Това, което прави поезията, е да говори за нещата, за които човешкият език е недостатъчен
Това, което прави поезията, е да говори за нещата, за които човешкият език е недостатъчен, да ги намекне по някакъв начин. Да придаде трансцендентални измерения на битието, да покаже вълшебствата на този свят, които обичайно отминаваме, без да забележим. Това каза поетът Едвин Сугарев. Тази вечер в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ той ще представи монографията си „Вик в тишината“. Книгата е посветена на творчеството на българския поет Борис Христов. „Винаги съм искал да напиша нещо за поезията на Борис Христов. Писал съм отделни статии. Сега реших, че бих могъл да се опитам да направя монография. Разбира се, имах известни колебания, като се има предвид високата летва, поставена от двете монографии на проф. Иван Станков. Но реших, че е интересно писането на поет за поета. Тъй като поетическият занаят дава една по-различна оптика на сетивата и могат да се уловят неща, които не са достъпни критическото око или ухо“, коментира Сугарев . По думите му сред примерите за нещата, които могат да бъдат уловени предимно от друг поет, са начинът, по който се конструират и въздействат стихотворенията на Борис Христов, особените функции, които имат някои метафори, екзистенциалните проблеми, които са заключени в тях и които най-често намират образ чрез различни метафорични композиции. „В случая функцията на поета, който анализира свой събрат, е свързана с това да бъде нещо като резонаторна кутия за неговите послания и да им даде по-конкретен и ясен образ, тъй като в една поезия далеч не всичко е свързано с логиката и далеч не всичко се базира върху реалността“, коментира поетът. Според него фигури, които са важни в творчеството на Борис Христов, са тези на майката, на жената, на самотния човек и на бунтуващия се човек, който не се подчинява никога и който цени свободата над всичко. В поезията му присъстват още сблъсъкът между тленното и вечното, разбиранията за добро и зло. „Вик в тишината“ представлява един по-дълбок прочит, при който се виждат неща, които първоначално не се забелязват, посочи Сугарев. „По този начин се изваждат на повърхността неща, които аз не съм си представял, че могат да бъдат намерени. Например, различни асоциации между неговите произведения в проза и стихотворенията, различни елементи в неговите повести, които имат изцяло автобиографичен характер и др“, допълни още поетът. Едвин Сугарев е български поет и литературен изследовател. Завършва българска филология в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“. През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. Година по-късно влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, а от 1991 до 1996 г. и от 2003 г. до днес е редактор на „Литературен вестник“. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в Нов български университет (НБУ). Член е на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност.
|
|
На бюрото
Иванка Желязкова и ученици събират историята на образованието от Възраждането в алманах
Учители и ученици от Силистра обединяват усилия за създаването на уникален алманах, който документира развитието на образованието в града по време на Възраждането. Инициативата е ръководена от Иванка Желязкова, главен учител в Основно училище „Иван Вазов ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Франческа Земярска спечели голямата награда на „Южна пролет“
Добрина Маркова
|
На бюрото
Антон и Пламена Нашеви разказват за приключенията си с велосипеди из Централна и Южна Америка
Семейство Нашеви, известни със своите приключения, представят новата си книга „Карай към непознатото“, която разказва за тяхното дълго и вдъхновяващо пътешествие с велосипеди из Централна и Южна Америка. В книгата, авторите Антон и Пламена Нашеви с ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Библиотеките като двигател на зелената промяна
Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в Търговище организира кръгла маса, която ще се фокусира върху значението на образованието за формиране на отговорно отношение към околната среда и устойчивото развитие. Събитието е част от проекта „В им ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Читателският клуб на НБУ разглежда „Конармия“ на Исак Бабел с водещи литературни специалисти
Читателският клуб на Нов български университет (НБУ) организира специална среща, посветена на произведението „Конармия“ от Исак Бабел. Събитието ще се проведе в книжарницата на корпус I на университета, където водещи специалисти в областта на литер ...
Валери Генков
|
Експресивно
След концерта – към книгата: Камелия Тодорова разкрива нов творчески проект
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
Валери Генков
|
На фона на бурния живот в Ню Йорк през 19-ти век, дневникът на Джордж Темпълтън Стронг (George Templeton Strong) представлява уникален документ, който осветява социалните и културни условия на времето. Започвайки своя дневник през 1835 година, когато е едва на петнадесет, Стронг продължава да пише до края на живота си през 1875 година, натрупвайки около четири милиона думи. Тази колосална работа е ...
|
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
Добрина Маркова
|
|
14:03 ч. / 26.10.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 709 |
|
Това, което прави поезията, е да говори за нещата, за които човешкият език е недостатъчен, да ги намекне по някакъв начин. Да придаде трансцендентални измерения на битието, да покаже вълшебствата на този свят, които обичайно отминаваме, без да забележим. Това каза поетът Едвин Сугарев.
Тази вечер в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ той ще представи монографията си „Вик в тишината“. Книгата е посветена на творчеството на българския поет Борис Христов.
„Винаги съм искал да напиша нещо за поезията на Борис Христов. Писал съм отделни статии. Сега реших, че бих могъл да се опитам да направя монография. Разбира се, имах известни колебания, като се има предвид високата летва, поставена от двете монографии на проф. Иван Станков. Но реших, че е интересно писането на поет за поета. Тъй като поетическият занаят дава една по-различна оптика на сетивата и могат да се уловят неща, които не са достъпни критическото око или ухо“, коментира Сугарев .
По думите му сред примерите за нещата, които могат да бъдат уловени предимно от друг поет, са начинът, по който се конструират и въздействат стихотворенията на Борис Христов, особените функции, които имат някои метафори, екзистенциалните проблеми, които са заключени в тях и които най-често намират образ чрез различни метафорични композиции.
„В случая функцията на поета, който анализира свой събрат, е свързана с това да бъде нещо като резонаторна кутия за неговите послания и да им даде по-конкретен и ясен образ, тъй като в една поезия далеч не всичко е свързано с логиката и далеч не всичко се базира върху реалността“, коментира поетът.
Според него фигури, които са важни в творчеството на Борис Христов, са тези на майката, на жената, на самотния човек и на бунтуващия се човек, който не се подчинява никога и който цени свободата над всичко. В поезията му присъстват още сблъсъкът между тленното и вечното, разбиранията за добро и зло.
„Вик в тишината“ представлява един по-дълбок прочит, при който се виждат неща, които първоначално не се забелязват, посочи Сугарев. „По този начин се изваждат на повърхността неща, които аз не съм си представял, че могат да бъдат намерени. Например, различни асоциации между неговите произведения в проза и стихотворенията, различни елементи в неговите повести, които имат изцяло автобиографичен характер и др“, допълни още поетът.
Едвин Сугарев е български поет и литературен изследовател. Завършва българска филология в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.
През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. Година по-късно влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, а от 1991 до 1996 г. и от 2003 г. до днес е редактор на „Литературен вестник“.
От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в Нов български университет (НБУ). Член е на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Патрик Котрел изследва сложността на идентичността и търсенето на истина
Романът "Следобедни часове на един отшелник" (Afternoon Hours of a Hermit) на Патрик Котрел (Patrick Cottrell) започва с мистериозен плик, доставен по пощата, в който се намира детска снимка на починалия брат на разказвача. Събитието е особено значимо, тъй ...
|
Избрано
Милена Желева вдъхновява децата с „Малкият принц“ на Маратона на четенето в Стара Загора
В Стара Загора, се проведе Маратон на четенето, който отбеляза Международния ден на книгата и авторското право. Събитието е част от 21-то издание на инициативата „Четяща Стара Загора”, която цели да насърчи четенето и любовта към литературата сред ...
|
Георги Бърдаров с награда „Цветето на Хеликон“ за „Адажио за Мария“ - какво стои зад успеха?
|
Ако сте поропуснали
Огнян Ковачев: Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното
Взаимодействието между литературата и нейното визуално представяне в киното е темата на новата монография на проф. Огнян Ковачев. Изданието, озаглавено „Книгата и филмът в западния литературен канон. Случаят „Декамерон”, бе представено в ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |