Българската академия на науките (БАН) присъжда Почетен плакет - златен, на Института за литература, за изключителния принос във фундаменталните и в научно-приложните изследвания на българската литература и култура, и по повод на 75 години от неговото създаване. Това каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски при връчването на Почетния плакет на директора на Института за литература доц. д-р Пенка Ватова.

Тя благодари на акад. Ревалски и на ръководството на БАН за това признание, и добави, че го приема, като признание, за цялата научна колегия и за 75-годишнината на Института за литература. 

Акад. Ревалски припомни, че БАН е създадена като Българско книжовно дружество. "И нашите основатели, и създатели, са разбирали почти преди 150 години значението на книгите, за това как един народ може да се възроди и да укрепне духовно, а след това да укрепне и материално", заяви председателят на БАН. 

Институтът за литература се разви като най-важния изследователски център в България и най-ценения през годините в различни области. Вие използвате и нови технологии при създаването на литературни корпуси, и тази интердисциплинарност е изключително важна в съвременния свят, но много е важна и работата ви, която е свързана с образованието. Защото една целите на БАН е предаването на знанието - и на ученици, и на учители, и на студенти, каза акад. Юлиан Ревалски. 

Близо 20 са научните проекти, финансирани от различни източници, които се изпълняват сега от Института за литература, каза доц. Ватова на честването в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Тя уточни, че в момента в Института за литература се изпълняват 11 проекта с външно финансиране, спечелено с конкурс, главно от Фонда за научни изследвания, но и по национални научни програми.  

През последните пет години, които ни делят от предишния юбилей на института, са завършени, отчетени и получили своята оценка стойностни проекти, посветени на различни аспекти от литературната история, на слабо проучени явления, на значими фигури от литературното ни минало, маргинализирани по различни причини, на процеси, явления и творци, знанието, за които е деформирано или непълно, каза доц. Пенка Ватова. 

Нашите дигитални колекции, критически издания и литературно наследство, образователни пособия, лектории в училища и в университети, учебни филми, работилници и конкурси сред учащи се, нашите виртуални и реални изложби са знак, че изследователската ни работа не е затворена и самодостатъчна, а е с мисъл за обществото и за обществения образователен и културен напредък, заяви директорът на Института за литуратура. 

Доц. Ватова представи някои от завършените през последните години проекти, финансирани от Фонда за научни изследвания. Сред тях е проект за дигитален речник, ръководен от доц. Пенка Ватова. По него е създаден, поддържа се и се развива уникален за България уеб-базиран дигитален енициклопедичен речник на българската литература след Освобождението, който събира, систематизира и популяризира знанието за много творци, за важни литературни и културни факти, за процеси и явления. 

Проектът "България и Украйна - култура на преломите, 19-21 век", с ръководител доц. д-р Мариета Иванова Гергинова,  потърси диалог между българския и украинския поетически авангард, и завърши с издаването на двуезичните антологии "Български поетически авангард" и "Украински поетически авангард", каза директорът на института.

На тържеството изявеният български литературовед д-р Радосвет Коларов бе удостоен с Почетния знак на Института за литература, който му бе връчен от доц. д-р Пенка Ватова. Тя уточни, че отличието му се присъжда от Научния съвет на Института за литература "за приноса му в литературно-теоретическото знание, за укрепването на академичната общност и за издигане на националния и международен авторитет на българската хуманитарна наука".

Д-р Радосвет Коларов благодари за отличието и каза, че неговият професионален живот е свързан с Института за литература и отбеляза, че е задължен за много неща, но най-много за дружелюбната творческа атмосфера и за усещането за свобода.  

На тържественото честване присъства и писателят Георги Господинов, който е доцент в секцията "Нова и съвременна българска литература" в Института за литература .

Институтът за литература извършва литературноисторически, съпоставителни изследвания и теоретични разработки, насочени към аналитично проучване на българското книжовно и литературно наследство като част от европейската култура и в диалог с другите световни литератури. Научната дейност в института се осъществява  с помощта на съвременни научни подходи и със средствата на модерните технологии.

Научните проекти, разработвани в института, както и академичните трудове, подготвяни от интердисциплинарни колективи, са знак на неговата дейност. Те осъществяват на практика интеграцията между българското литературознание и други области на хуманитаристиката: история, психология, лингвистика, философия, политология, социална антропология, културология, изкуствознание, медии. Значителна част от проектите на Института се реализират с участие на учени от други български научни институции или в рамките на сътрудничеството с чуждестранни научни организации. 

Библиотеката на Института за литература е най-голямата филиална библиотека в системата на БАН. В нея се съхраняват над 110 000 библиотечни единици на 15 езика – книги, периодични издания, дигитални копия, графични издания. Институтът притежава и поддържа уникална аналитична картотека с над 1 500 000 заглавия от оригиналната и преводната художествена литература в България от 1853 г. до наши дни, включително на публикации в литературния печат, литературни сборници и други видове печатни издания.

Към института функционира издателски център "Боян Пенев", чийто приоритет са изданията по научните проекти на института - справочни издания, тематични сборници от научни сесии и конференции, юбилейни сборници, авторски литературоведски трудове на сътрудниците на института.