Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков, е подредена в галерия "Алма Матер" в Софийския университет
Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков (1933-1999), бе открита в галерия “Алма Матер‘‘ в Софийски университет “Св. Климент Охридски‘‘. Експозицията е дело на Борис Мисирков-младши – син на преводача, работил по над 150 романа, пиеси, новели и други литературни произведения от руски език. Тя може да бъде разгледана до 1 декември. Организатор на събитието е Културния център на Софийския университет, в партньорство с ``Къща за литература и превод`` и с подкрепата на Factor.bg. В изложбата са включени снимки от живота на Борис Мисирков, негови чернови и малка част от произведенията, които е превел. “Някога литературните преводи бяха изкуство. Не приложно, а висш словесен пилотаж. Големите майстори на превода бяха единици и Борис Мисирков беше между тях - пръв между равни. Те не просто преписваха на български чуждоезичните шедьоври, създаваха произведения близнаци, огледални образи на оригиналите”, е мнението на Румен Леонидов, поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е сред най-добрите приятели на Борис Мисирков. “Мога да разкажа моята собствена биография през живота на Борис Мисирков. Започнал съм, четейки “Шхуната Колумб‘‘ поне три пъти. Малко по-късно, през пубертета, канонизирах своята емоционалност четейки “Тъмни алеи‘‘ на Бунин. Все книги, които е превеждал Борис Мисирков. И, разбира се, за нас фундаментално събитие - не само за мен, а за цялото поколение, беше излизането на български на "Москва-Петушки", каза на откриването на изложбата Александър Кьосев - филолог, културолог и политик, директор на Културния център на СУ. “Тази диаграма, която Борис Мисирков - младши е създал, е изключително поучителна. Може да видите как започва един млад преводач, как превежда това, което му дават. Дават му всякакви неща, включително огромна част от идеологическата литература на времето”, допълни той. “Компромисът на Борис Мисирков завършва през 1980 г. и след това има единици текстове, които напомнят идеологическо четиво. Т.е. той е разбрал, че такова нещо вече не бива да се превежда и вероятно, дори с цената на някакви материални лишения, не е превеждал подобни неща. Той е дал възможност на собствения си език на голям преводач, да заживее самостоятелен свободен живот. За това ние преживяхме "Москва-Петушки‘" като истински “вирус” в тоталитарния език и сме се учили да живеем свободно в езика’’, каза още Александър Кьосев. “Имах голям късмет, че попаднах в духознанието на Борис Мисирков. Много съм благодарен, че Господ ни събра, защото научих много работи от него. Той ме научи на занаят. Той владееше българския прекрасно, без да използва турцизми, архаизми”, каза Румен Леонидов. “Питал съм го “защо не пишеш‘‘. Tой се подхилкваше презрително, защото големият преводач няма да се хвърли да пише. Той не иска да бъде поредният писател. Той знае езика, той е писател във всеки превод. Във всеки превод, отличният преводач, големият преводач е писател, и прави така, че текстовете, които са неизвестни в България, да станат не само известни, но да се родят на български език‘‘, разказа още Румен Леонидов на откриването на изложбата.
|
|
Експресивно
Невидимите работници на Индустриалната революция
Индустриалната революция, която започна във Великобритания след 1780-те години, имаше далечни граници. През Атлантика, поробените африканци и техните потомци предоставяха суровини. Тази "масова мобилизация на робски труд" захранваше текстилните фабрики в Брита ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
„В очакване на хубавото време“ събира почитатели на Росен Босев
В София ще се проведе литературна среща, посветена на Росен Босев, на 18 юни от 18:30 ч. в книжарница „Хеликон“, разположена на ул. „Граф Игнатиев“ 6, близо до площад „Гарибалди“. На събитието ще бъде представена книгата &bd ...
Валери Генков
|
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Добрина Маркова
|
Експресивно
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на наше ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
На 26 юни в столичното пространство "City Stage" ще се състои премиерата на романа „Любов в насрещното“, написан от Здрава Каменова. Събитието ще започне в 19:30 ч. и е особено значимо, тъй като съвпада с рождения ден на авторката. Изданието, което ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, поетеса от Разград, ще представи своята нова стихосбирка „Магическите думи“ на 16 юни. Събитието ще се проведе в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ и е организирано с помощта на Нели Николова, която подкрепя ...
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Ловеч посреща Стоян Вълков с лични истории и размисли за реалността
Добрина Маркова
|
Ловеч ще бъде сцена за представяне на новата книга на Стоян Вълков, известен с артистичната си кариера под псевдонима Choko. Събитието е насрочено за вторник, 16 юни, в Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев", с начало в 17:30 ч., съобщи Албена Йончева от библиотеката.
По време на срещата, Вълков ще сподели своите размисли относно личната трансформация и вътрешните нагласи. Той ще разкаже за сво ...
|
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Добрина Маркова
|
|
10:29 ч. / 24.11.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5452 |
|
Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков (1933-1999), бе открита в галерия “Алма Матер‘‘ в Софийски университет “Св. Климент Охридски‘‘.
Експозицията е дело на Борис Мисирков-младши – син на преводача, работил по над 150 романа, пиеси, новели и други литературни произведения от руски език. Тя може да бъде разгледана до 1 декември.
Организатор на събитието е Културния център на Софийския университет, в партньорство с ``Къща за литература и превод`` и с подкрепата на Factor.bg.
В изложбата са включени снимки от живота на Борис Мисирков, негови чернови и малка част от произведенията, които е превел.
“Някога литературните преводи бяха изкуство. Не приложно, а висш словесен пилотаж. Големите майстори на превода бяха единици и Борис Мисирков беше между тях - пръв между равни. Те не просто преписваха на български чуждоезичните шедьоври, създаваха произведения близнаци, огледални образи на оригиналите”, е мнението на Румен Леонидов, поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е сред най-добрите приятели на Борис Мисирков.
“Мога да разкажа моята собствена биография през живота на Борис Мисирков. Започнал съм, четейки “Шхуната Колумб‘‘ поне три пъти. Малко по-късно, през пубертета, канонизирах своята емоционалност четейки “Тъмни алеи‘‘ на Бунин. Все книги, които е превеждал Борис Мисирков. И, разбира се, за нас фундаментално събитие - не само за мен, а за цялото поколение, беше излизането на български на "Москва-Петушки", каза на откриването на изложбата Александър Кьосев - филолог, културолог и политик, директор на Културния център на СУ. “Тази диаграма, която Борис Мисирков - младши е създал, е изключително поучителна. Може да видите как започва един млад преводач, как превежда това, което му дават. Дават му всякакви неща, включително огромна част от идеологическата литература на времето”, допълни той.
“Компромисът на Борис Мисирков завършва през 1980 г. и след това има единици текстове, които напомнят идеологическо четиво. Т.е. той е разбрал, че такова нещо вече не бива да се превежда и вероятно, дори с цената на някакви материални лишения, не е превеждал подобни неща. Той е дал възможност на собствения си език на голям преводач, да заживее самостоятелен свободен живот. За това ние преживяхме "Москва-Петушки‘" като истински “вирус” в тоталитарния език и сме се учили да живеем свободно в езика’’, каза още Александър Кьосев.
“Имах голям късмет, че попаднах в духознанието на Борис Мисирков. Много съм благодарен, че Господ ни събра, защото научих много работи от него. Той ме научи на занаят. Той владееше българския прекрасно, без да използва турцизми, архаизми”, каза Румен Леонидов.
“Питал съм го “защо не пишеш‘‘. Tой се подхилкваше презрително, защото големият преводач няма да се хвърли да пише. Той не иска да бъде поредният писател. Той знае езика, той е писател във всеки превод. Във всеки превод, отличният преводач, големият преводач е писател, и прави така, че текстовете, които са неизвестни в България, да станат не само известни, но да се родят на български език‘‘, разказа още Румен Леонидов на откриването на изложбата.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Поетичен следа и музикални хити, 90 години от рождението на Йордан Янков
Поетът и журналист Йордан Янков, роден в Сливен, отбелязва 90 години от своето рождение. Той е автор на над 1000 текстове на песни и е известен с многобройните си литературни произведения.
Янков завършва българска филология и журналистика в Софийския ...
|
Избрано
Червен килим и книги – как подстригването става изкуство на четенето
На Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ, немският стилист Дани Бойербах представи иновативен проект, който съчетава фризьорство и литература. Всеки, който желаеше, можеше да се подстриже и боядиса безплатно, стига да прочете откъс ...
|
Книгите и кризите: Георги Господинов на Пролетния панаир на книгата
|
Ако сте поропуснали
Човешките истории в литературата - какво е нужно, за да останеш себе си?
Кремена Кунева, автор на дебютния роман „В един и същи свят“, подчерта важността на дълбоките въпроси, които трябва да си задаваме относно социалните процеси. По време на среща с читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата, тя акцентира на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |