Най-големите световни драматурзи са лауреати на Нобелова награда
Макар и Шведската академия да присъжда понякога литературните си награди на пренебрегвани романисти и поети, отличените драматурзи, като норвежкия Йон Фосе тази година, винаги са били известни, предаде АФП. Ирландецът Бърнард Шоу е отличен през 1925 г. за творчество, "белязано едновременно с идеализъм и хуманност и стимулиращата сатира", често с "особена поетична красота", обосновава се тогава Академията. След като се проваля като романист, социалистическият автор написва около 60 пиеси, в които осъжда социалните злоупотреби. Най-известната от тях е "Пигмалион" (1912 г.), чиято адаптация дава началото на мюзикъла "Моята прекрасна лейди", триумф на Бродуей с участието на Джули Андрюс, преди да бъде филмирана и наградена с "Оскар". Други негови произведения са "Цезар и Клеопатра" и "Човекът и свръхчовекът". Пирандело, театърът като временно занимание (1934) Нобелова награда печели през 1934 година, две години преди смъртта си, "за смелото и гениално обновяване на драматичното и театралното изкуство". Той оставя своя отпечатък най-вече с "Шест лица търсят автор" - пиеса без действия или сцени, предизвикателство към жанра, с герои, които оспорват сценичното представяне на своята драма. Тя се проваля на премиерата през 1921 г., но впоследствие става хит и се играе в Париж и Ню Йорк. Преди Юджийн О`Нийл американският театър се е ограничавал до фарсове, мелодрами и моралистични пиеси. Неодобряващ тази посредственост, той възражда жанра, като изразява трагичното си усещане за живота. "Творчеството му доминира в американския театър по същия начин както Шекспир или Стринберг, на които се възхищава", казва Роже Асено в "Универсална енциклопедия". Повечето от пиесите му не са поставяни, докато е жив и се появяват без негово разрешение през 1950 г. Сред тях са "Дългият път на деня към нощта" - автобиографичният му шедьовър, и "Император Джоунс" - една от първите пиеси, в която се появява чернокож герой. Той възприема Нобеловата награда, присъдена през 1936 г., като "символ, че Европа признава възхода на американския театър". Самюъл Бекет, театърът на абсурда (1969) През 1969 г. ирландският драматург Самюъл Бекет получава наградата за "творчество, което чрез обновяване на формите на романа и театъра търси вдъхновение в нищетата на съвременния човек". "В очакване на Годо" се смята за шедьовър на театъра на абсурда. Написана на френски език през 1948 г., тази история представя двама герои, които чакат човек, който никога няма да дойде - Годо. След като става известен, той продължава да пише шедьоври - "Краят на играта"(1957 г.) и "О, щастливи дни" (1960-1962 г.). Неговите чисти, минималистични творби изразяват песимизма му за състоянието на човека - и в същото време са бурлеска. Дарио Фо, войнстващият шут (1997) Крайнодесен драматург, режисьор и актьор, Дарио Фо е "човек на театъра". През 1997 г. той получава Нобелова награда за "имитация на шутовете от Средновековието, бичуване на властите и отстояване на достойнството на потиснатите". Журито цитира две от най-политическите му пиеси: "Мистър Буфо" (1969 г.) и "Случайната смърт на един анархист" (1970 г.). Той е един от най-играните италиански драматурзи в света. Харолд Пинтър, колос на британския театър (2005) Антиимпериалистическият активист Харолд Пинтър, смятан от Шведската академия за "най-значимия представител на английския драматичен театър през втората половина на ХХ век", е удостоен с Нобелова награда през 2005 г. Автор е на около тридесет пиеси, като пише и радиопиеси и сценарии. Първоначално е актьор, но пробива с "Рожден ден" (1958), една от първите му творби и една от най-играните. Успех постига с "Пазачът" (1959). Пиесите му, вдъхновени от приятеля му Бекет, имат много специфична атмосфера и ги наричат "Пинтърови", като описание на привидно невинни ситуации, които преминават в абсурд. Той преминава към все по-политическа тематика ("Новият световен ред" или "Прах при прахта").
|
|
Подиум на писателя
Доверието като основа на бъдещето
Книгата на д-р Пламен Русев, озаглавена „Капиталът на доверието“, беше представена с голямо внимание в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието привлече множество представители на академичната общност, бизнес ср ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Мелания Мадзуко разказва за дългите книги и хипнотичния поток на Марсел Пруст
В статията на писателката Мелания Мадзуко, публикувана в списание "Робинзон", се разглежда значението на произведението "В търсене на изгубеното време" на Марсел Пруст. Тя подчертава, че само дългите книги могат да ни потопят в хипнотичния поток на езика и да ...
Валери Генков
|
Юридическото списание на НБУ - платформа за новаторски идеи и обмен на опит
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Човекът носи невидимата си къща от емоции, думи и хора, казва Катя Димитрова
Катя Димитрова, журналистка и поетеса, ще бъде следващият участник в културния проект на Художествена галерия - Казанлък, наречен "Пос(в)ещение на картина". Това е обявено на официалната фейсбук страница на галерията. Събитието ще се проведе на 14 ноември в му ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Мая Генкова: Традициите са живи и днешни, а децата са нашето бъдеще
Ученици от Професионалната природоматематическа гимназия във Враца представиха иновативен пърформанс, озаглавен „По стъпките на предците“, в Регионалния исторически музей (РИМ) в града. Събитието се осъществи с помощта на клуба за изкуство и култур ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Копнежът за светлина е пътят към добротата в човешката душа
Областният управител на Варна, проф. Андрияна Андреева, представи своята нова поетична творба „Копнеж за светлина“ в сърцето на крайморския град. Събитието привлече множество почитатели на поезията, които се събраха, за да се запознаят с новите лир ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Доверието като основа на бъдещето
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Проф. Радостина Александрова: Вирусите на Земята са повече от звездите във Вселената
Валери Генков
|
В последно време интересът към вирусите и тяхната роля в екосистемата на Земята нараства. Професор д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН) представи нови факти за вирусите по време на лекция, проведена в Американския център на Столичната библиотека. Темата на лекцията беше "Вирусите кат ...
|
Подиум на писателя
Мелания Мадзуко разказва за дългите книги и хипнотичния поток на Марсел Пруст
Валери Генков
|
|
10:03 ч. / 06.10.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 2419 |
|
Макар и Шведската академия да присъжда понякога литературните си награди на пренебрегвани романисти и поети, отличените драматурзи, като норвежкия Йон Фосе тази година, винаги са били известни, предаде АФП.
Бърнард Шоу, авторът на "Пигмалион" (1925)
Ирландецът Бърнард Шоу е отличен през 1925 г. за творчество, "белязано едновременно с идеализъм и хуманност и стимулиращата сатира", често с "особена поетична красота", обосновава се тогава Академията.
След като се проваля като романист, социалистическият автор написва около 60 пиеси, в които осъжда социалните злоупотреби. Най-известната от тях е "Пигмалион" (1912 г.), чиято адаптация дава началото на мюзикъла "Моята прекрасна лейди", триумф на Бродуей с участието на Джули Андрюс, преди да бъде филмирана и наградена с "Оскар". Други негови произведения са "Цезар и Клеопатра" и "Човекът и свръхчовекът".
Пирандело, театърът като временно занимание (1934)
Захванал се с театър след 50-годишна възраст, италианецът първоначално гледа на него като на временно занимание. Той пише романи, поезия и разкази, но признанието на критиката спечелват четиридесетте му пиеси.
Нобелова награда печели през 1934 година, две години преди смъртта си, "за смелото и гениално обновяване на драматичното и театралното изкуство".
Той оставя своя отпечатък най-вече с "Шест лица търсят автор" - пиеса без действия или сцени, предизвикателство към жанра, с герои, които оспорват сценичното представяне на своята драма. Тя се проваля на премиерата през 1921 г., но впоследствие става хит и се играе в Париж и Ню Йорк.
Юджийн О`Нийл, пионер на американския театър (1936 г.)
Преди Юджийн О`Нийл американският театър се е ограничавал до фарсове, мелодрами и моралистични пиеси. Неодобряващ тази посредственост, той възражда жанра, като изразява трагичното си усещане за живота.
"Творчеството му доминира в американския театър по същия начин както Шекспир или Стринберг, на които се възхищава", казва Роже Асено в "Универсална енциклопедия".
Повечето от пиесите му не са поставяни, докато е жив и се появяват без негово разрешение през 1950 г. Сред тях са "Дългият път на деня към нощта" - автобиографичният му шедьовър, и "Император Джоунс" - една от първите пиеси, в която се появява чернокож герой.
Той възприема Нобеловата награда, присъдена през 1936 г., като "символ, че Европа признава възхода на американския театър".
Самюъл Бекет, театърът на абсурда (1969)
През 1969 г. ирландският драматург Самюъл Бекет получава наградата за "творчество, което чрез обновяване на формите на романа и театъра търси вдъхновение в нищетата на съвременния човек".
"В очакване на Годо" се смята за шедьовър на театъра на абсурда. Написана на френски език през 1948 г., тази история представя двама герои, които чакат човек, който никога няма да дойде - Годо.
След като става известен, той продължава да пише шедьоври - "Краят на играта"(1957 г.) и "О, щастливи дни" (1960-1962 г.).
Неговите чисти, минималистични творби изразяват песимизма му за състоянието на човека - и в същото време са бурлеска.
Дарио Фо, войнстващият шут (1997)
Крайнодесен драматург, режисьор и актьор, Дарио Фо е "човек на театъра".
През 1997 г. той получава Нобелова награда за "имитация на шутовете от Средновековието, бичуване на властите и отстояване на достойнството на потиснатите". Журито цитира две от най-политическите му пиеси: "Мистър Буфо" (1969 г.) и "Случайната смърт на един анархист" (1970 г.).
Той е един от най-играните италиански драматурзи в света.
Харолд Пинтър, колос на британския театър (2005)
Антиимпериалистическият активист Харолд Пинтър, смятан от Шведската академия за "най-значимия представител на английския драматичен театър през втората половина на ХХ век", е удостоен с Нобелова награда през 2005 г.
Автор е на около тридесет пиеси, като пише и радиопиеси и сценарии. Първоначално е актьор, но пробива с "Рожден ден" (1958), една от първите му творби и една от най-играните. Успех постига с "Пазачът" (1959).
Пиесите му, вдъхновени от приятеля му Бекет, имат много специфична атмосфера и ги наричат "Пинтърови", като описание на привидно невинни ситуации, които преминават в абсурд. Той преминава към все по-политическа тематика ("Новият световен ред" или "Прах при прахта").
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Деб Олин Ънферт представя "Earth 7" с уникална обложка
В света на литературата, където научната фантастика често се сблъсква с философията, новият роман на Деб Олин Ънферт, "Earth 7" (Земя 7), обещава да предизвика размисли за съществуването и любовта в крайни условия. Издаден от Graywolf Press на 9 юни 2026 г., ...
|
Избрано
Френският писател Лоран Мовиние получи наградата „Гонкур“ за 2025 година
Френският писател Лоран Мовиние спечели престижната награда „Гонкур“ за 2025 година със своя нов роман „La Maison vide“ („Празният дом“). Отличието, което се присъжда от Академията „Гонкур“, е едно от ...
|
Росица Гергова: Трябва да предадем родовата история на следващите поколения
|
Ако сте поропуснали
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Издателство "Гарзанти" за първи път публикува в Италия два романа на австрийската писателка Елизабет де Уал (Elisabeth de Waal), в момент, когато по света се наблюдава възраждане на интереса към нейното творчество. Елизабет е родена във Виена през 1889 г. и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |