Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадават знаци, това е липса на мисъл, смята издателят Дамян Яков
Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата. В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева. Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят. Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални. Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя. „Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете. „Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев. Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя. Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова. Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя. Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин. На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
|
|
Златното мастило
Дигитален клуб Брезник: Свободен достъп до интернет и нови знания
В Брезник бе открит нов дигитален клуб, който предоставя модерни условия за обучение и развитие на дигитални умения. Клубът е оборудван с три работни станции, включващи компютри с високоскоростен интернет, мултимедиен проектор и копирна техника. Тази инициатив ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Лидерството отблизо: среща с д-р Евгени Станимиров и нови бизнес перспективи
В аудитория на Пловдивския университет, ще се проведе лекция на д-р Евгени Станимиров, известен преподавател и бизнес консултант с дългогодишен опит. Събитието е организирано от студенти от Факултета по икономически и социални науки и Студентския съвет, а рект ...
Ангелина Липчева
|
Олимпия и амбициите на жените в епохата на диадохите
Валери Генков
|
Златното мастило
Техеран не е само град, а място, където се срещат страхът, търсенето и любовта
"Пет дни в Техеран" (2025) е произведение, което на пръв поглед изглежда автобиографично, но всъщност разказва история чрез безименен разказвач. Авторката Елена Мобасер, известен психотерапевт, обучен в традицията на Фройд, Биън и Коррао, успешно преминава в с ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Миртило не успя да намери нито едно яйце на Великденската игра
"Яйца с изненада" (2026) е детска книга, написана от Джудита Кампело. Тя е родена през 1987 година в Кастильоне Олона и е завършила специалност "Модерна литература", като е задълбочила знанията си в областта на старинните книги. Книгата е предназначена за чете ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Лидерството отблизо: среща с д-р Евгени Станимиров и нови бизнес перспективи
В аудитория на Пловдивския университет, ще се проведе лекция на д-р Евгени Станимиров, известен преподавател и бизнес консултант с дългогодишен опит. Събитието е организирано от студенти от Факултета по икономически и социални науки и Студентския съвет, а рект ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Император Адриан – владетелят, който съчета сила, разум и страст към културата в едно управление
Валери Генков
|
Авторът и перото
Бойко Рангелов разкрива тайните на геофизичните оръжия и техните възможности
Ангелина Липчева
|
На 14 април 2026 г. в Американския център на Столична библиотека ще се проведе лекция на професор Бойко Рангелов, известен експерт в областта на геофизиката и природните опасности. Той е редовен преподавател в Геопроучвателния факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и има зад гърба си впечатляваща кариера, включваща публикации на над 20 книги и 500 научни статии. Тема ...
|
Подиум на писателя
Великден прави всички малко по-добри и връща светлината в думите и мислите
Валери Генков
|
|
13:00 ч. / 07.12.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4234 |
|
Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата.
В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева.
Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят.
Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални.
Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя.
„Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете.
„Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев.
Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя.
Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова.
Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя.
Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин.
На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Разнообразие в поетичните форми от сонети до експериментална поезия
Националният месец на поезията предлага уникална възможност да се потопим в богатството и разнообразието на поетичното изкуство. Поезията, с нейните многобройни стилове и традиции, отразява не само личните емоции на авторите, но и социалните, политическите и ...
|
Избрано
Посланикът на Гърция Алексиос Либеропулос укрепва връзките с ВУ чрез образование и култура
Извънредният и пълномощен посланик на Република Гърция в България, Алексиос Мариос Либеропулос, проведе важна среща с ръководството на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Визитата му е част от усилията за укрепване на ...
|
Българска детска енциклопедия за първи път в престижната селекция на панаира в Болоня
|
Ако сте поропуснали
Мила Голева изпраща мечтите си на пътешествие и малките читатели вече планират собствената си мисия
Мила Голева, третокласничка от Пловдив, представя своята книга „Ракетата на мечтите“ в Ловеч. Събитието, организирано от Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ и фондация „Стефан Нойков“, ще се проведе в Радославовата ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |