Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“
Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“, объркани и уморени сме от внезапния обрат, нямаме дори и сили да се зарадваме, камо ли да злорадстваме. Думите са на писателя Цветан Марангозов (1933-2021) и са по повод завръщането му в България през 1990 г. след 30-годишен престой в Германия. Днес се навършват 90 години от рождението му. ПРЕКАРВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЕТСТВОТО СИ В ГЕРМАНИЯ Цветан Марангозов е роден на 3 октомври 1933 в София. Баща му е известният писател и архитект Николай Марангозов. Майка му е германка, с която баща му се запознава, докато учи архитектура и работи в Дрезден и Берлин през 1923-1931 година. Родителите му се разделят и той заминава с майка си в Германия, където живее в Дрезден до 10-ата си година. Тъй като тя е политически активна и няма време за него, го оставя при различни роднини и приятели, включително в детски дом в Берлин. Когато е 14-годишен, майка му го оставя окончателно в България и заминава за Западна Германия. ЗАПОЧВА ДА ПИШЕ РОМАНА „БЕЗРАЗЛИЧНИЯТ“ В ПЛОВДИВСКИЯ ЗАТВОР В нощта срещу 1 януари 1951 г. Цветан Марангозов прави опит за бягство от България, но е заловен на гръцката граница. Тогава е на 17 години и не мисли много за последиците. В Пловдивския затвор започва да пише романа си „Безразличният“ (1951-1956). Първите му разкази и репортажи излизат през 1954 г., докато отбива военната си служба, във в. „Народна армия“, по-късно – в. сп. „Български воин“, „Наша родина“. Кратки негови творби са публикувани в ежедневниците „Вечерни новини“ и „Труд“. В подлистник на „Вечерни новини“ (бр. 2197, 12 септeмври 1958 г.) е отпечатан разказът му „Урок по география“, в който учител по география, емигрант в Берлин, заговаря за родината си пред добродушен немец в случаен ресторант и в крайна сметка решава да се върне „зад завесата“. Разказът е написан след първото пътуване на Цветан Марангозов до Берлин през 1957 г., където се среща с режисьора Веселин Бранев. Разкази на Цветан Марангозов са отпечатани и в сп. „Пламък“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, в. „Вечерни новини“ и др. ПОЛУЧАВА ЗАБРАНА ДА ИЗДАВА През 1959 г. в издателство „Български писател“ излиза цензурираният вариант на романа му „Безразличният“. Романът е откровена лична изповед и признание за Цветан Марангозов, изтъкано от личния опит на автора, с прототипи от неговото обкръжение. Той е подготвен години по-рано и основно редактиран, за да бъде приет за издаване. Романът е иззет от книжарниците след скандално обсъждане в Съюза на българските писатели, на което тогавашните литературни критици пишат, че с него той „развращава младите“. Отхвърлена е и първата му пиеса „Стъкленият остров“, готвена по сключен договор с Министерството на културата, а от него се иска да върне получения аванс. През есента на 1959 г. Цветан Марангозов е изпратен да пише репортаж в Девин и Тешел, почти до самата граница, която се е опитал да премине през 1951 г. Репортажът „Серпантини“ излиза в сп. Септември (кн. 1, 1960), след което окончателно му забраняват за издава. ПИШЕ СЦЕНАРИИ В ГЕРМАНИЯ През 1960 г. Цветан Марангозов емигрира във Федерална република Германия, където живее и работи в продължение на 32 години. В Германия той по свой избор се отказва от литературата. В Мюнхен, където живее, писателят пише сценарии под името Marran Gosov и композира музиката за игрални и късометражни филми, които са повече от 120, но в тях не може да говори на немски език за това, което е преживял в България. „Понякога съм българска вълна и немска частица, понякога съм немска вълна и българска частица…”, казва по-късно писателят. В Германия Цветан Марангозов пише и радио- и телевизионни пиеси, продуцент, автор на видеоконцепции. ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ И НОВИ КНИГИ През 1990 г. той се завръща в България и за три години издава четири стихосбирки – „Децата на Русо“, „Биография на сянката“, „Маймуните на радостта“, „Стъмва се - съмва се“. По този повод в интервю през 1993 г. той споделя: „Че издадох за кратко време четири книги ми е малко стеснително, но аз не можех да публикувам през тези три десетилетия. Писал съм за себе си – като един вид сгъстено мислене, без и най-малката надежда, че един ден ще мога да се завърна в старата родина. Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“, объркани и уморени сме от внезапния обрат, нямаме дори и сили да се зарадваме, камо ли да злорадстваме. Изгубихме чувството за принадлежност, забравихме да плачем, смеем се озъбено. Естествено, обичаме българската поезия, възхищаваме се на красивите българки, но всичко дойде някак много късно. Българският език беше езикът на съзнателното ми съществуване - от 1943 г. до 1960 г. На този език написах като младеж първите си разкази и романа „Безразличният“ – това не се забравя. “ През 2000 г. романът „Безразличният“ е издаден за втори път след завръщането му в България по инициатива на Виктор Пасков. Издателство „Христо Ботев“ го издава за три седмици. По този повод Цветан Марангозов отново го прочита за първи път след 35 години и е изненадан от актуалното му звучене. Той активно участва в българския литературен живот: публикува поезия и интервюта във в. „Век 21“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сп. „Нов Златорог“, „Пламък“, „Септември“, „Орфей“ „Мост“, „Глас“ и др. В поемата „Биография на сянката“, излязла през 1991 г., Цветан Марангозов се опитва да подреди впечатленията си от завръщането си в България. Публикува още книгите „Градината на епилога“ (2008), „Травматургия“ (2011), „Непредвидимо минало“ (2013) и др. „ГЪБАТА ИЛИ ОБРАТНОТО НА ОБРАТНОТО“ - ФИЛМЪТ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВ На 8 март 1995 г. Цветан Марангозов представя в Столичната библиотека филмът „Гъбата или обратното на обратното“, посветен на Георги Марков. „Случаят „Георги Марков“ за мен е повод да направя портрет на своето поколение – дезориентирано, без етична координатна система. Ние не знаехме кое е добро и кое е зло – никой не ни научи, затова станахме скептици, безбожници, циници", казва Цветан Марангозов преди премиерата на филма. Той написва монолога и го заснема през декември 1994 г., а на 8 октомври 1996 г. на сцената на Камерната зала 2 в Народния театър „Иван Вазов“ е премиерата на монодрамата му „Гъбата или обратното на обратното“, работа на френския режисьор Клод Бонен с участието на актьора Стоян Алексиев. Тази му пиеса е публикувана за първи път под заглавието „Аз убих Георги Марков“ през 1995 г. във в. „Литературен форум“. След това излиза и пиесата му „Усмивката на страха“, в която също е посветена на емигрантската тема. На въпроса кое е творческото му кредо Цветан Марангозов отговаря: „Пиша и ще престана да пиша, едва когато намеря за това най-малката причина.“ Цветан Марангозов умира на 12 януари 2021 г. на 87-годишна възраст в къщата си в с. Полковник Серафимово до Смолян. / ГН /МГ/отдел „Справочна“
|
|
Златното мастило
Костадин Костадинов разкрива тайните на балканската история в Бургас
На 16 януари Бургас ще бъде домакин на среща с известния български писател Костадин Костадинов. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, а модератор на разговора ще бъде Диана Саватева.
Костадинов, автор на популярните романи &bd ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
|
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Агата Кристи - писателката, която завладя света с криминалните си романи
Агата Кристи, с пълно име Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, е родена на 15 септември 1890 година в Торукай. Тя е една от най-влиятелните и известни писателки на 20-ти век. Четенето на нейните произведения е истинско удоволствие и трудно е да се намери ч ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Итало Калвино изследва света на таро в "Замъкът на преплетените съдби"
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
|
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални разговори до сериозни дискусии, когато човек иска да предаде неприятно съобщение от името на друг. С този израз говорещият иска да подчертае, че не носи отговорност за съдържанието на съобщението, което предава, и по този начин се оп ...
|
Подиум на писателя
От първата несигурност до осъзнатия избор: пътят на любовта
Ангелина Липчева
|
|
10:00 ч. / 03.10.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1373 |
|
Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“, объркани и уморени сме от внезапния обрат, нямаме дори и сили да се зарадваме, камо ли да злорадстваме. Думите са на писателя Цветан Марангозов (1933-2021) и са по повод завръщането му в България през 1990 г. след 30-годишен престой в Германия. Днес се навършват 90 години от рождението му.
ПРЕКАРВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЕТСТВОТО СИ В ГЕРМАНИЯ
Цветан Марангозов е роден на 3 октомври 1933 в София. Баща му е известният писател и архитект Николай Марангозов. Майка му е германка, с която баща му се запознава, докато учи архитектура и работи в Дрезден и Берлин през 1923-1931 година.
Родителите му се разделят и той заминава с майка си в Германия, където живее в Дрезден до 10-ата си година. Тъй като тя е политически активна и няма време за него, го оставя при различни роднини и приятели, включително в детски дом в Берлин. Когато е 14-годишен, майка му го оставя окончателно в България и заминава за Западна Германия.
ЗАПОЧВА ДА ПИШЕ РОМАНА „БЕЗРАЗЛИЧНИЯТ“ В ПЛОВДИВСКИЯ ЗАТВОР
В нощта срещу 1 януари 1951 г. Цветан Марангозов прави опит за бягство от България, но е заловен на гръцката граница. Тогава е на 17 години и не мисли много за последиците. В Пловдивския затвор започва да пише романа си „Безразличният“ (1951-1956). Първите му разкази и репортажи излизат през 1954 г., докато отбива военната си служба, във в. „Народна армия“, по-късно – в. сп. „Български воин“, „Наша родина“. Кратки негови творби са публикувани в ежедневниците „Вечерни новини“ и „Труд“. В подлистник на „Вечерни новини“ (бр. 2197, 12 септeмври 1958 г.) е отпечатан разказът му „Урок по география“, в който учител по география, емигрант в Берлин, заговаря за родината си пред добродушен немец в случаен ресторант и в крайна сметка решава да се върне „зад завесата“. Разказът е написан след първото пътуване на Цветан Марангозов до Берлин през 1957 г., където се среща с режисьора Веселин Бранев. Разкази на Цветан Марангозов са отпечатани и в сп. „Пламък“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, в. „Вечерни новини“ и др.
ПОЛУЧАВА ЗАБРАНА ДА ИЗДАВА
През 1959 г. в издателство „Български писател“ излиза цензурираният вариант на романа му „Безразличният“. Романът е откровена лична изповед и признание за Цветан Марангозов, изтъкано от личния опит на автора, с прототипи от неговото обкръжение. Той е подготвен години по-рано и основно редактиран, за да бъде приет за издаване. Романът е иззет от книжарниците след скандално обсъждане в Съюза на българските писатели, на което тогавашните литературни критици пишат, че с него той „развращава младите“. Отхвърлена е и първата му пиеса „Стъкленият остров“, готвена по сключен договор с Министерството на културата, а от него се иска да върне получения аванс.
През есента на 1959 г. Цветан Марангозов е изпратен да пише репортаж в Девин и Тешел, почти до самата граница, която се е опитал да премине през 1951 г. Репортажът „Серпантини“ излиза в сп. Септември (кн. 1, 1960), след което окончателно му забраняват за издава.
ПИШЕ СЦЕНАРИИ В ГЕРМАНИЯ
През 1960 г. Цветан Марангозов емигрира във Федерална република Германия, където живее и работи в продължение на 32 години. В Германия той по свой избор се отказва от литературата. В Мюнхен, където живее, писателят пише сценарии под името Marran Gosov и композира музиката за игрални и късометражни филми, които са повече от 120, но в тях не може да говори на немски език за това, което е преживял в България. „Понякога съм българска вълна и немска частица, понякога съм немска вълна и българска частица…”, казва по-късно писателят. В Германия Цветан Марангозов пише и радио- и телевизионни пиеси, продуцент, автор на видеоконцепции.
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ И НОВИ КНИГИ
През 1990 г. той се завръща в България и за три години издава четири стихосбирки – „Децата на Русо“, „Биография на сянката“, „Маймуните на радостта“, „Стъмва се - съмва се“. По този повод в интервю през 1993 г. той споделя: „Че издадох за кратко време четири книги ми е малко стеснително, но аз не можех да публикувам през тези три десетилетия. Писал съм за себе си – като един вид сгъстено мислене, без и най-малката надежда, че един ден ще мога да се завърна в старата родина. Емигрантите от моето време си остават донякъде „космополити без космос“, объркани и уморени сме от внезапния обрат, нямаме дори и сили да се зарадваме, камо ли да злорадстваме. Изгубихме чувството за принадлежност, забравихме да плачем, смеем се озъбено. Естествено, обичаме българската поезия, възхищаваме се на красивите българки, но всичко дойде някак много късно. Българският език беше езикът на съзнателното ми съществуване - от 1943 г. до 1960 г. На този език написах като младеж първите си разкази и романа „Безразличният“ – това не се забравя. “ През 2000 г. романът „Безразличният“ е издаден за втори път след завръщането му в България по инициатива на Виктор Пасков. Издателство „Христо Ботев“ го издава за три седмици. По този повод Цветан Марангозов отново го прочита за първи път след 35 години и е изненадан от актуалното му звучене.
Той активно участва в българския литературен живот: публикува поезия и интервюта във в. „Век 21“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сп. „Нов Златорог“, „Пламък“, „Септември“, „Орфей“ „Мост“, „Глас“ и др. В поемата „Биография на сянката“, излязла през 1991 г., Цветан Марангозов се опитва да подреди впечатленията си от завръщането си в България. Публикува още книгите „Градината на епилога“ (2008), „Травматургия“ (2011), „Непредвидимо минало“ (2013) и др.
„ГЪБАТА ИЛИ ОБРАТНОТО НА ОБРАТНОТО“ - ФИЛМЪТ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВ
На 8 март 1995 г. Цветан Марангозов представя в Столичната библиотека филмът „Гъбата или обратното на обратното“, посветен на Георги Марков. „Случаят „Георги Марков“ за мен е повод да направя портрет на своето поколение – дезориентирано, без етична координатна система. Ние не знаехме кое е добро и кое е зло – никой не ни научи, затова станахме скептици, безбожници, циници", казва Цветан Марангозов преди премиерата на филма. Той написва монолога и го заснема през декември 1994 г., а на 8 октомври 1996 г. на сцената на Камерната зала 2 в Народния театър „Иван Вазов“ е премиерата на монодрамата му „Гъбата или обратното на обратното“, работа на френския режисьор Клод Бонен с участието на актьора Стоян Алексиев. Тази му пиеса е публикувана за първи път под заглавието „Аз убих Георги Марков“ през 1995 г. във в. „Литературен форум“. След това излиза и пиесата му „Усмивката на страха“, в която също е посветена на емигрантската тема.
На въпроса кое е творческото му кредо Цветан Марангозов отговаря: „Пиша и ще престана да пиша, едва когато намеря за това най-малката причина.“
Цветан Марангозов умира на 12 януари 2021 г. на 87-годишна възраст в къщата си в с. Полковник Серафимово до Смолян.
/ ГН
/МГ/отдел „Справочна“
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Флорънс + The Machine и архетипите на женската сила
Флорънс Уелч и нейният проект Флорънс + The Machine винаги са били известни с уникалното си звучене и визуален стил, вдъхновен от магията, митологията и фолклора. Новият албум на групата, "Everybody Scream", издаден през 2025 година, продължава тази традиция, ...
|
Избрано
Мелиса да Коста изследва света на старомодния цирк и човешките инстинкти
Мелиса да Коста, една от най-известните съвременни френски авторки, подготвя нова литературна изненада за своите почитатели. На 7 януари, романът ѝ Fauves ще бъде пуснат на книжния пазар във Франция, съобщава АФП. Издателството Albin Michel, което стои ...
|
Елейн Кастило: Животът на филипинската диаспора и работническите класове в Модерация
|
Ако сте поропуснали
Джани Родари призовава Бефана да не забравя децата в нужда
В стихотворението "На Бефана" италианският писател Джани Родари (Gianni Rodari) изразява желанието, че би било прекрасно, ако на 6 януари Бефана посещава всяко дете по света, без значение от социален статус, раса, пол или националност. Чрез гласа на едно ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |