Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков, е подредена в галерия "Алма Матер" в Софийския университет
Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков (1933-1999), бе открита в галерия “Алма Матер‘‘ в Софийски университет “Св. Климент Охридски‘‘. Експозицията е дело на Борис Мисирков-младши – син на преводача, работил по над 150 романа, пиеси, новели и други литературни произведения от руски език. Тя може да бъде разгледана до 1 декември. Организатор на събитието е Културния център на Софийския университет, в партньорство с ``Къща за литература и превод`` и с подкрепата на Factor.bg. В изложбата са включени снимки от живота на Борис Мисирков, негови чернови и малка част от произведенията, които е превел. “Някога литературните преводи бяха изкуство. Не приложно, а висш словесен пилотаж. Големите майстори на превода бяха единици и Борис Мисирков беше между тях - пръв между равни. Те не просто преписваха на български чуждоезичните шедьоври, създаваха произведения близнаци, огледални образи на оригиналите”, е мнението на Румен Леонидов, поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е сред най-добрите приятели на Борис Мисирков. “Мога да разкажа моята собствена биография през живота на Борис Мисирков. Започнал съм, четейки “Шхуната Колумб‘‘ поне три пъти. Малко по-късно, през пубертета, канонизирах своята емоционалност четейки “Тъмни алеи‘‘ на Бунин. Все книги, които е превеждал Борис Мисирков. И, разбира се, за нас фундаментално събитие - не само за мен, а за цялото поколение, беше излизането на български на "Москва-Петушки", каза на откриването на изложбата Александър Кьосев - филолог, културолог и политик, директор на Културния център на СУ. “Тази диаграма, която Борис Мисирков - младши е създал, е изключително поучителна. Може да видите как започва един млад преводач, как превежда това, което му дават. Дават му всякакви неща, включително огромна част от идеологическата литература на времето”, допълни той. “Компромисът на Борис Мисирков завършва през 1980 г. и след това има единици текстове, които напомнят идеологическо четиво. Т.е. той е разбрал, че такова нещо вече не бива да се превежда и вероятно, дори с цената на някакви материални лишения, не е превеждал подобни неща. Той е дал възможност на собствения си език на голям преводач, да заживее самостоятелен свободен живот. За това ние преживяхме "Москва-Петушки‘" като истински “вирус” в тоталитарния език и сме се учили да живеем свободно в езика’’, каза още Александър Кьосев. “Имах голям късмет, че попаднах в духознанието на Борис Мисирков. Много съм благодарен, че Господ ни събра, защото научих много работи от него. Той ме научи на занаят. Той владееше българския прекрасно, без да използва турцизми, архаизми”, каза Румен Леонидов. “Питал съм го “защо не пишеш‘‘. Tой се подхилкваше презрително, защото големият преводач няма да се хвърли да пише. Той не иска да бъде поредният писател. Той знае езика, той е писател във всеки превод. Във всеки превод, отличният преводач, големият преводач е писател, и прави така, че текстовете, които са неизвестни в България, да станат не само известни, но да се родят на български език‘‘, разказа още Румен Леонидов на откриването на изложбата.
|
|
Експресивно
Даниел Пенак подчертава правото на читателя да не чете
В съвременния свят, който ни подтиква да бързаме, четенето се е превърнало в начин да възвърнем по-човешкия си ритъм. Докато дигиталната скорост ни кара да консумираме съдържание вместо да го преживяваме, някои автори ни напомнят, че четенето е, преди всичко, ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Добрина Маркова
|
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Австралийската авторка Хелън Гарнър бе удостоена с престижната британска награда за нехудожествена литература "Бейли Гифорд", съобщава Асошиейтед прес. Наградата, която е на стойност 50 000 британски лири (приблизително 65 000 долара), беше връчена на 82-годиш ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
10:29 ч. / 24.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5452 |
|
Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков (1933-1999), бе открита в галерия “Алма Матер‘‘ в Софийски университет “Св. Климент Охридски‘‘.
Експозицията е дело на Борис Мисирков-младши – син на преводача, работил по над 150 романа, пиеси, новели и други литературни произведения от руски език. Тя може да бъде разгледана до 1 декември.
Организатор на събитието е Културния център на Софийския университет, в партньорство с ``Къща за литература и превод`` и с подкрепата на Factor.bg.
В изложбата са включени снимки от живота на Борис Мисирков, негови чернови и малка част от произведенията, които е превел.
“Някога литературните преводи бяха изкуство. Не приложно, а висш словесен пилотаж. Големите майстори на превода бяха единици и Борис Мисирков беше между тях - пръв между равни. Те не просто преписваха на български чуждоезичните шедьоври, създаваха произведения близнаци, огледални образи на оригиналите”, е мнението на Румен Леонидов, поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е сред най-добрите приятели на Борис Мисирков.
“Мога да разкажа моята собствена биография през живота на Борис Мисирков. Започнал съм, четейки “Шхуната Колумб‘‘ поне три пъти. Малко по-късно, през пубертета, канонизирах своята емоционалност четейки “Тъмни алеи‘‘ на Бунин. Все книги, които е превеждал Борис Мисирков. И, разбира се, за нас фундаментално събитие - не само за мен, а за цялото поколение, беше излизането на български на "Москва-Петушки", каза на откриването на изложбата Александър Кьосев - филолог, културолог и политик, директор на Културния център на СУ. “Тази диаграма, която Борис Мисирков - младши е създал, е изключително поучителна. Може да видите как започва един млад преводач, как превежда това, което му дават. Дават му всякакви неща, включително огромна част от идеологическата литература на времето”, допълни той.
“Компромисът на Борис Мисирков завършва през 1980 г. и след това има единици текстове, които напомнят идеологическо четиво. Т.е. той е разбрал, че такова нещо вече не бива да се превежда и вероятно, дори с цената на някакви материални лишения, не е превеждал подобни неща. Той е дал възможност на собствения си език на голям преводач, да заживее самостоятелен свободен живот. За това ние преживяхме "Москва-Петушки‘" като истински “вирус” в тоталитарния език и сме се учили да живеем свободно в езика’’, каза още Александър Кьосев.
“Имах голям късмет, че попаднах в духознанието на Борис Мисирков. Много съм благодарен, че Господ ни събра, защото научих много работи от него. Той ме научи на занаят. Той владееше българския прекрасно, без да използва турцизми, архаизми”, каза Румен Леонидов.
“Питал съм го “защо не пишеш‘‘. Tой се подхилкваше презрително, защото големият преводач няма да се хвърли да пише. Той не иска да бъде поредният писател. Той знае езика, той е писател във всеки превод. Във всеки превод, отличният преводач, големият преводач е писател, и прави така, че текстовете, които са неизвестни в България, да станат не само известни, но да се родят на български език‘‘, разказа още Румен Леонидов на откриването на изложбата.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |