Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков.

Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ. 

И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов.

На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят.

В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества.

Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ.

След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя. 

След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ.