Това, което искат читателите, са по-големи пространства, в които те могат да работят в тишина, в комфорт. Това каза директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. Красимира Александрова. Тази седмица институцията отбелязва тържествено своята 145-а годишнина.

Според доц. Александрова едно от най-големите предизвикателства в историята на библиотеката се поражда още от нейното основаване, като то продължава да бъде валидно и днес. „Това е именно необходимостта от подходяща сграда“, посочи тя.

Регистрираните читатели за тази година, до месец ноември, са 25 000, а посещенията на място са 90 000. „Има ръст на читателите, които са студенти и ученици. Ще дам пример - миналата година техният брой е 35 697, а тази година е 46 010“, посочи доц. Александрова.

По думите в момента Националната библиотека може да бъде определена като модерна и съвременна библиотека, която привлича вниманието на световни експерти от цял свят.

Следва цялото интервю:

Доц. Александрова, промени ли се по някакъв начин мисията, задачата на Националната библиотека от откриването преди 145 години досега?

- Националната библиотека е създадена с идеята да подкрепя културно и образователно развитието на София. Тази идея е дадена от учителя и общественик Михаил Буботинов. Тя веднага е възприета от граф Алабин и е така развита. Във всички тези години библиотеката преминава през много възходи, но и немалко сложни и тежки ситуации. Независимо от това, тя се е развивала.  В момента Националната библиотека може да бъде определена като модерна и съвременна библиотека, която привлича вниманието на световни експерти от цял свят. С тях ние общуваме и обменяме идеи.

Изборът на темата за конференцията, която предстои - „Устойчиво развитие“, в никакъв случай не е случаен. По подобна тема това лято разговаряхме с колеги от така наречената Конференция на европейските национални библиотеки. Тя се проведе в Париж и една от ключовите теми беше възможността библиотеките да отговорят на новите изисквания на климатичните промени и на съвременните технологии. Те са както предизвикателство, така и възможност, защото винаги възприемаме предизвикателствата пред библиотеките като възможност, от която да отключим и развием нови идеи.

Ние сме тук, в библиотеката, за да можем да осигурим достъп до информация на нашите читатели, на нашите потребители. И то в условия, които да бъдат подходящи за тяхното пребиваване. Всичко това ние го правим с дълбокото убеждение, че изпълняваме обществена мисия. Това не са просто думи, които трябва да звучат красиво или да граничат в някаква степен с клишираността на подобни изказвания. Това е факт, защото нашата Национална библиотека изпълнява немалко функции и дейности с национална отговорност. И те се изпълняват единствено тук, в тази библиотека. Свързани са с обезпечаване и на международната агенция по международни стандартни номера, и по изпълнение на дейностите по закона за депозита, също така с осигуряването на дейностите по дигитализация. Много са отговорностите, много са и проблемите. Ние започнахме да говорим за проблемите чрез представителите на обществения съвет на Националната библиотека и това е изключително важно (общественият съвет представи по-рано тази седмица декларация във връзка с липсата на пространство за книгите в библиотеката – б.а.). Нека празничността да бъде в контекста и на ежедневието, защото празниците идват и си отиват, а потребността от това ние да продължим да работим и в следващите десетилетия, остава.

Споменахте темата на конференцията, която е свързана с устойчивото развитие на библиотеките - предполага ли то нови, различни политики на национално ниво?

- Да, при всички случаи. Това е важен въпрос, който ми задавате, защото – да, ние се развиваме устойчиво, но в голяма степен това е свързано и с нашето желание да бъдем такива, с усилията, които ние полагаме да бъдем в крак с времето. Но при всички случаи е изключително важно да се подчертае, че имаме необходимост и от държавна подкрепа. Имаме необходимост и от промени в законодателството, което касае библиотеките. Визирам в частност Закона за обществените библиотеки. Немалко са и текстовете, които създават в голяма степен затруднение също и в закона за депозита. Така че – да, ние сме професионалисти, ние постигаме поставените цели, но не бива да бъдем забравени. Не бива да бъдем поставени някъде встрани и в редки случаи да се стига до нас тогава, когато, да кажем, липсват новини в медиите, с които да се запълни програмно време. Това го казвам със съжаление и с голяма доза болка, защото по принцип мястото на културата е винаги в периферията. А без култура няма как една нация да се развива и да бъде успешна.

Доказано е, че ако заедно с образователните структури, и библиотеките полагат усилия за развитие на грамотността, това би подпомогнало в голяма степен. Всяка четяща нация дава шанс за икономически просперитет и дори има изследвания на тази база, които сочат, че една грамотна нация увеличава значително и своя брутен вътрешен продукт.

Това са факти, които едва ли някой би се опитал да оспорва. Но това са и проблеми, по които ние трябва да работим целенасочено.

Кои са най-големите предизвикателства в историята на библиотеката и кои са най-големите проблеми пред нея днес?

- Основното предизвикателство е перманентно от първия ден на създаването на библиотеката. Това е именно необходимостта от подходяща сграда. В началото първият директор Георги Яковлев Кирков се ангажира с осигуряване на подходящи помещения. И се започва едно митарство през Буюк джамия, манежа - сгради, които се предоставят отделни помещения, но те в никакъв случай не са подходящи за библиотека.

Идва ред на строежа на настоящата сграда, но после са бомбардировките през Втората световна война, които унищожават изграденото и като градеж, като строителство, и голяма част от фонда. Не мога да не спомена ролята на професор Тодор Боров в качеството му на директор. За времето, в което се строила библиотеката, той казва, че не е могъл да напише нито ред, въпреки че той е интелектуалец, той е автор. Неговото съзнание обаче е било изцяло и само ангажирано с изграждането на тази библиотека.

Дълго продължава строителството на сградата. Тя е открита през 1953 година, но, за жалост, още тогава, нейните пространства са били недостатъчни за книгохранилищата, тъй като проектът на сградата не е довършен в пълния му мащаб. В градината зад библиотеката, парковото пространство е трябвало на практика да бъдат тези книгохранилища. Те не са изградени, което създава затруднения от ден първи на нашата библиотека.

Независимо от това, библиотеката действително, със своята локация в идеалния център на София, е една сграда, която всеки разпознава и всеки би искал да посети. Установихме, че тя е по-скоро разпознаваема като фасада за масовата аудитория, а с нашите беседи и турове, които организираме почти ежедневно, библиотеката вече става разпознаваема и като вътрешно пространство. И това е една от причините за устойчивия ръст на нашите читатели. В последните години той е впечатляващ, независимо от всичко, което се говори в световен мащаб за това, че необходимостта от библиотеките едва ли не отмира с навлизането на съвременните технологии. Нищо подобно. Всеки, който твърди това, нека да влезе в библиотеката и да види как ежедневно в нея влизат минимум 300 души. Десетки хиляди на годишна база посещават библиотеката. Всеки следи и споделя какво се публикува на сайта на библиотеката. Напоследък ми прави изключително приятно впеатление това, че в идеите активно се включват и нашите читатели. Те търсят среща с ръководството, за да споделят, да обсъдят свои идеи, които ние правим всичко възможно да можем да реализираме, защото реално ние за това сме тук - заради нашите читатели.

За какви свои нужди Ви споделят читателите?

- Още през февруари тази година се наложи да увеличим броя на читателските места с още 30 – в четвърта и в пета читалня. Това, което искат читателите, са по-големи пространства. По-големи пространства, в които те могат да работят в тишина, в комфорт. Миналата седмица коментирахме също така да се изолират голяма част от събитията, които се провеждат в централното фоайе, от гледна точка на шума. За жалост, ние разполагаме с много ограничени пространства, а събитията ни, голяма част от които са с национално и международно значение, могат да се провеждат именно в големия каталожен хол, някъде по коридорните пространства на първия и втория етаж или в зала „История на книгата“. Това са на практика четирите възможности. Разбира се, ние правим всичко възможно да се съобразяваме кога, къде и какво да провеждаме, за да не нарушаваме комфорта на работа на своите читатели.

Те са доволни, че сега в през зимата е топло, светло, уютно. Отказите са малко, което също е изключително важно. И на този фон ние продължаваме и нашата вече трайна традиция, започнала активно да се развива и усъвършенства покрай пандемията - възможността за дигитална комуникация, виртуално общуване, предоставяне на определени обеми от дигитализирани документи.

Ние се сравняваме с новите библиотеки, със световните библиотеки. Много бихме искали и България да има такава красива модерна библиотека, както в много от европейските и не само европейските държави. Вярвам, че и това ще се случи.

Колко читатели регистрирахте досега през 2023 г.?

- Данните ми са към месец ноември, като регистрираните читатели са 25 000, а посещенията на място са 90 000. Общо посещения на място и виртуално са около 300 000. Има ръст на читателите, които са студенти и ученици. Ще дам пример - миналата година техният брой е 35 697, а тази година е 46 010. Действително е много впечатляващо покачването на читателите ни. В деветте читални зали, с които разполагаме, броят на читателските е 220 и те се използват ежедневно, често и не достигат.

Как се появи идеята за първи път тази година да отличите почетни читатели на Националната библиотека?

- Спонтанно възникна идеята. Всеки месец определяме ден, в който читателите имат възможност да се срещнат и да разговарят с ръководството на библиотеката. И на една от тези срещи, освен двама младежи, присъства и един възрастен господин, който доста притеснено започна да разказва как посещава библиотеката от началото на 60-те години. Той направи аналогии и сравнения какво е било тогава, при какви условия са работили и колко добре се чувстват сега. Имаше още един повод. От години сутрин група възрастни господа сядат на диванчетата в коридорите. Това, между другото, са кътове, които също ги създадохме точно по идея и предложение на читателите. И тези господа четат там ежедневната преса и когато се видим, ми казват: „Извинете, ние отново сме тук“ с някаква доза притеснение, което аз не разбирам. На мен ми е изключително приятно да ги видя и това маркира положително моя ден. Но те си мислят, че са излишни. Не, напротив – има място за всички в нашата библиотека.

Напоследък на дневен ред се поставя и темата за привличането и задържането на експерти в областта на библиотеките, музеите, галериите… Какъв е Вашият опит?

- Това е един от проблемните въпроси, да. Полагаме усилие и се стремим да привлечем млади хора, които са с добро образование, които да продължат това, което са започнали нашите предци и ние продължаваме. Трябва да има приемственост между поколенията. Това е една сериозна тема, която напоследък забелязвам, че се коментира във всички гилдии, във всички области на живота. Никак не е лесно да успеем да осигурим бъдещето на библиотеката по отношение на кадровото обезпечаване и това е сериозен проблем. Да, има интерес към професията и това го установяваме всеки път, когато обявим вакантна позиция. Правим подбора си много внимателно. Хората започват работа, навлизат в професията, но за жалост след година, две или три голяма част от тях си тръгват поради ниското заплащане.

Много сериозен проблем е ниското заплащане на изключително квалифицирани експерти. Експертите се създават. За да се създаде един експерт, който да бъде с компетенции и да бъде квалифициран, са необходими години. Материята, с която те се занимават, е изключително специфична. И когато тези хора си тръгват, ние се разделяме с болка с тях. Със съжаление чувам репликата: „Отивам да работя дори нискоквалифицирана работа, дори в различни големи вериги, заради заплащането“. И това е нещо, което го говорим много пъти, но също е ангажимент на държавата и тя трябва да се ангажира със осигуряване на едно достойно пребиваване на хората, които работят не само в Националната библиотека, а във всички библиотеки. Защото те са необходими.

Само в Националната библиотека работят 220 души. Всички тези хора влагат своята енергия, за да бъде библиотеката в настоящия си вид - и празнична, и подходяща за пребиваване, и предпочитано място за хората.

Споменах думата „пребиваване“. Това е нормална съвременна на тенденция за устойчивото развитие на библиотеките. Много хора избират да доведат в библиотеката своите деца от съвсем малки. Много хора предпочитат да останат в библиотеката, да разгледат изложбите, които тя предлага, или просто да поседнат и да изпият чаша кафе. Това възпитава култура и отношение към институцията и след това се преодолява респектът, който тя излъчва, за да могат влязат със спокойствие и да започнат и да работят в нея.

Тази година започнахте проекта „Етнокафене“, който представя автори от ромски, арменски и еврейски произход. В тази връзка – каква е ролята на библиотеката в приобщаването на малцинствените групи в обществото?

- Това е един много интересен проект, който ние работим с огромно удоволствие. Оказа се, че и еврейската, и арменската, и ромската общност много активно участват във всички наши инициативи. Сега сме почти във финалната част на проекта. Подготвихме един библиографски указател. Досега такова нещо не е правено. В библиографския указател включваме основно книги, свързани с всяка от тези общности, за които говорим. И справочният апарат към него ще бъде много богат. Излизат изключително атрактивни и интересни факти, които просто до момента не са били обект на изследователски цели. До края на годината ние трябва да финализираме тези дейности и вече през януари 2024 г. да разкажем финално какво постигнахме. Мога да кажа, че интересът на отделните общности и на децата, които участваха в този проект, беше и за нас много впечатляващ. Те идват с огромно желание тук, искат да работят, искат да опознават и библиотеката, и себе си, и другите. Те е лесно да опознаеш другия. Трябва да има подходящ, правилен подход, за да се постигне тази цел.

Какви са следващите цели, които си поставяте с екипа на Националната библиотека?

- Не можем да се оплачем от липса на идеи. Продължаваме да работим активно по посока и на дейностите, свързани с дигитализация, с подобряване на комуникацията с нашите читатели, да подобряваме средата както за потребителите, така и за служителите. Продължаваме да търсим и възможности за партньорства не само с библиотеки, но и с всички професионални общности, гилдии, с бизнеса, защото това е перспективата. Това е бъдещето. Колкото повече библиотеката се отваря, образно казано, толкова повече перспективите пред нея са по-големи, а и възможностите за нейното преоткриване се увеличават.

Доц. д-р Красимира Александрова е специалист по библиография. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Специализира клтурен мениджмънт в Нов български университет. Доктор по иновации е в управлението на обществената библиотека. Хоноруван преподавател е в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където заема длъжността „доцент“. Била е ръководител на Лабораторията по библиотечни технологии, комуникации и информиране - LibLab. Носител е на награди. Директор е на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" от 2016 г. Удостоена е със званието почетен професор, с решение на академичния съвет на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) за принос в областта на културата и библиотечното дело.