Мара Белчева: Родих се да живея в бури
„Родих се да живея в бури“, пише в едно свое стихотворение Мара Белчева. Описват я като фина, образована и нежна жена. Тя е съпруга на Христо Белчев и последната муза на Пенчо Славейков. Днес отбелязваме 155 години от рождението й. „Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни служи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в теб жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честита да я намери там. И целувките ни аз не съм чувствал, освен като съюз на душите", пише Пенчо Славейков до Мара Белчева. Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в заможно, образовано семейство. Бащиното й име е Мара Хаджиангелова. Дядо й хаджи Ангел, завършил Духовната академия в Атина, е първият в България автор на съчинения по църковна музика. Баща й Иваница Хаджиангелов е учил в Лондон и търгувал с кожи и платове във Виена и Лондон. Заедно с нейните чичовци, той е основател на Севлиевския революционен комитет. След Освобождението на България през 1878 г., баща й е първият губернатор на Севлиево, а после и на Велико Търново. От малка Мара учи пиано и немски език. Досегът й с книгите е, когато учи в петокласното училище, в Търново, където живее при леля си Еленка хаджи Ангелова, класна учителка. След като го завършва с отличие, през 1881 г. Мара Белчева заминава за Виена, където в продължение на четири години учи в девическия институт на Бети Фрьохлих. Там получава солидно образование по литература, езици, пиано и пеене. През 1885 г. се завръща в България и става учителка в Русе. По време на Сръбско-българската война е милосърдна сестра в София. След войната остава в София като учителка. Тук среща 30-годишния Христо Белчев, когото познава още от времето, когато е писар при баща й в Севлиевския окръжен съвет. Двамата се женят на 1 юни 1886 г., а Мара е само на 18 години. От този ден тя заема обществено положение и започва живот, за какъвто може само да се мечтае. ГОЛЕМИТЕ ЛЮБОВИ Христо Белчев завършва математически и политически науки в Университета, в Загреб, специализирал в Париж и Лондон- Той е учен и поет. Белчев става министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов на 2 ноември 1890 г. Бракът му с Мара Белчева продължава четири години и няколко месеца. Христо Белчев е убит в центъра на София при неуспешен атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Сломена от вестта за неговото убийство, Мара Белчева се изолира от всички и заминава за Швейцария, където се записва да учи в Женевския университет. Завършва специалност „Нова филология“ и през 1903 г. се връща в България. Домът й на ул. „Христо Белчев“ се превръща в средище на културния елит. Тук среща и поета Пенчо Славейков. „Мой роднина го доведе у дома - Пенчо Славейков, истински човек и учител. Пътищата ни, разделени досега, потекоха на едно…И тъй докрай. И аз все се питах, мъчех се да разбера обаянието на неговата личност и онова величие, което лъхаше. Стана голям прелом у мене“, ще каже по-късно Мара Белчева. Животът й остава свързан с Пенчо Славейков в продължение на девет години до неговата смърт през 1912 г. „Тяхната дружба не беше обикновена, пише поетесата Дора Габе. То бе една чудна хармония на любов и уважение, на двама, които живееха в дълбока своя мъдрост и мисъл. Беше мярка за култура и нравственост. А домът им бе храм на хора, венчани в душите си“. Официален брак двамата нямат. Пенчо Славейков я обгражда с грижи и внимание, въвежда я в кръга на своите приятели около списание „Мисъл“. Това дава импулс за творческа работа и на двамата. След публичния отказ от литературата през 1901 г. Пенчо Славейков подготвя през 1904 г. за печат своята „Сън за щастие“. Тя излиза от печат през 1907 г., когато се появяват и неговите „Епични песни“. „Бяхме толкова богати, той с мисли, с божествен огън, аз с него. Ние се качвахме по стълбата на живота и правехме от живота миг, а от мига вечност“, споделя Мара Белчева. ПОЕТИЧНИТЕ ИЗЯВИ Нейните стихове се появяват в печата през 1910 г. , а през 1918 г. излиза от печат първата й поетична книга - „На прага стъпки“, в която Мара Белчева разказва за приятелството си с Пенчо Славейков, за отношението й към него като към учител, макар той да е само с две години по-възрастен от нея. Склонността й към мистика се проявява във втората й книга „Сонети“ (1925), за която поетесата получава литературна награда. С най-голям интерес е посрещната третата и последната й стихосбирка – „Избрани песни“ (1931) и цикълът „Планината“ в нея. Тя превежда „Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата „Потъналата камбана“ от Хауптман (поставена през 1922 г.). През 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от министъра на народното просвещение Стефан Бобчев като директор на Народната библиотека, с когото имали пререкания година по-рано. Стефан Бобчев, не само го уволнява, но й го унижава, като го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. А Пенчо Славейков трудно ходел и се придвижвал с бастун. Обиден и огорчен, той решава да напусне България. Първо заминава за Цюрих, Швейцария. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се влошава. Двамата се отправят към Италия, където три месеца живеят в оскъдица и несигурност в Рим. В началото на пролетта болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. Двамата се установяват в Брунате във вила Белависта. Той бърза да довърши поемата „Кървава песен“, а тя го обгражда с грижи и обич и му създава атмосфера да твори. Пенчо Славейков умира внезапно на 28 май 1912 г., без да довърши поемата си. На телеграмите до Двореца и до Министерството на просветата: „Пенчо вече не диша. Как да постъпя с трупа му?“, й отговарят с мълчание. Поетът е погребан първоначално в Брунате, а през 1921 г. останките му са пренесени в България. Мара Белчева остава около половин година след това в Брунате. 25 ГОДИНИ ВСЕКИ ДЕН ХОДИ НА ГРОБА НА СЛАВЕЙКОВ След смъртта му в продължение на 25 години Мара Белчева изцяло се посвещава на неговото творчество. През 1922 г. тя съставя, редактира и издава антология от избрани поетични творби на Пенчо Славейков - „Избрани съчинения“ (1923), в която помества и спомени за поета, по-късно издадени в „Пенчо Славейков. Бегли спомени“ (1923). Повечето от сказките й, които изнася из страната, също са за Пенчо Славейков. През последните години от живота си тя все повече се усамотява. Постепенно броят на познатите й намалява. Посещават я малцина, преди всичко нейни приятелки поетеси. „Тук сред реликвите и спомените от миналото тя живее самотна, примирена, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота..“, казва Елисавета Багряна за последните й дни. Мара Белчев умира на 16 март 1937 г. Община Севлиево и Градската библиотека организират на всеки пет години Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“, който през 2023 година е посветен на 155-ата годишнина от рождението на поетесата. /ВСР /МГ/отдел „Справочна“
|
|
Златното мастило
Костадин Костадинов разкрива тайните на балканската история в Бургас
На 16 януари Бургас ще бъде домакин на среща с известния български писател Костадин Костадинов. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, а модератор на разговора ще бъде Диана Саватева.
Костадинов, автор на популярните романи &bd ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
|
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Агата Кристи - писателката, която завладя света с криминалните си романи
Агата Кристи, с пълно име Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, е родена на 15 септември 1890 година в Торукай. Тя е една от най-влиятелните и известни писателки на 20-ти век. Четенето на нейните произведения е истинско удоволствие и трудно е да се намери ч ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Итало Калвино изследва света на таро в "Замъкът на преплетените съдби"
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
|
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални разговори до сериозни дискусии, когато човек иска да предаде неприятно съобщение от името на друг. С този израз говорещият иска да подчертае, че не носи отговорност за съдържанието на съобщението, което предава, и по този начин се оп ...
|
Подиум на писателя
От първата несигурност до осъзнатия избор: пътят на любовта
Ангелина Липчева
|
|
15:33 ч. / 08.09.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5088 |
|
„Родих се да живея в бури“, пише в едно свое стихотворение Мара Белчева. Описват я като фина, образована и нежна жена. Тя е съпруга на Христо Белчев и последната муза на Пенчо Славейков. Днес отбелязваме 155 години от рождението й.
„Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни служи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в теб жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честита да я намери там. И целувките ни аз не съм чувствал, освен като съюз на душите", пише Пенчо Славейков до Мара Белчева.
Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в заможно, образовано семейство. Бащиното й име е Мара Хаджиангелова. Дядо й хаджи Ангел, завършил Духовната академия в Атина, е първият в България автор на съчинения по църковна музика. Баща й Иваница Хаджиангелов е учил в Лондон и търгувал с кожи и платове във Виена и Лондон. Заедно с нейните чичовци, той е основател на Севлиевския революционен комитет. След Освобождението на България през 1878 г., баща й е първият губернатор на Севлиево, а после и на Велико Търново.
От малка Мара учи пиано и немски език. Досегът й с книгите е, когато учи в петокласното училище, в Търново, където живее при леля си Еленка хаджи Ангелова, класна учителка. След като го завършва с отличие, през 1881 г. Мара Белчева заминава за Виена, където в продължение на четири години учи в девическия институт на Бети Фрьохлих. Там получава солидно образование по литература, езици, пиано и пеене. През 1885 г. се завръща в България и става учителка в Русе. По време на Сръбско-българската война е милосърдна сестра в София. След войната остава в София като учителка. Тук среща 30-годишния Христо Белчев, когото познава още от времето, когато е писар при баща й в Севлиевския окръжен съвет. Двамата се женят на 1 юни 1886 г., а Мара е само на 18 години. От този ден тя заема обществено положение и започва живот, за какъвто може само да се мечтае.
ГОЛЕМИТЕ ЛЮБОВИ
Христо Белчев завършва математически и политически науки в Университета, в Загреб, специализирал в Париж и Лондон- Той е учен и поет. Белчев става министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов на 2 ноември 1890 г. Бракът му с Мара Белчева продължава четири години и няколко месеца. Христо Белчев е убит в центъра на София при неуспешен атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов.
Сломена от вестта за неговото убийство, Мара Белчева се изолира от всички и заминава за Швейцария, където се записва да учи в Женевския университет. Завършва специалност „Нова филология“ и през 1903 г. се връща в България. Домът й на ул. „Христо Белчев“ се превръща в средище на културния елит. Тук среща и поета Пенчо Славейков.
„Мой роднина го доведе у дома - Пенчо Славейков, истински човек и учител. Пътищата ни, разделени досега, потекоха на едно…И тъй докрай. И аз все се питах, мъчех се да разбера обаянието на неговата личност и онова величие, което лъхаше. Стана голям прелом у мене“, ще каже по-късно Мара Белчева. Животът й остава свързан с Пенчо Славейков в продължение на девет години до неговата смърт през 1912 г.
„Тяхната дружба не беше обикновена, пише поетесата Дора Габе. То бе една чудна хармония на любов и уважение, на двама, които живееха в дълбока своя мъдрост и мисъл. Беше мярка за култура и нравственост. А домът им бе храм на хора, венчани в душите си“.
Официален брак двамата нямат. Пенчо Славейков я обгражда с грижи и внимание, въвежда я в кръга на своите приятели около списание „Мисъл“. Това дава импулс за творческа работа и на двамата. След публичния отказ от литературата през 1901 г. Пенчо Славейков подготвя през 1904 г. за печат своята „Сън за щастие“. Тя излиза от печат през 1907 г., когато се появяват и неговите „Епични песни“. „Бяхме толкова богати, той с мисли, с божествен огън, аз с него. Ние се качвахме по стълбата на живота и правехме от живота миг, а от мига вечност“, споделя Мара Белчева.
ПОЕТИЧНИТЕ ИЗЯВИ
Нейните стихове се появяват в печата през 1910 г. , а през 1918 г. излиза от печат първата й поетична книга - „На прага стъпки“, в която Мара Белчева разказва за приятелството си с Пенчо Славейков, за отношението й към него като към учител, макар той да е само с две години по-възрастен от нея. Склонността й към мистика се проявява във втората й книга „Сонети“ (1925), за която поетесата получава литературна награда. С най-голям интерес е посрещната третата и последната й стихосбирка – „Избрани песни“ (1931) и цикълът „Планината“ в нея. Тя превежда „Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата „Потъналата камбана“ от Хауптман (поставена през 1922 г.).
През 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от министъра на народното просвещение Стефан Бобчев като директор на Народната библиотека, с когото имали пререкания година по-рано. Стефан Бобчев, не само го уволнява, но й го унижава, като го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. А Пенчо Славейков трудно ходел и се придвижвал с бастун. Обиден и огорчен, той решава да напусне България. Първо заминава за Цюрих, Швейцария. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се влошава. Двамата се отправят към Италия, където три месеца живеят в оскъдица и несигурност в Рим. В началото на пролетта болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. Двамата се установяват в Брунате във вила Белависта. Той бърза да довърши поемата „Кървава песен“, а тя го обгражда с грижи и обич и му създава атмосфера да твори.
Пенчо Славейков умира внезапно на 28 май 1912 г., без да довърши поемата си. На телеграмите до Двореца и до Министерството на просветата: „Пенчо вече не диша. Как да постъпя с трупа му?“, й отговарят с мълчание. Поетът е погребан първоначално в Брунате, а през 1921 г. останките му са пренесени в България. Мара Белчева остава около половин година след това в Брунате.
25 ГОДИНИ ВСЕКИ ДЕН ХОДИ НА ГРОБА НА СЛАВЕЙКОВ
След смъртта му в продължение на 25 години Мара Белчева изцяло се посвещава на неговото творчество. През 1922 г. тя съставя, редактира и издава антология от избрани поетични творби на Пенчо Славейков - „Избрани съчинения“ (1923), в която помества и спомени за поета, по-късно издадени в „Пенчо Славейков. Бегли спомени“ (1923). Повечето от сказките й, които изнася из страната, също са за Пенчо Славейков. През последните години от живота си тя все повече се усамотява. Постепенно броят на познатите й намалява. Посещават я малцина, преди всичко нейни приятелки поетеси. „Тук сред реликвите и спомените от миналото тя живее самотна, примирена, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота..“, казва Елисавета Багряна за последните й дни. Мара Белчев умира на 16 март 1937 г.
Община Севлиево и Градската библиотека организират на всеки пет години Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“, който през 2023 година е посветен на 155-ата годишнина от рождението на поетесата.
/ВСР
/МГ/отдел „Справочна“
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Флорънс + The Machine и архетипите на женската сила
Флорънс Уелч и нейният проект Флорънс + The Machine винаги са били известни с уникалното си звучене и визуален стил, вдъхновен от магията, митологията и фолклора. Новият албум на групата, "Everybody Scream", издаден през 2025 година, продължава тази традиция, ...
|
Избрано
Мелиса да Коста изследва света на старомодния цирк и човешките инстинкти
Мелиса да Коста, една от най-известните съвременни френски авторки, подготвя нова литературна изненада за своите почитатели. На 7 януари, романът ѝ Fauves ще бъде пуснат на книжния пазар във Франция, съобщава АФП. Издателството Albin Michel, което стои ...
|
Елейн Кастило: Животът на филипинската диаспора и работническите класове в Модерация
|
Ако сте поропуснали
Джани Родари призовава Бефана да не забравя децата в нужда
В стихотворението "На Бефана" италианският писател Джани Родари (Gianni Rodari) изразява желанието, че би било прекрасно, ако на 6 януари Бефана посещава всяко дете по света, без значение от социален статус, раса, пол или националност. Чрез гласа на едно ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |