България е разпозната на световната карта като място, където има интересна литература, каза преводачката Анджела Родел във Велико Търново. Тя участва в третото събитие от формата „Среща с преводачи“ – част от културния календар на Общината, с водещ друг известен преводач – Елена Димитрова.

На въпрос какъв е интересът към книгата "Времеубежище" половин година, след като авторът й Георги Господинов и Анджела Родел, като преводач на английски език, получиха престижната литературна награда "Букър", тя отговори, че интересът към книгата продължава да е голям. По думите й веднага след обявяването на наградата книгата била разпродадена в Лондон, а в Америка читателите са изчаквали допечатки от "Амазон".

Мисля, че той( Георги Господинов - б.а.) с тази книга е пипнал някакъв нерв в този момент на несигурност, защото всички ние мислим за тези теми – бъдеще, минало, пандемия, войни, затова тази книга страшно резонира, и за шест месеца интересът към нея на англоезичния книжен пазар не стихва, посочи Родел. Тя допълни, че тези дни отново двамата ще имат среща с читатели в Лондон, а местата в залата вече са разпродадени.

Преводната българска литература допреди пет-десет години беше много нишова. Четяха я предимно хора, които са само в университети и имат по-изискан вкус. Но вече новото поколение, което е по-космополитно и е по-любопитно,  търси всякаква чуждоезикова преводна литература, каза преводачката.

Като пример тя посочи, че Фондация „Букър“, която връчва наградата, е направила проучване кой наистина чете преводна литература. „За тяхна огромна изненада се оказаха младите хора от 18 до 35 години - това е поколението на глобално мислещите хора, които търсят нови гласове, нови текстове и нови книги, което много ме радва“, коментира Анджела Родел.

Тя посочи, че вече е превела откъси от „Глина“ и „Сърце“ на Виктория Бешлийска. „Глина“ е много интересна книга и за мен, като човек, който обича българския фолклор, е идеална, защото моите интереси много добре съвпадат с тази книга, разказа Родел. Интересно ми е как ще бъде приета на чуждия пазар, защото тя е много българска като концепция, но съм оптимист, че ще намерим правилния издател и правилната публика, допълни тя.

Друг голям неин преводачески проект е романът „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева. По думите й това е много интересна и много актуална книга днес, въпреки че е писана през 60-те години на миналия век. Предстои през януари в САЩ  книгата да бъде представена в своеобразно книжно турне, каза Родел. 

Българският хумор се превежда най-трудно, посочи тя и даде пример с друг неин превод - книгата „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров. Тази книга е толкова хубава езиково, толкова ме вдъхнови, че за да я издам, търсих седем години издател и най-накрая, когато открих издател, се замислих дали ще мога да а я преведа наистина, но е факт. Историята е толкова интересна, но най-труден е преводът на прякорите в книгата. Те трябва да са хем комични, хем да казват нещо за героя, описа пред публиката перипетиите на преводача тя. 

Родел подчерта, че едно от нещата, които я впечатляват, е как отколешният български фолклор битува днес. Много ми харесва как българите обичат да сядат на маса и да си разказват истории и вицове, това устно разказване, тази игра с езика, съхранява фолклора и днес, посочи тя. Българите ценят душевните неща, семейството, приятелите, музиката. „Тази душевност е прекрасна и да я пазите, че в съвременния свят това се губи лесно“, обобщи Родел.

Срещата във Велико Търново се състоя в пространството за култура "ТАМ".