РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Мара Белчева: Родих се да живея в бури

Дата на публикуване: 15:33 ч. / 08.09.2023
Прочетена
5088
Златното мастило

„Родих се да живея в бури“, пише в едно свое стихотворение Мара Белчева. Описват я като фина, образована и нежна жена. Тя е съпруга на Христо Белчев и последната муза на Пенчо Славейков. Днес отбелязваме 155 години от рождението й.

„Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни служи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в теб жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честита да я намери там. И целувките ни аз не съм чувствал, освен като съюз на душите", пише Пенчо Славейков до Мара Белчева. 

Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в заможно, образовано семейство. Бащиното й име е Мара Хаджиангелова.  Дядо й хаджи Ангел, завършил Духовната академия в Атина, е първият в България автор на съчинения по църковна музика. Баща й Иваница Хаджиангелов е учил в Лондон и търгувал с кожи и платове  във Виена и Лондон. Заедно с нейните чичовци, той е основател на Севлиевския революционен комитет. След Освобождението на България през 1878 г., баща й е първият губернатор на Севлиево, а после и на Велико Търново. 

От малка Мара учи пиано и немски език. Досегът й с книгите е, когато учи в петокласното училище, в Търново, където живее при леля си Еленка хаджи Ангелова, класна учителка. След като го завършва с отличие, през 1881 г. Мара Белчева заминава за Виена, където в продължение на четири години учи в девическия институт на Бети Фрьохлих. Там получава солидно образование по литература, езици, пиано и пеене. През 1885 г. се завръща в България и става учителка в Русе. По време на Сръбско-българската война е милосърдна сестра в София. След войната остава в София като учителка. Тук среща 30-годишния Христо Белчев, когото познава още от времето, когато е писар при баща й в Севлиевския окръжен съвет. Двамата се женят на 1 юни 1886 г., а Мара е само на 18 години. От този ден тя заема обществено положение и започва живот, за какъвто може само да се мечтае. 

ГОЛЕМИТЕ ЛЮБОВИ

Христо Белчев завършва математически и политически науки в Университета, в Загреб, специализирал в Париж и Лондон- Той  е учен и поет. Белчев става министър на финансите  в кабинета на Стефан Стамболов на 2 ноември 1890 г.  Бракът му с Мара Белчева продължава четири години и няколко месеца. Христо Белчев е убит в центъра на София при неуспешен атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. 

Сломена от вестта за неговото убийство, Мара Белчева се изолира от всички и заминава за Швейцария, където се записва да учи в Женевския университет.  Завършва специалност „Нова филология“  и през 1903 г. се връща в България. Домът й на ул. „Христо Белчев“ се превръща в средище на културния елит. Тук среща и поета Пенчо Славейков.

„Мой роднина го доведе у дома - Пенчо Славейков, истински човек и учител. Пътищата ни, разделени досега, потекоха на едно…И тъй докрай. И аз все се питах, мъчех се да разбера обаянието на неговата личност и онова величие, което лъхаше. Стана голям прелом у мене“, ще  каже по-късно Мара Белчева. Животът й остава свързан с Пенчо Славейков в продължение на девет години до неговата смърт през 1912 г.

„Тяхната дружба не беше обикновена, пише поетесата Дора Габе. То бе една чудна хармония на любов и уважение, на двама, които живееха в дълбока своя мъдрост и мисъл. Беше мярка за култура и нравственост. А домът им бе храм на хора, венчани в душите си“. 

Официален брак двамата нямат. Пенчо Славейков я обгражда с грижи и внимание, въвежда я в кръга на своите приятели около списание „Мисъл“. Това дава импулс за творческа работа и на двамата. След публичния отказ от литературата през 1901 г.  Пенчо Славейков подготвя през 1904 г. за печат своята „Сън за щастие“. Тя излиза от печат през 1907 г., когато се появяват и неговите „Епични песни“.  „Бяхме толкова богати, той с мисли, с божествен огън, аз с него. Ние се качвахме по стълбата на живота и правехме от живота миг, а от мига вечност“, споделя Мара Белчева. 

ПОЕТИЧНИТЕ ИЗЯВИ

Нейните стихове се появяват в печата през 1910 г. , а през 1918 г. излиза от печат първата й поетична книга - „На прага стъпки“,  в която Мара Белчева разказва за приятелството си с Пенчо Славейков, за отношението й към него като към учител, макар той да е само с две години по-възрастен от нея. Склонността й към мистика се проявява във втората й книга „Сонети“ (1925), за която поетесата получава литературна награда. С най-голям интерес е посрещната третата и последната й стихосбирка – „Избрани песни“ (1931) и цикълът „Планината“ в нея. Тя превежда „Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата „Потъналата камбана“ от Хауптман (поставена през 1922 г.).

През 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от министъра на народното просвещение Стефан Бобчев като директор на Народната библиотека, с когото имали пререкания година по-рано. Стефан Бобчев, не само го уволнява, но й го унижава, като го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. А Пенчо Славейков трудно ходел и се придвижвал с бастун.  Обиден и огорчен, той решава да напусне България. Първо заминава за Цюрих, Швейцария. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се влошава. Двамата се отправят към Италия, където три месеца живеят в оскъдица и несигурност в Рим. В началото на пролетта болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. Двамата се установяват в Брунате във вила Белависта. Той бърза да довърши поемата „Кървава песен“, а тя го обгражда с грижи и обич и му създава атмосфера да твори. 

Пенчо Славейков умира внезапно на 28 май 1912 г., без да довърши поемата си. На телеграмите до Двореца и до Министерството на просветата: „Пенчо вече не диша. Как да постъпя с трупа му?“, й отговарят с мълчание. Поетът е погребан първоначално в Брунате, а през 1921 г. останките му са пренесени в България. Мара Белчева остава около половин година след това в Брунате. 

25 ГОДИНИ ВСЕКИ ДЕН ХОДИ НА ГРОБА НА СЛАВЕЙКОВ

След смъртта му в продължение на 25 години Мара Белчева изцяло се посвещава на неговото творчество. През 1922 г. тя съставя, редактира и издава антология от избрани поетични творби на Пенчо Славейков - „Избрани съчинения“ (1923), в която помества и спомени за поета, по-късно издадени в „Пенчо Славейков. Бегли спомени“ (1923). Повечето от сказките й, които изнася из страната, също са за Пенчо Славейков.  През последните години от живота си тя все повече се усамотява. Постепенно броят на познатите й намалява. Посещават я малцина, преди всичко нейни приятелки поетеси. „Тук сред реликвите и спомените от миналото тя живее самотна, примирена, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота..“, казва Елисавета Багряна за последните й дни.  Мара Белчев умира на 16 март 1937 г. 

Община Севлиево и Градската библиотека организират на всеки пет години Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“, който през 2023 година е посветен на 155-ата годишнина от рождението на поетесата.

/ВСР

/МГ/отдел „Справочна“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Владимир Левчев е значима фигура в българската литература, известен със своето уникално умение да свързва реалността на съня с поезията и прозата. Литературният критик по ...
Вижте също
В новия сборник с есета на проф. Александър Шурбанов, озаглавен „Записано“, читателите ще открият дълбоки лични и философски размисли, които обхващат няколко ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Владимир Левчев разкрива света на съня и сянката в новите си произведения
Владимир Левчев е значима фигура в българската литература, известен със своето уникално умение да свързва реалността на съня с поезията и прозата. Литературният критик подчертава, че творчеството му е способно да трансформира сенките в светлина, което позволяв ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Професор Александър Шурбанов разширява границите на разума в новия си сборник „Записано“
В новия сборник с есета на проф. Александър Шурбанов, озаглавен „Записано“, читателите ще открият дълбоки лични и философски размисли, които обхващат няколко десетилетия. Изданието е структурирано в тематични части, които подчертават вътрешната лог ...
Добрина Маркова
Милена Орешкова представя нови философски награди и иновации в литературата
Добрина Маркова
Златното мастило
Дигитален клуб Брезник: Свободен достъп до интернет и нови знания
В Брезник бе открит нов дигитален клуб, който предоставя модерни условия за обучение и развитие на дигитални умения. Клубът е оборудван с три работни станции, включващи компютри с високоскоростен интернет, мултимедиен проектор и копирна техника. Тази инициатив ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Линди Уест тръгва по пътя на туристическия хаос и открива себе си в гласови бележки
Линди Уест (Lindy West) е известна със своето умение да комбинира хумор и дълбочина в писането си. Когато говорим за нейното ново произведение "Adult Braces", става ясно, че то е не просто книга, а пътешествие към самоосъзнаване. В него тя споделя за трудности ...
Валери Генков
Златното мастило
Милена Орешкова представя нови философски награди и иновации в литературата
В последните години философията и литературата се сблъскват с нови предизвикателства и възможности, благодарение на иновации в начина, по който се представят и разпространяват идеи. Милена Орешкова, известна под псевдонима Мелина Ореа, е сред водещите фигури в ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Еми Стрезова представя „Тайната на Розенкрец“ и нови литературни хоризонти
Добрина Маркова
Авторът и перото
Шаманът на пилетата. Между криминален жанр и социална реалност
Ангелина Липчева
В италианската литература съществува тънка линия, която разделя комерсиалния криминален жанр от литературата, способна да отрази реалността по един изкривен начин. В това междинно пространство се движи Лоренцо Мацони (Lorenzo Mazzoni) – автор, който с всяка своя книга доказва, че е вероятно най-добрият представител на ноар жанра в независимата издателска сцена. С последното си произведение, ...
Златното мастило
Дигитален клуб Брезник: Свободен достъп до интернет и нови знания
Валери Генков
Литературен обзор
"Яйца с изненада" (2026) е детска книга, написана от Джудита Кампело. Тя е родена през 1987 год ...
Начало Златното мастило

Мара Белчева: Родих се да живея в бури

15:33 ч. / 08.09.2023
Автор: Валери Генков
Прочетена
5088
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

„Родих се да живея в бури“, пише в едно свое стихотворение Мара Белчева. Описват я като фина, образована и нежна жена. Тя е съпруга на Христо Белчев и последната муза на Пенчо Славейков. Днес отбелязваме 155 години от рождението й.

„Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни служи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в теб жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честита да я намери там. И целувките ни аз не съм чувствал, освен като съюз на душите", пише Пенчо Славейков до Мара Белчева. 

Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в заможно, образовано семейство. Бащиното й име е Мара Хаджиангелова.  Дядо й хаджи Ангел, завършил Духовната академия в Атина, е първият в България автор на съчинения по църковна музика. Баща й Иваница Хаджиангелов е учил в Лондон и търгувал с кожи и платове  във Виена и Лондон. Заедно с нейните чичовци, той е основател на Севлиевския революционен комитет. След Освобождението на България през 1878 г., баща й е първият губернатор на Севлиево, а после и на Велико Търново. 

От малка Мара учи пиано и немски език. Досегът й с книгите е, когато учи в петокласното училище, в Търново, където живее при леля си Еленка хаджи Ангелова, класна учителка. След като го завършва с отличие, през 1881 г. Мара Белчева заминава за Виена, където в продължение на четири години учи в девическия институт на Бети Фрьохлих. Там получава солидно образование по литература, езици, пиано и пеене. През 1885 г. се завръща в България и става учителка в Русе. По време на Сръбско-българската война е милосърдна сестра в София. След войната остава в София като учителка. Тук среща 30-годишния Христо Белчев, когото познава още от времето, когато е писар при баща й в Севлиевския окръжен съвет. Двамата се женят на 1 юни 1886 г., а Мара е само на 18 години. От този ден тя заема обществено положение и започва живот, за какъвто може само да се мечтае. 

ГОЛЕМИТЕ ЛЮБОВИ

Христо Белчев завършва математически и политически науки в Университета, в Загреб, специализирал в Париж и Лондон- Той  е учен и поет. Белчев става министър на финансите  в кабинета на Стефан Стамболов на 2 ноември 1890 г.  Бракът му с Мара Белчева продължава четири години и няколко месеца. Христо Белчев е убит в центъра на София при неуспешен атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. 

Сломена от вестта за неговото убийство, Мара Белчева се изолира от всички и заминава за Швейцария, където се записва да учи в Женевския университет.  Завършва специалност „Нова филология“  и през 1903 г. се връща в България. Домът й на ул. „Христо Белчев“ се превръща в средище на културния елит. Тук среща и поета Пенчо Славейков.

„Мой роднина го доведе у дома - Пенчо Славейков, истински човек и учител. Пътищата ни, разделени досега, потекоха на едно…И тъй докрай. И аз все се питах, мъчех се да разбера обаянието на неговата личност и онова величие, което лъхаше. Стана голям прелом у мене“, ще  каже по-късно Мара Белчева. Животът й остава свързан с Пенчо Славейков в продължение на девет години до неговата смърт през 1912 г.

„Тяхната дружба не беше обикновена, пише поетесата Дора Габе. То бе една чудна хармония на любов и уважение, на двама, които живееха в дълбока своя мъдрост и мисъл. Беше мярка за култура и нравственост. А домът им бе храм на хора, венчани в душите си“. 

Официален брак двамата нямат. Пенчо Славейков я обгражда с грижи и внимание, въвежда я в кръга на своите приятели около списание „Мисъл“. Това дава импулс за творческа работа и на двамата. След публичния отказ от литературата през 1901 г.  Пенчо Славейков подготвя през 1904 г. за печат своята „Сън за щастие“. Тя излиза от печат през 1907 г., когато се появяват и неговите „Епични песни“.  „Бяхме толкова богати, той с мисли, с божествен огън, аз с него. Ние се качвахме по стълбата на живота и правехме от живота миг, а от мига вечност“, споделя Мара Белчева. 

ПОЕТИЧНИТЕ ИЗЯВИ

Нейните стихове се появяват в печата през 1910 г. , а през 1918 г. излиза от печат първата й поетична книга - „На прага стъпки“,  в която Мара Белчева разказва за приятелството си с Пенчо Славейков, за отношението й към него като към учител, макар той да е само с две години по-възрастен от нея. Склонността й към мистика се проявява във втората й книга „Сонети“ (1925), за която поетесата получава литературна награда. С най-голям интерес е посрещната третата и последната й стихосбирка – „Избрани песни“ (1931) и цикълът „Планината“ в нея. Тя превежда „Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата „Потъналата камбана“ от Хауптман (поставена през 1922 г.).

През 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от министъра на народното просвещение Стефан Бобчев като директор на Народната библиотека, с когото имали пререкания година по-рано. Стефан Бобчев, не само го уволнява, но й го унижава, като го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. А Пенчо Славейков трудно ходел и се придвижвал с бастун.  Обиден и огорчен, той решава да напусне България. Първо заминава за Цюрих, Швейцария. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се влошава. Двамата се отправят към Италия, където три месеца живеят в оскъдица и несигурност в Рим. В началото на пролетта болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. Двамата се установяват в Брунате във вила Белависта. Той бърза да довърши поемата „Кървава песен“, а тя го обгражда с грижи и обич и му създава атмосфера да твори. 

Пенчо Славейков умира внезапно на 28 май 1912 г., без да довърши поемата си. На телеграмите до Двореца и до Министерството на просветата: „Пенчо вече не диша. Как да постъпя с трупа му?“, й отговарят с мълчание. Поетът е погребан първоначално в Брунате, а през 1921 г. останките му са пренесени в България. Мара Белчева остава около половин година след това в Брунате. 

25 ГОДИНИ ВСЕКИ ДЕН ХОДИ НА ГРОБА НА СЛАВЕЙКОВ

След смъртта му в продължение на 25 години Мара Белчева изцяло се посвещава на неговото творчество. През 1922 г. тя съставя, редактира и издава антология от избрани поетични творби на Пенчо Славейков - „Избрани съчинения“ (1923), в която помества и спомени за поета, по-късно издадени в „Пенчо Славейков. Бегли спомени“ (1923). Повечето от сказките й, които изнася из страната, също са за Пенчо Славейков.  През последните години от живота си тя все повече се усамотява. Постепенно броят на познатите й намалява. Посещават я малцина, преди всичко нейни приятелки поетеси. „Тук сред реликвите и спомените от миналото тя живее самотна, примирена, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота..“, казва Елисавета Багряна за последните й дни.  Мара Белчев умира на 16 март 1937 г. 

Община Севлиево и Градската библиотека организират на всеки пет години Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“, който през 2023 година е посветен на 155-ата годишнина от рождението на поетесата.

/ВСР

/МГ/отдел „Справочна“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Владимир Левчев разкрива света на съня и сянката в новите си произведения
Добрина Маркова
Златното мастило
Професор Александър Шурбанов разширява границите на разума в новия си сборник „Записано“
Добрина Маркова
Златното мастило
Милена Орешкова представя нови философски награди и иновации в литературата
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Професор Александър Шурбанов разширява границите на разума в новия си сборник „Записано“
Добрина Маркова
В новия сборник с есета на проф. Александър Шурбанов, озаглавен „Записано“, читателите ще открият дълбоки лични и философски размисли, които обхващат няколко ...
На бюрото
Пътят на Виното отвежда Златка Андонова и читателите към една различна вечер
Добрина Маркова
Авторът и перото
Линди Уест тръгва по пътя на туристическия хаос и открива себе си в гласови бележки
Валери Генков
Златното мастило
Милена Орешкова представя нови философски награди и иновации в литературата
Добрина Маркова
Литературен обзор
Еми Стрезова представя „Тайната на Розенкрец“ и нови литературни хоризонти
Добрина Маркова
Авторът и перото
Шаманът на пилетата. Между криминален жанр и социална реалност
Ангелина Липчева
Златното мастило
Дигитален клуб Брезник: Свободен достъп до интернет и нови знания
Валери Генков
Подиум на писателя
Пирос, крал на Епир, побеждава римляните, но не успява да постигне мир
Добрина Маркова
Литературен обзор
Миртило не успя да намери нито едно яйце на Великденската игра
Добрина Маркова
Златното мастило
Лидерството отблизо: среща с д-р Евгени Станимиров и нови бизнес перспективи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Бойко Рангелов разкрива тайните на геофизичните оръжия и техните възможности
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Оханами в София събра сакура, музика и поезия под сянката на японските вишни…
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ стана домакин на традиционния японски празник оханами, посветен на цъфтежа на вишните. Събитието, организирано от Асоциацията на завършилите Токайския университет в България, събра множество ...
Избрано
Димчо Цанов вдъхновява второкласниците с магията на книгите и собствените си литературни мечти
Учениците от II „в“ клас в Основно училище „Васил Левски“ в Ловеч имаха възможността да се срещнат с Димчо Цанов, родител на съученичка и автор на детски книги. Срещата се проведе в контекста на Международния ден на детската книга и ...
Катерина Хапсали разкрива тайните на индришето в новия си роман „Индрише“
Ако сте поропуснали
Бепе Мариано: Между хумор, лиризъм и социална критика
Бепе Мариано (Beppe Mariano) е поет, който е известен със своята уникален поетичен глас и многобройни награди в италианската лирика. Неговата последна антология, озаглавена "Думата, която ти дължа" (La parola che ti devo), издадена през 2025 година, е ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.