„Наковалня за сладкодумство“ представя стари български вестници и списания във Варненската библиотека
В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката. Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали. Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката. Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът. Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той. На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани. През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ. Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба. В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.
|
|
Авторът и перото
Сатоши Шики в България: Рисуване на живо и въпроси от феновете на мангата
На 15 юли в кино „Люмиер“ ще се проведе уникално събитие, свързано с японската манга. Сатоши Шики, художник и автор на популярната поредица "Attack on Titan: Before the fall", ще бъде в България за първи път. Началото на срещата е насрочено за 17:0 ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Национална литературна награда „Йордан Радичков“ – нови таланти и вдъхновение от северозапада
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ привлича все по-голямо внимание, след като над десет автори вече са подали своите заявки за участие. Информацията е потвърдена от организаторите на конкурса от Община Берковица.
Крайният срок за п ...
Валери Генков
|
Новият албум на Deep Purple и как печатна грешка вдъхнови песен за съвременното общество
Валери Генков
|
Авторът и перото
Лятно читателско приключение и кино под звездите в Кула
В Кула стартира нова лятна програма, насочена към деца, ученици и местни жители, която обединява читателски, спортни и културни активности. Христела Александрова, главен експерт по хуманитарни дейности в общинската администрация, обяви, че инициативата започва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Проект за изследване на аутизма в литературата с Азиз Таш
Ученици от Езикова гимназия “Гео Милев” в Добрич ще се занимават с изследване на представянето на аутизма в художествената литература. През учебната 2026/2027 година, деветокласниците Боряна Стоилова, Йордан Папанчев, Константин Колев, Мария Милано ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Поетичен конкурс в Стара Загора с анонимен формат и награди на Деня на българската поезия
От 1 юли стартира приемът на поетични творби за XIII Национален конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“, организиран в Стара Загора. Община Стара Загора, в партньорство с Дружеството на писателите и Фондация „Космос – Димитър Брацов“, обяви условията за уч ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Микро-живеене – нова мода или решение за жилищната криза?
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Наградите „Буквознайко“ за смелост в четенето на български език в Париж
Добрина Маркова
|
На тържествена церемония в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, българският министър на образованието проф. Георги Вълчев поздрави участниците в десетото издание на международния конкурс по четене на български език „Аз Буки Веди“. Събитието събра ученици от различни държави, сред които Англия, Германия, Словакия и Украйна, които учат български език.
Министър Вълч ...
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
|
|
14:08 ч. / 01.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3736 |
|
В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката.
Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали.
Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката.
Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът.
Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той.
На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани.
През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ.
Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба.
В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ролерена, известна като "Феята на доброто" в Ню Йорк, не само че стана активист за правата на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но и променяше общественото пространство още преди да поеме този ангажимент. Нейната история започва на 16 септември 1972 година, ...
|
Избрано
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
В историята на селското стопанство автоматизацията е един от големите успехи. С течение на времето нуждата от ръчен труд е намаляла драстично, но парадоксално, паралелно с това се увеличават изображенията на мъжка сила в рекламите, насочени към фермерските ...
|
Куиър идентичности в хаитянската литература: гласове от периферията
|
Ако сте поропуснали
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |