Личните и обществени травми трябва да бъдат разкрити, за да се излекуват, казва турската писателка Дефне Суман
За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век. Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя. На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката. На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим. „Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя. Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя. Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”. Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември. Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
|
Литературен обзор
Любомир Йорданов разказва за колоритните образи на Северозапада в новата си книга
В новата си книга „Децата на дивите гъски” Любомир Йорданов представя 24 разказа, вдъхновени от живота в Северозападна България, където самият той живее. Според автора, този регион е богат на колоритни персонажи и интересни истории, които включват ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
„Мълком“: Дълбокото слово на Боян Ангелов за човека и съвременността
На 2 декември в галерия книжарница „София-прес“ ще се състои премиерата на новата стихосбирка на Боян Ангелов, „Мълком“, който е и председател на Съюза на българските писатели. Събитието обещава да бъде истински празник за поезията, кат ...
Добрина Маркова
|
Литературни премиери: Декември 2025 обещава незабравими четива
Валери Генков
|
Литературен обзор
Жените пионери в образователните игри: От астрономия до музика през XIX век
В началото на деветнадесетия век образователните игри придобиват все по-голяма популярност. Както отбелязва разказвачът на романа на сър Уолтър Скот, "историята на Англия вече е сведена до игра с карти, а проблемите на математиката до пъзели и загадки." Тази и ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Мистерията на приливите: Как старите теории предвещават съвременните открития
В крайбрежните райони, където морските приливи и отливи играят важна роля в ежедневието, разбирането на тяхната динамика е от съществено значение. Въпреки че днешните технологии ни позволяват лесно да се консултираме с таблици за приливи и отливи, историята по ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Джереми Б. Джоунс разкрива паралели с днешната американска политика
Историята на Уилям Томас Престуд (William Thomas Prestwood) е не само личен разказ, а и отражение на сложността на американската история. Журналите му, написани преди почти два века, разкриват интимни детайли от живота му, включително редица скандални сексуалн ...
Валери Генков
|
На бюрото
Лалка Павлова с ново литературно пътешествие в три нови книги
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Ивелина Радионова представя „Приключенията на Ардин“ с автографи за младите читатели
Ангелина Липчева
|
На 3 декември в град Банкя, известната писателка и поетеса Ивелина Радионова ще проведе серия от срещи с читатели, съобщават от екипа на Столична община - район „Банкя“. Тези събития са част от инициативата „Коледа на доброто: Младежка мисия за превенция, изкуство и подкрепа“, организирана от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ...
|
Литературен обзор
„Мълком“: Дълбокото слово на Боян Ангелов за човека и съвременността
Добрина Маркова
|
|
08:32 ч. / 08.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 2863 |
|
За да се излекува травмата, тя трябва да бъде разкрита. Това важи и за личните, и за обществените рани. Това каза снощи турската писателка Дефне Суман на среща разговор в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше гост на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал.
Дефне Суман представи двата си романа, преведени на български език – „Дъщеря на Смирна” и „Истанбулска рапсодия” (изд. „Прозорец”). Сюжетът на „Дъщеря на Смирна” се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на пандемията от Ковид-19, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век.
Модераторът на срещата Надежда Александрова отбеляза, че главните герои и на двата романа са възрастни хора, които в някакъв момент и под някаква форма се захващат с писане. На въпроса защо персонажите й го правят, Дефне Суман каза, че самата тя често мисли за акта на писане. „Когато четем книга, забравяме, че някой я е написал. Това е хубавото на книгите – хората се губят в историята. Но понякога ние, като автори, имаме нужда да напомним, че зад това стои сериозна работа”, коментира тя. „Само чрез историите можем да се свържем с другите”, смята Суман. „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм”, допълни тя.
На въпроса защо е важно да се говори за темите, който са в книгите й, и как нейните романи обогатяват историческия разказ, Суман отвърна, че тези истории не присъстват в учебниците по история. „Всяка държава избира официален наратив за историята си, който разказва”, каза писателката. Според нея всъщност така много истории не биват разказани. Това я провокира да се опитва в книгите си да даде друг ъгъл към случилото се и да обърне внимание към малцинствата. По думите й сред целите, които си поставя, е да създаде чувство на емпатия и да отвори нови хоризонти към историята. „Какво по-добре от литературата може да направи това?”, попита авторката.
На въпроса какво е отношението й към писането за травми – дали това е тяхна сублимация, или начин паметта да бъде запазена, Суман припомни, че думата „травма” има гръцки произход и означава „рана”. „За да се излекува, тя трябва да бъде разкрита”, каза авторката. По думите й, така тя получава „въздух”, от който има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани”, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим.
„Аз като автор смятам, че и Турция, и цялото общество, всички ние имаме нужда от излекуване”, каза писателката. Според нея за травмите трябва да се говори, понеже когато се превръщат в тайна, това е пречка пред преодоляването им. „Смятам, че тишината трябва да бъде премахната. Заедно с колегите писатели се надявам да разрушим тази тишина по света”, каза тя.
Дефне Суман разказа как стига до своето вдъхновение, чрез което пише и създава героите си. По думите й, това се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си”, каза тя.
Суман коментира, че работи по няколко нови издания. В момента пише книга на турски език, а на английски се превежда и редактира новият й роман „Лятна жега”.
Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК в периода 5-10 декември.
Сред гостите на фестивала тази година са Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др.
Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов.
Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Коледа вдъхновява литературата и събира хората около магията на празника
Приближава се един от най-вълшебните моменти в годината – Коледа. За много хора този празник е не просто ден на почивка, а време, изпълнено с емоции и споделени мигове с близки и приятели. Коледа е повод за радост, за събиране около масата, за обмен на ...
|
Избрано
Велин Георгиев е пример за новото поколение поети
В Кюстендил се проведе литературна вечер, посветена на Велин Георгиев, известен български поет. Събитието се състоя в залата на хотел "Стримон" и събра множество поети и писатели от региона, сред които се открояват имената на Методи Джонев, Георги Славчев и ...
|
Дълбоките корени на празника Денят на благодарността в Америка
|
Ако сте поропуснали
Тайните на Дан Браун ще бъдат разгадани на първата среща на клуб „Книжни пътешествия“
Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Плевен стартира нова инициатива, наречена читателски клуб "Книжни пътешествия". Това съобщи Елвира Цветанова от отдела за връзки с обществеността на библиотеката. Създаването на клуба е част от усилията на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |