Купувач от Аржентина плати 36 000 долара за ръкопис с произведения, включително седем непубликувани разказа, на легендарния аржентински писател Хулио Кортасар на търг в четвъртък в уругвайската столица Монтевидео, съобщи АП.

Купът от 60-годишни листове, скрепени с метални скоби, и с надпис „Julio Cortazar. Historias de Cronopios y de Famas. Paris. 1952“ (Хулио Кортасар. Истории на кронопи и фами. Париж. 1952 г.“) е в основата на емблематичната книга на писателя „Истории за кронопи и фами“, публикувана през 1962 г.

Ръкописът на пишеща машина съдържа 46 разказа, които съставляват сърцевината на това, което в крайна сметка се превръща в едно от най-известните произведения на Кортасар.

От всички разкази 35 са публикувани в „Истории за кронопи и фами“. Някои от тях са отпечатани точно така, както се намират в ръкописа, който някога е бил смятан за изгубен завинаги. Той беше открит в Монтевидео миналата година. Други разкази са претърпели редакционни промени. Отделно три разказа са публикувани в списания преди смъртта на Кортасар през 1984 г.

Седемте непубликувани произведения са: „Инвентар“, „Писмо от една фама до друга фама“, „Автоматични пеперуди“, „Пътешествия и мечти“, „Малкият еднорог“, „Гневът на огледалото“ и „Кралят на морето“.

Кортасар е един от най-прочутите латиноамерикански писатели, известен с няколко новаторски произведения, включващи иновативни повествователни техники, които оказват влияние върху бъдещите поколения писатели.

Началната цена на 60-те пожълтели листа беше 12 000 долара и те се продаваха на търг от аукционна къща „Сориля Субастас“ в Монтевидео в партньорство с антикварната къща „Иларио“ в Буенос Айрес.

През 1952 г. Кортасар изпраща от Париж ръкопис, озаглавен „Истории за кронопи и фами“, на Луис Мария Баудисоне, ръководител на аржентинското издателство „Аргос“. Според изследователите Баудисоне, личен приятел на Кортасар, който по това време е публикувал само първия си сборник с разкази „Бестиарий“, така и не отговаря.

„Тези малки разкази за кронопи и фами бяха моите големи спътници в Париж. Записвах ги на улицата, в кафенетата, и само два или три от тях надхвърляха една страница“, пише Кортасар на приятеля си Едуардо Жонкиер през октомври 1952 г. В същото писмо той уведомява Жонкиер, че е изпратил машинопис на Баудисоне.

Повече от половин век по-късно машинописът започва да се изучава от специалисти, когато синът на починал колекционер на книги в Монтевидео го намира на дъното на кутия с други материали.

„Това е нещо, което е било изгубено“, казва Роберто Вега, собственик на антикварна къща „Иларио“, пред Асошиейтед прес. „Книгата е била в ненадписана кутия. Можеше да се случи така, че колекционерът да умре и нещата да се окажат кой знае къде. Лесно можеше да бъде изгубена“, обяснява той.

Вега предполага, че Кортасар е „загубил следите на ръкописа“, след като го е изпратил на Баудисоне.

Семейството на колекционера, пожелало анонимност, не знае как ръкописът на Кортасар се е озовал в наследството на починалия, който мълчаливо го е пазел. Наследниците се свързват с Лусио Акиланти, антиквар от Буенос Айрес и виден библиограф на Кортасар, който потвърждава автентичността на произведението.

Институции, колекционери и изследователи от Северна и Южна Америка и Европа напоследък се интересуват от ръкописа поради неговата рядкост.

„Много малко оригинали на Кортасар са продадени досега“, казва Вега.