Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадават знаци, това е липса на мисъл, смята издателят Дамян Яков
Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата. В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева. Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят. Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални. Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя. „Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете. „Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев. Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя. Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова. Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя. Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин. На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
|
|
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални разговори до сериозни дискусии, когато човек иска да предаде неприятно съобщение от името на ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
На 13 януари 2026 г. от 17:30 ч. в Американския център на Столичната библиотека ще се проведе публична лекция на тема „Лазерно индуцираният ядрен синтез – нова физическа парадигма“. Събитието е част от лекционната серия „Светът на физик ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Кабинетът Виозо продължава да бъде важен културен център във Флоренция след две столетия активност
Флоренция, известна като люлка на европейската цивилизация през Ренесанса, е дом на множество културни институции. Сред най-престижните от тях е Gabinetto Vieusseux (Научно-литературен офис), който е активен вече две столетия. Създаден от търговеца Джован Пиет ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
|
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти на историческа необходимост. Важно е да се разбере кога е подходящият момент за подобно изразяване, тъй като то е свързано с опитите на човек ...
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
|
|
13:00 ч. / 07.12.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4234 |
|
Функционалната неграмотност не е просто неумение да се разгадаят някакви знаци, това е липса на мисъл. Това каза издателят Дамян Яков по време на кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се проведе в Националния дворец на културата (НДК), в рамките на 50-ото издание на Софийския международен панаир на книгата.
В рамките на дискусията беше повдигнат въпросът за резултатите от последното изследване PISА, според което 53 процента от 15-годишните български ученици нямат елементарни четивни умения. Това е оценка на нашите възможности като възрастни да ги научим на нещо, каза председателят на управителния съвет на асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Тя допълни, че качествена промяна може да бъде постигната чрез национална програма с ясно записани цели. Резултатите от PISА са катастрофа, трябват работещи решения, посочи основателката на фондация „Детски книги“ Валентина Стоева.
Според Дамян Яков този проблем касае не само децата, а цялото общество. „Четенето и писането са форма на кодиране на мисълта. Мисълта няма друго съществуване, освен чрез езика, мисълта съществува чрез езика. Когато ние пишем или четем ние кодираме мисли, значение, смисли“, посочи издателят.
Акцент в рамките на кръглата маса беше националният пакт за четенето, чието начало бе поставена на 17 ноември, в рамките на първия „Ден на четенето“. „Най-важното, което казваме в този пакт, е, че стремежът ни е да изградим инфраструктура на четенето“, каза издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова. Според нея е необходимо мерките, свързани с повишаването на четенето и грамотността, да бъдат основани на научни изследвания в сферата, които са максимално актуални.
Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки - България“ Спаска Тарандова посочи, че проектният принцип на работа трябва да бъде заменен от национална програма за насърчаване на четенето. Само така може да бъде постигнат дългосрочен ефект, който да обхваща всички деца, допълня тя.
„Нека бъдем реалисти, ние сме от нациите, които не четат много“, каза Тарандова. По думите 25 процента от българското население чете или купува книги, 10 процента ползват обществените библиотеки. Според нея добрите обществени библиотеки трябва да са близо до обществото и да са в услуга на всички хора, които нямат възможност да закупят книгите, които искат децата им, или имат нужда от консултация със специалист относно това коя книга е подходяща за тяхното дете.
„Държавата винаги е основен играч, колкото и да не ни се иска, защото през нея стават единствените възможни финансирания и развития на национални програми“, каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Той отбеляза, че когато се говори за четене, грамотност, за политики и финансиране, се говори за хора. „Българската държава през всички тези години не е имала, и се съмнявам скоро да има, единен план и приоритизиране на културата, четенето, образованието и всичко останало. Всички знаем, че единственият лост и единственият начин за демонстриране на приоритизиране от страна на държавата на решението на един проблем е финансов“, допълни още Желев.
Според Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, е необходимо да се обърне внимание на комуникацията между нестопанския сектор, академичните среди, заинтересованите страни, бизнеса и публичните институции. Друг проблем е, че в културата имаме слаби традиции в така нареченото застъпничество, посочи тя.
Генова посочи, че новото управление на Столичната община има убеденост да съживи, а в някои случаи и да създаде нови канали, за общуване с обществеността – с гражданите и с гражданските организации. „Другата голяма тема, по която ще работим следващите четири години, е темата за читалищата“, каза Яна Генова.
Директорът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование Неда Кристанова коментира, че проблемите, свързани с четенето и грамотността, са драматични. Влизаме в училища и виждаме как ученици от пети клас просто пребивават в класната стая, отбеляза тя.
Според Искра Джанабетска, която е програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, трябва да се обърне внимание на въпроса защо децата не харесват четенето. По думите е необходимо да се постави акцент и върху пособията за деца, на които българският език не е майчин.
На събитието присъстваха още представители от асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата и други.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Колониално пространство и писателска идентичност в Манджурия
В 1941 година, манифест на име "Гейбун шидо йоко" – "Проект за ръководство на изкуствата и културата" – е издаден от манджурското правителство и бързо е преиздаден в списания. В японски окупирана Манджурия, изкуството е очаквано да промотира ...
|
Избрано
Литературното скоростно запознанство предлага нова платформа за среща между автори и читатели
Скоростното запознанство (speed date) е метод, който позволява на хората бързо да се срещнат и да опознаят нови личности, с цел да намерят своята сродна душа. В традиционния формат един участник остава на масата, докато другият сменя местата си на всеки десет ...
|
Издателство „Сиела“ обявява вълнуващи планове и нови заглавия за 2026
|
Ако сте поропуснали
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |