Понякога разочарованията са голям подарък. Те не са облечени като нещо красиво, но ако се разровим в тях, можем да го открием. За това става дума в моята книга. С тези думи снощи датската писателка Анете Биерфелт представи романа си „Когато животът ти изпрати хипопотам” (изд. „Колибри”) в Националния дворец на културата (НДК). Събитието бе част от програмата на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал.  

Модераторът на срещата Ани Бурова описа Анете Биерфелт като творец, автор и музикант, който има шест албума и две номинации за „Грами”. Тя посочи, че датчанката вече е издала и втори романа в родината си, а освен това е и автор на книги за деца. Според Бурова „Когато животът ти изпрати хипопотам” е съвременна версия на семейна сага. „За семейство чудаци, които живеят спрямо собствените си закони, а не спрямо тези, които повелява обществото”, каза тя. 

Анете Биерфелт разказа, че когато е била млада, се е занимавала с рисуване, а след това е била музикант в продължение на много години. По думите й в романа „Когато животът ти изпрати хипопотам” описва целия си опит. Според нея той е както за любовта, така и за разочарованията и какво правят хората с тях. 

„Исках книгата ми да е като филм”, коментира авторката. Допълва, че за да му придаде това звучене, й е помогнало както това, че е била художник, така и музикалният й опит. „Мога да стоя върху едно изречение с векове само за да го изпълня с цвят и музика”, казва Биерфелт. 

Тя сподели, че все още се чувства дете. „Все още имам усещането, че за да създадеш нещо, трябва да пазиш детското в себе си”, посочи тя.  

Анете Биерфелт коментира как понякога датчаните са много затворени като хора, но за себе си казва, че не такава. Отдава го на многото пътувания и на факта, че е живяла на различни места по света, сред които Канада и САЩ. 

„Никога не знаеш какво ще се случи. Всичко е изненада. Мисля за това и за него искам да пиша – за да ви дам приключение”, каза авторката. 

Биерфелт разказа, че първото представяне на романа й е било в Дания по време на Ковид пандемията. Тогава тя не е имала шанса да пътува, макар че той вече се е превеждал на руски и арабски език. Писателката посочи, че до момента е била в Швеция и Чехия за представяния на преводи на книгата си. Според нея понякога преводите създават различен образ на книгите и това, по думите й, е прекрасно.

Биерфелт каза, че много харесва хората и за нея е интересно да се запознава с нови култури. На въпроса как реагира публиката в различни страни на нейната книга, авторката заяви: „Бях удивена, че всички реагират по един начин – че всички си приличаме и сме взаимосвързани”. Биерфелт допълни, че още докато е пишела романа си, е искала той да стигне не само до датчаните, а и до хора от различни страни. 

„Аз не пиша по датския начин. Използвам хиляди цветове, добавям щрих”, каза писателката. Според нея може би това е причината книгата й да се харесва толкова в Източна Европа. „Вие тук все още сте хора, при вас човешкото все още е запазено”, каза Биерфелт. За сравнение тя направи паралел с родината си, където човешкото общуване отстъпва пред технологиите и вече се общува дигитално дори с различни институции или банки например. 

Както информирахме, фокусът на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал са скандинавските автори. Темата на събитието е „Създаваме истории. Създаваме история”. То е част от юбилейното 50-о издание на Софийския международен панаир на книгата, който се провежда в НДК  в периода 5-10 декември.

Сред гостите на фестивала тази година са Линда Бустрьом Кнаусгор, Агустина Бастрека, Ия Йенберг, Нарине Абгарян, Дефне Суман, Дача Мараини, Стефан Хертманс, Франко Морети и др. 

Тази година едно от ключовите имена в програмата е Лейла Слимани. Тя стана известна за българската публика с това, че връчи наградата „Букър“ на Георги Господинов. 

Сред българските автори, които участват във форума, са Теодора Димова и Мирослав Пенков.