най-влиятелните поети и писатели на XIX век, чиято работа продължава да вдъхновява читатели и творци и до днес. Неговото произведение "Враната" (The Raven) е не само литературен шедьовър, но и пример за начина, по който технологичният н ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Еторе Виола – най-награждаваният млад офицер от Първата световна война
На 16 и 17 септември 1918 година, в района на Ка Тасон, под връх Грапа, капитан Еторе Виола (Ettore Viola) от VI Ардити успява да завладее стратегическа позиция с помощта на тримата си останали войници. Той събира части, които нямат офицери, и успява да отблъс ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Сюзън Гласпел и криминалната драма: Женската перспектива в началото на 20-ти век
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Добрина Маркова
|
Келси Л. Смуут (Kelsey L. Smoot) представя своя дебютен поетичен сборник "СОУЛМЕЙТ КАТО ГЛАГОЛ" (SOULMATE AS A VERB), който е важен принос към дългата традиция на творби, призоваващи ни към любов и освобождение. Този сборник ни подтиква да се замислим за това кой или какво може да бъде нашата душевна сродна душа и как би изглеждал светът, ако бяхме душевни сродници не само на партньорите си, но и ...
|
Експресивно
Изразът "rebus sic stantibus" и неговото значение в правото и ежедневието
Добрина Маркова
|
|
08:32 ч. / 08.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 2863 |
|
За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал.
Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век.
Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя.
На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката.
На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим.
„Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя.
Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя.
Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”.
Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др.
Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.
Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Оптимус Прайм остава символ на надежда и лидерство в съвременния свят
Оптимус Прайм (Optimus Prime) е един от най-емблематичните персонажи в света на анимацията и киното, като символ на добродетелност и лидерство. Той е главният герой в поредицата "Трансформърс" (Transformers), която дебютира през 1984 година. Съществуването му ...
|
Избрано
Аса Дрейк изследва идентичността и взаимоотношенията в новата си поетична колекция
Аса Дрейк (Asa Drake) е поет, който умело съчетава теми за идентичност, място и отношения в своята дебютна поетична колекция "Maybe the Body". Нейната работа е вдъхновена от личния опит, от разговори с приятели и от взаимодействия с различни социални и ...
|
Лауреатът на наградата „Владимир Башев“ Денис Олегов с представяне на новата си книга
|
Ако сте поропуснали
Ядрени графични новели разкриват сложността на нашето минало и бъдеще
Наследството на ядрената енергия е дълбоко вплетено в съвременната ни история. От детството си помня пътувания покрай камиони, превозващи радиоактивни отпадъци, и снимки, които показват как природата съжителства с човешките творения, наситени с радионуклиди. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |