"Както за Септемврийското въстание в някаква степен историята се дели на преди и след него, така и в нашите дискусии, по това как се изучава един проблем и как се описва, ще се говори за преди и след книгата на проф. Янчев." С тези думи проф. дин Петър Стоянович започна представянето на новата монография на историка проф. Веселин Янчев "Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание", която излиза под знака на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Изданието бе представено пред публика в книжарница "Хеликон" в Бургас от автора и неговите колеги историци, сред които бе и проф. Милко Палангурски. 

В анонса си проф. Стоянович допълни: "На подобни събития имаме табиета да казваме само суперлативи, но аз не мога да кажа нито един минус. Не само защото е написана по този начин, не само защото е проучвана години наред, а и защото не само си позволява, а и по удивителен начин успява да отвори, спокойно да покаже, хладно да дисекцира и да убеди публиката в необходимостта да отваряме такива уж забравени и уж много известни моменти от българската история. Този е един от вероятно трите или четирите най-важни за последните век и половина назад."

По думите на проф. Милко Палангурски изданието отваря големия разговор за митовете в българската история, както и това какво разбираме ние под история и какво помним. Според него митологизирането се дължи на факта, че 95% от българите, а и всички други популации, помнят наученото до 4-и или 7-и клас, което обикновено е предадено в няколко изречения или постулати, които те възприемат като скрижали, каквито те не са, а малцина са онези, които търсят по-дълбоко познание. "Историята е наука, която се развива и има много особено явление в нея, че трябва да мине време, нещата да се поогледат, да се отворят архивите, да се прочетат документите, да има една известна дистанция - изследователска и човешка, и тогава да се потърси баланса между нещата, които са изписани. Сред онези идеологеми, за които говоря, има някои исторически събития, които стават идеологически още същия ден." Според него много от тези събития се използват дълго време с политически цели и това ги превръща в "щекотливи" тези, чието оборване е доста трудно.

"Проф. Янчев направи показно как се посяга към подобна тема. Завиждам му за упоритостта да събере целия този архивен материал. Не мисля, че ще може да излезе нещо кой знае какво ново, освен евентуално някоя пропусната пушка повече в някое село. Второто е, че когато поставя своите цели, той тръгва от отправните точки, които са митологизирали това събитие. А то, реално погледнато, дълго време - до началото на 90-те години - се разказваше по един начин - такъв, какъвто е разказан от основните участници в това събитие, но разказът на другите участници - спокойната публика, армията, полицията, гражданството, което не взима участие в това т.нар. въстание или бунт - остава нечут.". Проф. Палангурски похвали труда на проф. Янчев с това, че като историк и почтен изследовател не е спестил нищо нито на властта, нито на бутнуващите се. Освен това е успял да бъде спокойно аналитичен и да избяга от възможността да бъде пристрастен. "Оттук нататък можем да твърдим, че историята като наука ще трябва да се потруди доста, за да получи нови тези и анализи по темата", допълни още историкът. 

Проф. Палангурски отбелязва също, че всеки път, когато слуша изложението на проф. Янчев, открива нещо ново. "Последният път открих нещо много важно, а то е, че българската държава - такава, каквато сме я създали през 1879 година, не е толкова беззащитна. Тя успя в края на Първата световна война да отблъсне три терористични вълни, пращани отвън, и да спаси конституционното си устройство." Другото, което държавата показва, че умее, е да се развива, защото тогавашният Закон за защита на държавата продължава да е актуален и до днес, което доказва, че е изпреварил времето си с поне 80-90 години. 

"Аз се чувствам част от този град и от този край, макар че в последно време съм все повече време в София и все по-малко в Бургас, а още по-малко и при любимия ми брат в Малко Търново", заяви проф. Янчев в началото на книгата, като благодари на присъстващата публика за отделеното време, в което да обърне внимание на теми и проблеми, които вече сто години разделят и противопоставят обществото и са извор на конфронтация, която и досега не спира. 

"Имаме два основни разказа за събитието. Тези разкази продължават да се блъскат и замерват и очевидно трябва пораснем като общество и вместо да се замерваме с разкази, да започнем да се замерваме с аргументи. Да започнем да спорим и да говорим, но използвайки аргументите на науката, фактите и собствения си интелект, за да проникнем в конкретни събития и да ги разкажем", заяви още проф. Янчев. 

Той допълни, че специално по повода е проверил и Бургас се споменава 37 пъти в книгата по различни поводи. "Бургас не проявява особен интерес към тези събития. Окръжният комитет на БКП, тогава те са социалисти, категорично заявява, че в Бургас няма условия, няма подготовка и няма да участват във въстанието. Разбира се, обидени, те пращат един куриер в София, за да получат инструкции от ЦК на БКП какво да правят. Три дни седят тези хора в София, но понеже толкова смелите водачи на въстанието пет дни не могат да решат какво да правят, те се връщат в Бургас. Така е и с Русе и Пловдив, които отказват да се включат в тази авантюра според тях. Има опит за превземане на Бургас. Той е точно на 23 септември. Сраженията траят около час и половина. Това са предимно хора от околните села като Карабунар, Тодор Грудов, които се опитват да влязат в града. Войската, полицията, жандармерията е на мястото си. Разпръснати са между 400 и 600 души от околните села, които се опитват да влязат в града. С това активните действия приключват. Между 8 и 10 са жертвите, според различните доклади, а между 6 и 60 са арестувани", заяви авторът на книгата. 

Според откритите доклади, в областта има различни селища, които временно са превзети от привърженици на Българската комунистическа партия. Най-активно е движението в Странджа, селата на юг от Бургас. Според професор Янчев обаче не става въпрос за организирано комунистическо движение, а по-скоро за разбойници анархисти като четата на Георги Битчиев, която непрекъснато обикаля района, минава от село в село и не може да бъде заловена. 

Професорът по история разказа още за развоя на събитията и в други точки на България, както и за източниците, които използва, включително и архиви на Комунистическия интернационал.

Накрая проф. Янчев пожела да обобщи онова, което може да се каже аз книгата, с цитат от нейния финал, а именно едно изказване в Народното събрание на демократа Никола Мушанов, който през 1924 г. е в опозиция на управляващата партия. Тогава той казва: "Аз не знаят, господа, защо 23 септември го кичат у нас като революция. Аз намирам, че е много черно престъплението, което тия господа (Коларов и Димитров, които знаят що е то комунизъм не само на теория, но и на практика, понеже съществува в Русия) направиха в страната и особено с увличането на стотици хора, които пострадаха заради тях. Защото разбирам революция - да носиш едно знаме с написано на него "Свобода и благоденствие" и по-добър ред - държавен и всякакъв и да увличаш честни, порядъчни и доблестни хора. Но когато на едно знаме напишеш "смърт, мизерия, назадничавост" и водиш тълпите към унищожаването на един ред, който във всяко отношение е по-добър, отколкото онзи, към който ги водиш, мене ми се чини, че това не е идеал и че такъв идеал не може да съществува в чисти души."