Русе се гордее с три градски стари механични часовника, но най-голям и най-представителен е часовникът на сградата на Регионалната библиотека "Любен Каравелов", монтиран през 1923 година. Стогодишният механизъм работи безотказно. Това каза в интервю инженер Александър Първанов, член на сдружение "РусчукБГ". Той и председателят на сдружението Йовчо Стоянов са изследвали историята на часовника.

Сградата, в която днес се помещава русенската библиотека, някога била предназначена за първата в страната Търговско-индустриална камара. 

"При строежа в проекта на известния архитект Никола Лазаров е предвидено място за циферблата на часовника в кулата на сградата. В отчет на Камарата виждаме, че за часовник са предвидени 20 000 лева. Той е поръчан и произведен през 1922 година от фирма в германския град Бокенем", обяснява Първанов. 

По думите му механизмът е масивен, с бронзови зъбни колела, монтирани в красиво отлети конзоли. Има две отделни макари за часовника и за камбаната. Звъненето е еднократно на половин и съответен брой пъти на кръгъл час. Циферблатът е с диаметър около 1,5 метра, задвижван отдалечено с метални пръти. Тежестите са две, издигат се с ръчно навиване на метално въже до горния етаж. Камбаната е от чугун. 

Часовникът пристига в Русе през 1923 година. Той е монтиран през месец юли от русенския часовникар Тодор Дамянов. Той го настройва и тества около година. 

Декоративен циферблат показвал няколко години "12 без 5" до идването на истинския часовник

Първанов обяснява, че преди да бъде монтиран часовникът, на кулата на сградата имало циферблат. 

"От стари картички се вижда, че той е с арабски цифри, като на всички тях часът е "12 без 5". Това ни зачуди, защото сегашният е с римски цифри. Разровихме се из архивите и се оказа, че това не е истински часовник. Намерихме документ на Търговско-индустриалната камара, с който се плащат 20,10 лева на майстор да нарисува часовник на бяла дъска с размерите на отвора. Така с декоративно табло са намерили временно решение за няколко години да затворят този отвор, докато пристигне истинският часовник", обяснява Първанов. 

По думите му часовникът след 2002 година не е работил в продължение на около десетина години. 

"В началото на 2014 година започнах да се занимавам с него. Не трябваше да се подменя нищо. По незнайни за мен причини бяха разглобени връзките към циферблата и затова часовникът не работеше. Механизмът му е оригиналният. Така часовникът заработи и от тогава служител на библиотеката го навива всяка седмица. Неточността му е няколко минути на две седмици. При тези механизми влияние оказва температурата на въздуха. Така през лятото часовникът избързва, а през зимата изостава", казва Първанов. 

От шест години Първанов се грижи безвъзмездно всяка седмица за градския часовник в центъра на Русе

От шест години инженерът се грижи безвъзмездно и за другия градски часовник, който се намира на сградата на някогашното акционерно спестително дружество "Гирдап". Това е първата частна банка в България, основана през 1881 година. Тя се намира в центъра на града - до Съдебната палата. Любимо място е за среща на русенци, наричано "Часовникът". В сградата от близо две години се помещава и Националният пресклуб в Русе. 

"Не сме намерили документация и не знаем кога часовникът е монтиран. Не се знае коя година е създаден. Часовникът е с голям и хубав циферблат. Работи добре и е на фирма "Захария" от германския град Лайпциг", казва Първанов, който всяка седмица навива часовника от 13 октомври 2017 година насам.  

"Не знам как реших да го правя. Може би се сдобих със самочувствие покрай часовника на библиотеката. Всъщност по-важно е някой да се захване с работата, а не да разбира в детайли от нея", казва Александър Първанов. 

Третият градски часовник в Русе се намира на сградата на Инспекцията по труда. Тя е строена за първия клон извън София на Българската народна банка през 1895 година. 

"Градският часовник е една от емблемите на един град. Той е гордостта - демонстрира напредък, самочувствие, благосъстояние. Изоставянето на един такъв знак е признак за абдикиране от отговорност. Според мен часовникът и камбанният звън трябва да са последното нещо, което ще умре в един град. И последният човек трябва да се грижи за това", споделя 58-годишният русенец.  

По повод на стотния рожден ден на часовника русенската библиотека, сдружение "Русчук БГ" и група "Русефилм" към възрожденско читалище "Зора 1866" организират няколко събития. 
Александър Първанов ще представи историята на часовника на 16-и септември (събота) в сградата на културната институция. Предвидена е и прожекция на филма "Пазители на времето".