РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. Марин Дринов: Езикът е духовната крепост на един народ

Дата на публикуване: 08:17 ч. / 20.10.2023
Прочетена
1180
На бюрото

“Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепват, колкото даровита да е тя, не може да се чака велика бъдещност за нея… Езикът е духовната крепост на един народ… Религията е един от най-големите двигатели на духовния живот на човечеството. За един народ, който се намира на такава степен на нравствено и умствено развитие, както е нашият, религията е първата и главната културна сила“. Думите са на родения на днешната дата проф. Марин Дринов (1838-1906) - един от основоположниците на българската историография и основател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (БАН).

Цялата му дейност показва голямото му родолюбие. Според Марин Дринов силата на един народ, какъвто е българският, се крие в неговата нравственост. Нравственост, в основата на която стоят интелигенцията, езикът, религията и силата на общественото мнение.

ОТ МЕСТНОТО УЧИЛИЩЕ ДО КЛАСНИТЕ СТАИ В РУСИЯ

Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. В семейството на Стоян и Мария Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови са активни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в Панагюрище.  По стечение на обстоятелствата Марин Дринов остава настрана от революционното движение и поема по пътя на просветата и науката. 

През 1852 г. Марин Дринов започва в местното четирикласно училище, което успешно завършва през 1855 г. Той е възпитаник на възрожденския учител, книжовник и участник в Априлското въстание Йордан Ненов, който го избира за свой помощник. В Панагюрище Марин Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище. 

Заедно с неразделния си приятел, възрожденския учител Нешо Бончев, Дринов става учител в местното училище. Едва 17-годишни двамата развиват широка обществена дейност - събират и подреждат народни песни, четат руски книги, доставени на училището чрез Захари Княжевски, премахват използването в училище на поправителните средства - пръчката и фалангата. По настояване на Найден Геров, вицеконсул в Пловдив, панагюрци събират 4599 гроша за образованието на любимите си учители и ги изпращат в Русия, за да получат по-високо образование. 

ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РОДИНАТА

През 1858 г. 20-годишният Марин Дринов заминава за Киев, където живее в местния славянски пансион и учи в Духовната семинария. През 1861 г. се премества в Москва, където постъпва в Московския университет, в Историко-филологическия факултет, който завършва през 1963 г. Скоро след завършването си Марин Дринов е нает като частен домашен учител в семейството на благородника княз Голицин, където остава до 1870 г. Той пътува много из Европа - в Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. Има редкия исторически шанс да работи в архивите и музеите на Виена, Прага, Женева, Рим и Неапол в продължение на няколко години.

ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ПРОЯВИ

Научното творчество на Марин Дринов е огромно и то отразява интересите му към историческата наука, към въпросите на славистиката, литературната история, езикознанието и фолклора. 

Първата му статия на български език “Страшни ли са за народността ни фанариотите и йезуитите“ е отпечатана през 1866 г. в няколко поредни броя на издавания от Тодор Бурмов вестник “Время“. С това той поставя началото на серия от научни публикации, посветени на борбата на българския народ за извоюване на самостоятелна църква. Три години по-късно - през 1869 г., се появяват двата му значителни научни труда: “Възгледи за произхода на българския народ и началото на българската история“, пряко свързан с историята на българския народ и държава, и “Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес“, издадени във Виена. 

Марин Дринов е един от първите, който научно определя мястото на Паисий Хилендарски в историята на българското национално възраждане чрез статията си “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“.

ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА НРАВСТВЕНОСТ

Важен въпрос, който вълнува учения Марин Дринов, е въпросът за ролята на интелигенцията. Една от първите му статии по този въпрос се появява през 1868 г. в брой четвърти на вестник “Народност“. Това е “Писмо до българската интелигенция“, което е призив към културно-просветните дейци да обединят усилията си и да ги насочат към защита на “националните нравствени интереси“ и към развитие на “нравствените сили“ на народа.

В него Марин Дринов пише, че за великото бъдеще на един народ не са достатъчни само надареност и способности, развити занаяти и стопанска дейност, а обществена дисциплина и ред, крепящи се на езика, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение, които трябва да се развиват. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО

На 30 септември 1869 г. (12 октомври 1869 г. по нов стил) в Браила, Румъния, се учредява Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките - БАН), на което, в негово отсъствие, Марин Дринов е избран за пръв председател. Години по-късно първият ректор на Софийския университет - акад. Александър Теодоров-Балан, обосновава избирането му за пръв председател, като казва: “Пресните още научни съчинения на Дринова, неговите, още продължавани занятия с науката, предложенията му в писмото до българските читалища за печатно издание, насъбрани по тяхно присвояване материали и ръкописи за живота и миналото на българския народ, познанството му с учени лица и дружества, особено в славянския свят, бяха свръхмерна препоръка за него пред събранието в Браила, та то в негово отсъствие да го избере за главен деец в новооснованото Българско книжовно дружество.“  

През 1873 г. Марин Дринов прави първата класификация на книжния фонд в библиотеката на Българското книжовно дружество, което след освобождението на България от османско иго през 1878 г. пренася дейността си в София. Марин Дринов  е председател на Българското книжовно дружество до 1898 г., когато е избран за негов почетен председател. С протокол на главното събрание на Българското книжовно дружество от 10 ноември 1898 г. Марин Дринов е награден с орден за граждански заслуги първа степен за обществените си и научни заслуги. През 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките. 

ПРОФЕСОР В ХАРКОВ

През 1872 г. Дринов е приет за щатен стипендиант на Харковския университет със специализация в Москва. През 1873 г. защитава магистърска дисертация в Московския университет на тема “Заселението на Балканския полуостров от славяните“ и е избран за доцент. В нея той излага тезата, че заселването на славянските племена на Балканския полуостров е един дълъг, неколковековен процес. През 1875 г. е избран за професор в Харковския университет. Съществена е работата му като етнограф и фолклорист за развитието на Харковското историко-филологическо дружество, основано през 1877 г. Той активно участва в подготовката, предшестваща създаването на дружеството, на което е избран за секретар, а след това и за председател през 1890-1897 г.

В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

Избухналото през 1876 г. Априлско въстание в България прекъсва университетската му дейност. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Марин Дринов се включва като съветник на главнокомандващия руските войски княз Николай Николаевич, а след това е зачислен към главната квартира на Дунавската армия като съветник на княз Владимир Черкаски по гражданско управление. След освобождението на София на 23 декември 1877 г. Марин Дринов е назначен за вицегубернатор на града. През май 1878 г. е назначен от княз Дондуков-Корсаков за управляващ Отдела на народното просвещение и на духовните дела. Под негово ръководство се възобновят учебните занятия в българските училища. Той изработва първите училищни устави и правилници, както и първите учебни програми, грижи се за подобряването на материалното положение на учителите. На 19 август 1878 г. той издава Привременен устав на народните училища.

Марин Дринов участва активно и в изработването на Търновската конституция (1879). По негово предложение София е избрана за столица на Княжество България (3 април 1879).  

В ПОМОЩ НА “БЪЛГАРСКА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА‘‘

Марин Дринов е един от учредителите и първите дарители на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“. На 15 август 1878 г. към него се обръща тогавашният полицмaйстoр в София А. К. Паул, който му съобщава, че желае да принесе своята помощ  за образованието на българските младежи, като дари частната си библиотека от 228 тома на Столичния съвет.

По инициатива на Марин Дринов на 28 ноември 1878 г. (10 декември по нов стил) се свиква съвещание на членовете учредители на Софийската публична библиотека, която на 5 юни 1879 г. е призната от първото Велико народно събрание в Търново (днешно Велико Търново) за “Българска народна библиотека“. На нея по-късно той завещава цялата си библиотека - 2670 тома, от които 1000 книги - филология и литература, 790 - по история, 180 - по етнография, и останалите - по археология, библиография, богословие, география, фолклор и изкуство. 

ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДНИ 

През 1879 г. Марин Дринов се връща в Харков, където се отдава на научна работа. До 1903 г. той ръководи Катедрата по славянознание в Харковския университет, което го прави заслужил професор в университета до смъртта му на 28 февруари 1906 г. През април 1909 г. тленните му останки са пренесени в София от проф. Васил Златарски и поета Пенчо П. Славейков.

УВЕКОВЕЧАВАНЕ 

Улица в централната част на родния му град Панагюрище и училище носят неговото име. В София, Кюстендил, Плевен и Варна също има училища на негово име. През 1938 г. са издигнати два бюста на проф. Марин Дринов в Борисовата градина и в Панагюрище, дело на скулптора Иван Лазаров. Българската академия на науките (БАН) връчва почетен знак “Проф. Марин Дринов“ с лента и плакет “Марин Дринов“ за изключителен принос за развитиеto на българската наука.

Издателството на БАН, както и една от основните зали на Българската академия на науките също носят името на проф. Марин Дринов. От 1996 г. БАН връчва награда за млади учени “Проф. Марин Дринов“. Центърът по българистика и балкански изследвания “Марин Дринов“ към Историческия факултет на Харковския национален университет “В. Н. Каразин“ и Институтът за исторически изследвания на БАН организират “Дриновски четения“ 

/АЯ,МГ/отдел “Справочна“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Туризмът е една от най-важните икономически и културни сфери за България, която има богатство от природни красоти, исторически паметници и културно наследство. В последни ...
Вижте също
Две години след дебюта си с първата стихосбирка „Самодива“ Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян, отново з ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Ден на книгите за Хари Потър вдъхновява млади магьосници
Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе ще отбележи Деня на книгите за Хари Потър, създаден с цел да популяризира магическата вселена на английската писателка Дж. К. Роулинг сред младите читатели и феновете на поредицата. Този специален ден ...
Добрина Маркова
На бюрото
Йордан Колев: пилот на духа, изследовател на бъдещето
Йордан Колев е една от забележителните фигури в съвременната българска литература и авиация. Роден през 1964 година, той съчетава страстта към летенето и писането, превръщайки ги в средство за изразяване на дълбоки философски и духовни търсения. В своята карие ...
Валери Генков
Там, където времето чете: юбилей за библиотеката на Свищов
Валери Генков
На бюрото
Бил Гейтс насърчава анотирането на книги
В света съществуват два типа читатели: тези, които се отнасят към книгите с манична грижа и за които сгъването на ъгъл на страница е истинска ерес, и тези, които обичат да правят бележки в любимите си томове. Вероятно първите никога няма да заемат книги на вто ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Изабел Овчарова - Изи: гласът на младите в литературата
Изабел Овчарова-Изи е една от свежите и вдъхновяващи личности в съвременната българска културна сцена. Тя е не само писателка, но и популярна инфлуенсърка, която чрез социалните мрежи и своите книги успява да достигне до широка аудитория, особено младежи и хор ...
Валери Генков
Златното мастило
Кюстендил и историята – среща в архивите
Държавен архив – Кюстендил ще отбележи своя професионален празник с уникална изложба, озаглавена „Съкровищата на държавните архиви“, която ще бъде открита на 10 октомври в залата на Възрожденското училище в града. Това събитие е част от иници ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Дунав от думи: Среща с литературата на нашето време
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дарени документи като мост към миналото на Силистра
Добрина Маркова
Работещите в Държавния архив в Силистра ще отбележат своя професионален празник на 10 октомври с изложба, озаглавена "Дарени документи – историческо наследство". Тази инициатива е важен момент за съхраняването и популяризирането на богатото историческо и културно наследство на региона. Експозицията включва разнообразни документи, фотографии и материали, предоставени от граждани и институции ...
Литературен обзор
Възраждането на модернизма в сърцето на Виена и България
Добрина Маркова
Експресивно
Художниците от Худсън Ривър Скул (Hudson River School) започват да рисуват пейзажи на североизт ...
Начало На бюрото

Проф. Марин Дринов: Езикът е духовната крепост на един народ

08:17 ч. / 20.10.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
1180
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

“Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепват, колкото даровита да е тя, не може да се чака велика бъдещност за нея… Езикът е духовната крепост на един народ… Религията е един от най-големите двигатели на духовния живот на човечеството. За един народ, който се намира на такава степен на нравствено и умствено развитие, както е нашият, религията е първата и главната културна сила“. Думите са на родения на днешната дата проф. Марин Дринов (1838-1906) - един от основоположниците на българската историография и основател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (БАН).

Цялата му дейност показва голямото му родолюбие. Според Марин Дринов силата на един народ, какъвто е българският, се крие в неговата нравственост. Нравственост, в основата на която стоят интелигенцията, езикът, религията и силата на общественото мнение.

ОТ МЕСТНОТО УЧИЛИЩЕ ДО КЛАСНИТЕ СТАИ В РУСИЯ

Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. В семейството на Стоян и Мария Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови са активни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в Панагюрище.  По стечение на обстоятелствата Марин Дринов остава настрана от революционното движение и поема по пътя на просветата и науката. 

През 1852 г. Марин Дринов започва в местното четирикласно училище, което успешно завършва през 1855 г. Той е възпитаник на възрожденския учител, книжовник и участник в Априлското въстание Йордан Ненов, който го избира за свой помощник. В Панагюрище Марин Дринов завършва взаимното, а след това и класното училище. 

Заедно с неразделния си приятел, възрожденския учител Нешо Бончев, Дринов става учител в местното училище. Едва 17-годишни двамата развиват широка обществена дейност - събират и подреждат народни песни, четат руски книги, доставени на училището чрез Захари Княжевски, премахват използването в училище на поправителните средства - пръчката и фалангата. По настояване на Найден Геров, вицеконсул в Пловдив, панагюрци събират 4599 гроша за образованието на любимите си учители и ги изпращат в Русия, за да получат по-високо образование. 

ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РОДИНАТА

През 1858 г. 20-годишният Марин Дринов заминава за Киев, където живее в местния славянски пансион и учи в Духовната семинария. През 1861 г. се премества в Москва, където постъпва в Московския университет, в Историко-филологическия факултет, който завършва през 1963 г. Скоро след завършването си Марин Дринов е нает като частен домашен учител в семейството на благородника княз Голицин, където остава до 1870 г. Той пътува много из Европа - в Австро-Унгария, Италия, Франция и Швейцария. Има редкия исторически шанс да работи в архивите и музеите на Виена, Прага, Женева, Рим и Неапол в продължение на няколко години.

ПЪРВИ ТВОРЧЕСКИ ПРОЯВИ

Научното творчество на Марин Дринов е огромно и то отразява интересите му към историческата наука, към въпросите на славистиката, литературната история, езикознанието и фолклора. 

Първата му статия на български език “Страшни ли са за народността ни фанариотите и йезуитите“ е отпечатана през 1866 г. в няколко поредни броя на издавания от Тодор Бурмов вестник “Время“. С това той поставя началото на серия от научни публикации, посветени на борбата на българския народ за извоюване на самостоятелна църква. Три години по-късно - през 1869 г., се появяват двата му значителни научни труда: “Възгледи за произхода на българския народ и началото на българската история“, пряко свързан с историята на българския народ и държава, и “Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес“, издадени във Виена. 

Марин Дринов е един от първите, който научно определя мястото на Паисий Хилендарски в историята на българското национално възраждане чрез статията си “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“.

ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА НРАВСТВЕНОСТ

Важен въпрос, който вълнува учения Марин Дринов, е въпросът за ролята на интелигенцията. Една от първите му статии по този въпрос се появява през 1868 г. в брой четвърти на вестник “Народност“. Това е “Писмо до българската интелигенция“, което е призив към културно-просветните дейци да обединят усилията си и да ги насочат към защита на “националните нравствени интереси“ и към развитие на “нравствените сили“ на народа.

В него Марин Дринов пише, че за великото бъдеще на един народ не са достатъчни само надареност и способности, развити занаяти и стопанска дейност, а обществена дисциплина и ред, крепящи се на езика, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение, които трябва да се развиват. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО

На 30 септември 1869 г. (12 октомври 1869 г. по нов стил) в Браила, Румъния, се учредява Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките - БАН), на което, в негово отсъствие, Марин Дринов е избран за пръв председател. Години по-късно първият ректор на Софийския университет - акад. Александър Теодоров-Балан, обосновава избирането му за пръв председател, като казва: “Пресните още научни съчинения на Дринова, неговите, още продължавани занятия с науката, предложенията му в писмото до българските читалища за печатно издание, насъбрани по тяхно присвояване материали и ръкописи за живота и миналото на българския народ, познанството му с учени лица и дружества, особено в славянския свят, бяха свръхмерна препоръка за него пред събранието в Браила, та то в негово отсъствие да го избере за главен деец в новооснованото Българско книжовно дружество.“  

През 1873 г. Марин Дринов прави първата класификация на книжния фонд в библиотеката на Българското книжовно дружество, което след освобождението на България от османско иго през 1878 г. пренася дейността си в София. Марин Дринов  е председател на Българското книжовно дружество до 1898 г., когато е избран за негов почетен председател. С протокол на главното събрание на Българското книжовно дружество от 10 ноември 1898 г. Марин Дринов е награден с орден за граждански заслуги първа степен за обществените си и научни заслуги. През 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките. 

ПРОФЕСОР В ХАРКОВ

През 1872 г. Дринов е приет за щатен стипендиант на Харковския университет със специализация в Москва. През 1873 г. защитава магистърска дисертация в Московския университет на тема “Заселението на Балканския полуостров от славяните“ и е избран за доцент. В нея той излага тезата, че заселването на славянските племена на Балканския полуостров е един дълъг, неколковековен процес. През 1875 г. е избран за професор в Харковския университет. Съществена е работата му като етнограф и фолклорист за развитието на Харковското историко-филологическо дружество, основано през 1877 г. Той активно участва в подготовката, предшестваща създаването на дружеството, на което е избран за секретар, а след това и за председател през 1890-1897 г.

В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

Избухналото през 1876 г. Априлско въстание в България прекъсва университетската му дейност. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Марин Дринов се включва като съветник на главнокомандващия руските войски княз Николай Николаевич, а след това е зачислен към главната квартира на Дунавската армия като съветник на княз Владимир Черкаски по гражданско управление. След освобождението на София на 23 декември 1877 г. Марин Дринов е назначен за вицегубернатор на града. През май 1878 г. е назначен от княз Дондуков-Корсаков за управляващ Отдела на народното просвещение и на духовните дела. Под негово ръководство се възобновят учебните занятия в българските училища. Той изработва първите училищни устави и правилници, както и първите учебни програми, грижи се за подобряването на материалното положение на учителите. На 19 август 1878 г. той издава Привременен устав на народните училища.

Марин Дринов участва активно и в изработването на Търновската конституция (1879). По негово предложение София е избрана за столица на Княжество България (3 април 1879).  

В ПОМОЩ НА “БЪЛГАРСКА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА‘‘

Марин Дринов е един от учредителите и първите дарители на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“. На 15 август 1878 г. към него се обръща тогавашният полицмaйстoр в София А. К. Паул, който му съобщава, че желае да принесе своята помощ  за образованието на българските младежи, като дари частната си библиотека от 228 тома на Столичния съвет.

По инициатива на Марин Дринов на 28 ноември 1878 г. (10 декември по нов стил) се свиква съвещание на членовете учредители на Софийската публична библиотека, която на 5 юни 1879 г. е призната от първото Велико народно събрание в Търново (днешно Велико Търново) за “Българска народна библиотека“. На нея по-късно той завещава цялата си библиотека - 2670 тома, от които 1000 книги - филология и литература, 790 - по история, 180 - по етнография, и останалите - по археология, библиография, богословие, география, фолклор и изкуство. 

ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДНИ 

През 1879 г. Марин Дринов се връща в Харков, където се отдава на научна работа. До 1903 г. той ръководи Катедрата по славянознание в Харковския университет, което го прави заслужил професор в университета до смъртта му на 28 февруари 1906 г. През април 1909 г. тленните му останки са пренесени в София от проф. Васил Златарски и поета Пенчо П. Славейков.

УВЕКОВЕЧАВАНЕ 

Улица в централната част на родния му град Панагюрище и училище носят неговото име. В София, Кюстендил, Плевен и Варна също има училища на негово име. През 1938 г. са издигнати два бюста на проф. Марин Дринов в Борисовата градина и в Панагюрище, дело на скулптора Иван Лазаров. Българската академия на науките (БАН) връчва почетен знак “Проф. Марин Дринов“ с лента и плакет “Марин Дринов“ за изключителен принос за развитиеto на българската наука.

Издателството на БАН, както и една от основните зали на Българската академия на науките също носят името на проф. Марин Дринов. От 1996 г. БАН връчва награда за млади учени “Проф. Марин Дринов“. Центърът по българистика и балкански изследвания “Марин Дринов“ към Историческия факултет на Харковския национален университет “В. Н. Каразин“ и Институтът за исторически изследвания на БАН организират “Дриновски четения“ 

/АЯ,МГ/отдел “Справочна“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Ден на книгите за Хари Потър вдъхновява млади магьосници
Добрина Маркова
На бюрото
Йордан Колев: пилот на духа, изследовател на бъдещето
Валери Генков
На бюрото
Там, където времето чете: юбилей за библиотеката на Свищов
Валери Генков
Всичко от рубриката
Възраждането на феникса в поезията на Екатерина Гаджева
Валери Генков
Две години след дебюта си с първата стихосбирка „Самодива“ Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян, отново з ...
Подиум на писателя
Литературният октомври: Вълнуващи нови заглавия на световни автори
Добрина Маркова
Експресивно
Изабел Овчарова - Изи: гласът на младите в литературата
Валери Генков
Златното мастило
Кюстендил и историята – среща в архивите
Добрина Маркова
Авторът и перото
Дунав от думи: Среща с литературата на нашето време
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дарени документи като мост към миналото на Силистра
Добрина Маркова
Литературен обзор
Възраждането на модернизма в сърцето на Виена и България
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Славянското книжовно богатство – достъпно за всички чрез ново партньорство
Добрина Маркова
Експресивно
Изкуството на обезлесяването
Добрина Маркова
Експресивно
Интересни книги от малки издателства, които не искате да пропуснете тази есен
Валери Генков
Експресивно
Сватбата като арена за себеоткриване
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Иван Клима – писателят, който разказваше за свободата в тъмните дни на Европа
Иван Клима, чешки писател и дисидент, чието творчество е дълбоко свързано с борбата срещу тоталитарните режими в Европа през 20-и век. Роден като Иван Каудерс в Прага, той преживя най-черните страници на историята на континента си – депортирането в ...
Избрано
Паскуале Алегро разкрива дълбочината на отношенията
В своята нова творба „Ако смяташ, че е правилно“ (2025) италианският писател Паскуале Алегро (Pasquale Allegro) представя дълбок и емоционален монолог между сина Марко и баща му Алберто. Тази история, издадена от Arkadia, разкрива сложността на ...
Йога като упражнение или духовна практика?
Ако сте поропуснали
Светът на книгите и кукления театър създава нови хоризонти за малките любители на изкуството
Кукленият театър в Русе и Регионалната библиотека "Любен Каравелов" обединяват сили в една вдъхновяваща инициатива, която цели да насърчи децата към четене и театрално изкуство. Проектът "Светът на книгите и кукления театър" е поредното доказателство за ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.