Днес не бихме могли да изпитаме любовта, която българите зад граница изпитват към България до 1912 г., казва Захари Карабашлиев
Любовта, която вероятно днес не бихме могли да изпитаме, е онази, която българите, които живеят извън пределите на България до 1912 г., изпитват към страната ни, заяви Захари Карабашлиев в отговор на въпрос по време на представянето на най-новия си роман "Рана" в Бургас.
|
|
Литературен обзор
Кибритопродавачката разказва нова история за светлина и топлина
Днес в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ ще се проведе специално представление на класическата приказка „Кибритопродавачката“. Събитието е част от новата инициатива на аниматорска агенция „Бамбам“, озаглавена „ ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Джани Родари подчертава, че небето е достъпно за всички, но не всеки го вижда истински
В стихотворението "Небето е на всички" от Джани Родари, включено в сборника "Стихотворения в небето и на земята" от 1960 година, авторът разглежда важни теми, свързани с равенството и възможността за свободно възприемане на света. Родари, известен журналист, п ...
Добрина Маркова
|
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по време на представянето на новата книга на Роси Михова, озаглавена „Трима насаме. Задо ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Отказът от политика улеснява гражданското участие
Американците показват високи нива на скептицизъм относно нещата, определяни като „политически“, но това не ги спира да се опитват да влияят на обществения живот и функционирането на правителството. Как тези две явления съжителстват? Изследователите ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Янаки Петров обединява нови литературни таланти в Средец
На 23 януари, в уютната обстановка на Военния клуб в град Средец, ще се състои официалното представяне на алманаха с най-добрите произведения от третото издание на Националния литературен конкурс „Янаки Петров“. Изданието е резултат от съвместната ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Зимни литературни съкровища от малки издателства
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Константин Кацаров: "Няма нищо по-ценно от това да бъдеш оценяван заради истинската си същност"
Ангелина Липчева
|
Константин Кацаров, известният музикант и вокалист на българската рок група „Ренегат”, представи своя нов роман „Ничий” в Добрич. Събитието се проведе в интерактивната зала на Регионалната библиотека „Дора Габе”, където Кацаров сподели своите виждания за отношенията между хората и важността на искреността.
По време на представянето, Кацаров подчерта, че открове ...
|
Експресивно
Лука Казадей и тайнственият свят на „Случаят Матияс Ора“ – история за тайни, технологии и морални дилеми
Ангелина Липчева
|
|
13:45 ч. / 30.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 991 |
|
Любовта, която вероятно днес не бихме могли да изпитаме, е онази, която българите, които живеят извън пределите на България до 1912 г., изпитват към страната ни, заяви Захари Карабашлиев в отговор на въпрос по време на представянето на най-новия си роман "Рана" в Бургас.
Карабашлиев обясни, че "за 35 години - от 1878 до 1912 г. България се превръща в едно европейско лъвче в сферата на образованието, икономиката и най-вече в напредъка, постигнат със собствени сили и инициатива, започнал, разбира се, с нравствен и образователен напредък". По думите му тези хора, които тогава живеят извън България, гледат на нея като на една напреднала държава. "Разбирате ли голямата разлика? Гледат на нея като на свободна и демократична държава, въпреки наличието на цар. На държава, която е икономически напреднала и привлекателна. Кои от настоящите ни съседи биха искали да приличат на нас?", допълни писателят.
Той поясни, че до 1912 г. една част от Тракия, Македония и Добруджа е вън от българските граници. "Там има села, които са изцяло български. Има турски кмет, но си има и български наместници, имат църква, училища, всичко. Те водят един абсолютно пълноценен български живот, с изключение на политическата свобода, която им е отказана. Получават вестници, понякога по два пъти на ден. Говорим за абсолютно еманципиран от Османската империя начин на живот. Това, което им липсва обаче и на което гледат с особена надежда, е свободна България", каза писателят.
Пред събралото се множество Карабашлиев разказа и други интересни детайли, свързани с историята и написването на книгата, като подчерта, че обича изненадващите финали и "Рана" също има такъв. Затова помоли и онези от присъстващите, които са чели романа, да не го издават.
Ели Алексиева, която водеше разговора в препълнената с почитатели на автора книжарница "Хеликон" в морския град, определи книгата като "една разтърсваща хроника за забравената история на България от началото на ХХ в., един красив и поетичен разказ за смелостта, състраданието и любовта, които спасяват човешката душа дори и в най-мрачните мигове". Тя допълни още, че е емоционален читател и след години не помни сюжетите, но помни емоциите от дадена книга. "Тази твоя "Рана" ми открадна съня, върза сърцето ми на възел, довя такова емоционално торнадо, че сега затварям книгата и не знам на кой свят съм, коя съм и къде съм. Голям си и ти благодаря за раната, която твоята книга ми причини", допълни тя.
Карабашлиев от своя страна обясни, че обикновено започва да пише следващата си книга още докато пише предходната. "Това при мен се е превърнало в някакъв формат на работа", коментира писателят и допълни, че първият образ от "Рана", който долита до него, е този на млад мъж, военен, който носи едно малко дете на четири години.
"Книгата започва с първите септемврийски дни от 1916 г. и отварянето на България към северния фронт в Първата световна война. Нашият главен герой влиза във войната на около 17-18-годишна възраст и още в първата битка е ранен в гърдите. Оттам той има тази материална рана, която после се превръща в метафора на друга рана, която всеки един от вас може би, по един или друг начин, ще отнесе и към себе си и своето минало и памет. Тя е свързана с една друга, по-голяма рана - тази на бежанците от Одринска Тракия, Беломорска Тракия, Македония. Съмнявам се, че тук има човек, който да няма прародители, познати, роднини, които да не са свързани с това изключително травматично време за България."
"Най-голяма българска рана след Априлското въстание, според мен, е обезбългаряването, жестокостите, погромите на българското население извън границите на България. За това става въпрос във втората част на книгата", поясни авторът.
В отговор на въпрос дали е имало други работни варианти за заглавието на романа "Рана" и не е ли твърде тежко, той каза, че името е дошло от само себе си с книгата и просто не е имало вариант да бъде друго. "Съзнавам, че някои хора биха се отблъснали от тежкото заглавие, но предполагам, че рано или късно ще стигнат и до нея, защото скрита рана трудно се лекува. Аз съм направил своя избор, поел съм този риск", допълни Карабашлиев.
Той побърза да успокои присъстващите, че "книгата не е тегава, има хумор в нея и се чете лесно, но има и неща, за които не се е говорило много досега в художествената литература или се е говорело, но само в исторически трактати и отделни мемоари", заради което той самият е изчел хиляди страници по темата.
Писателят сподели също, че избира да пише за точно този период, защото, връщайки се назад към семейната си история, започва да прави връзките между дядо, прадядо и как една несправедливост води към друга, както и една грешка към следваща. "Исках да намеря откъде започват тези рани."
Следващата спирка на Захари Карабашлиев и романа "Рана" е във Варна на 1 декември.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
RoN: Как юридическата и културната реформа поставят природата в центъра на обществото
В западните политически и правни системи концепцията за човешкото изключителство играе централна роля. Тя предполага, че хората стоят отделно от останалата част на природата и имат доминираща роля над нея. Тази представа е довела до масивно унищожаване на ...
|
Избрано
История, която започва от нищото: „Зората на лъвовете“ на Стефания Аучи
"Зората на лъвовете" (L`alba dei Leoni) е новият роман на Стефания Аучи (Stefania Auci), който представлява третата част от "Сагата на Флорио". След успеха на "Лъвовете на Сицилия" (I Leoni di Sicilia) и "Зимата на лъвовете" (L`inverno dei Leoni), Аучи се ...
|
Нови романи разкриват реалността на гиг икономиката и трудовите предизвикателства
|
Ако сте поропуснали
Катлийн Боланд: Уестърнът през погледа на жените
Историята на Запада в Съединените щати е белязана от стремежа за експанзия, но и от многобройни трагедии, свързани с местните индиански народи и опустошаването на природата. В дебютния роман на Катлийн Боланд, "Скавенджърс" (Scavengers), се представя един нов ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |