РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, казва писателката Светлана Алексиевич

Дата на публикуване: 17:15 ч. / 03.09.2023
Прочетена
611
Подиум на писателя

Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Днес тя отговаря на журналистически въпроси, а модератори на срещата бяха Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, и Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН по правата на човека в Русия. 

Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град.

На въпроса как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството,  днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”. 

„Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя.

 „Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич. „Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя.  

„Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят.  Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката в отговор на въпрос за „катастрофата на разказа”, зададен от Панайот Денев, генерален директор в периода 1997 - 2002 г. 

„Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката. Тя посочи,  че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката. 

„Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя. 

Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура в , зададе на Нобеловата лауреатка един от „най-болезнените”, според него, съвременни макроисторически  въпроси. „Защо Русия не успя да се приобщи към външния свят след разпадането на Съветския съюз, каквито надежди имаше?”, попита той. 

„През 90-те години също съм писала в моя книга за срещи, които съм имала по време на командировките ми в отдалечените региони на Русия. След като се връщах от там, провела разговорите с моите събеседници, аз разказвах в Москва колко е страшно да видиш нещата, които се случват и които чувам там”, разказа Светлана Алексиевич. Допълни, че е изразявала опасенията си с думите: „Страшно е да си помисля какво ни чака занапред”. „Защото в най-отдалечените кътчета на Русия обикновените хора се чувстваха ограбени от това, което се е случило след разпадането на държавата. И това е именно нещото, върху което стъпва днес Путин”, каза още тя.  

На въпрос от залата защо се е насочила към писането на документална проза, Алексиевич каза, че „по неволя в днешно време всеки е политик”. „Лошото е, че днес времето лети много бързо. Ние не можем да си позволим да описваме отминали отпреди 50 години събития. Виждате какво се случва през последните 20-30 години – как всичко стремително се променя. Това е нов свят, с нови изкушения на злото”, допълни тя. Според нея в момента е трудно да си представи как някой, подобно на монах в уединение, може да отдели години живот, за да напише нещо. „Аз затова избрах този жанр. Главният герой би трябвало да е свидетелят, човекът, който участва в конкретното събитие”, подчерта писателката. 

Светлана Алексиевич разказа, че преди да се посвети на книгите, е работила 7 години като журналист. По думите й, това й е било също толкова интересно, колкото когато е била дете и е слушала историите на бабите по пейките, които са разказвали за починалите си на фронта мъже. „И аз реших, че романът като форма не е задължително да се придържа към класическия начин за писане на романи. Реших, че искам да правя романи на гласовете – гласовете, които интервюирах и чувах. И че сюжетът трябва да бъде какво казват тези свидетели на случващото се. Когато те го казват, го правят много концентрирано и точно. Става дума за свидетелство от войната”, каза Алексиевич. 

„Всички тези разкази за това, че това не може да бъде никаква литература, не е вярно, защото виждате как през последните години се променят всички форми на изкуството. И не можем да кажем, че всички други форми на изкуството могат да се променят, а писането трябва да остане в канона”, посочи беларуската писателка. „И тук искам да потвърдя мисълта, че човек трябва да прави това, което смята, че е длъжен да прави”, допълни тя. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На събитие в столичното пространство City Stage, актрисата и драматург Здрава Каменова представи своя нов роман „Любов в насрещното“, вдъхновен от едноименнат ...
Вижте също
Националната финансово-стопанска гимназия в София стана домакин на церемонията „Ученическото самоуправление - гласът на учениците“, на която бяха отличени представители н ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Изследователски екип, използващ иновации в областта на изкуствения интелект и напреднала образна диагностика, е постигнал значителен напредък в разчитането на древни текстове. Те са успели да декодират съдържанието на свитък от Херкулан, който е бил овъглен пр ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от най-оригиналн ...
Валери Генков
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
На 23 юни, в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен, ще се проведе представяне на романа „На лунна светлина“ от Жюстин Томс. Събитието ще започне в 17:30 часа и входът е свободен, съобщават от библиотеката. Жюстин Томс е ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Новата книга на Мери Хана Терцино „Тайни и други хобита“ обещава да привлече вниманието на читателите със своите многопластови герои и въздействащи истории. Сборникът, който предстои да бъде издаден от издателство Cornerstone Press на 20 октомври 2 ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Животните в куиър литературата: митични символи на идентичност
В съвременната литература, особено в произведенията на куиър автори, животните заемат уникално и митично място. Те не само служат като метафори, а и се явяват активни участници в разказите, носещи дълбок смисъл за човешкия опит. В книгата "Сезон на размножаван ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Първият български представител в EBVS и новите хоризонти за ветеринарната медицина
Валери Генков
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
Изследователски екип, използващ иновации в областта на изкуствения интелект и напреднала образна диагностика, е постигнал значителен напредък в разчитането на древни текстове. Те са успели да декодират съдържанието на свитък от Херкулан, който е бил овъглен при изригването на Везувий преди почти две хилядолетия. Тази новина беше съобщена от Ройтерс. Този успех е стъпка в усилията за дешифриране н ...
Авторът и перото
Книгата, която разкрива забравените истории на Белене и смелостта на един българин
Ангелина Липчева
Златното мастило
Издателство „Отвъд кориците“ обяви възобновяването на своята рубрика, посветена на ...
Начало Подиум на писателя

Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, казва писателката Светлана Алексиевич

17:15 ч. / 03.09.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
611
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Подиум на писателя

Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Днес тя отговаря на журналистически въпроси, а модератори на срещата бяха Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, и Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН по правата на човека в Русия. 

Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град.

На въпроса как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството,  днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”. 

„Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя.

 „Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич. „Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя.  

„Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят.  Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката в отговор на въпрос за „катастрофата на разказа”, зададен от Панайот Денев, генерален директор в периода 1997 - 2002 г. 

„Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката. Тя посочи,  че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката. 

„Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя. 

Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура в , зададе на Нобеловата лауреатка един от „най-болезнените”, според него, съвременни макроисторически  въпроси. „Защо Русия не успя да се приобщи към външния свят след разпадането на Съветския съюз, каквито надежди имаше?”, попита той. 

„През 90-те години също съм писала в моя книга за срещи, които съм имала по време на командировките ми в отдалечените региони на Русия. След като се връщах от там, провела разговорите с моите събеседници, аз разказвах в Москва колко е страшно да видиш нещата, които се случват и които чувам там”, разказа Светлана Алексиевич. Допълни, че е изразявала опасенията си с думите: „Страшно е да си помисля какво ни чака занапред”. „Защото в най-отдалечените кътчета на Русия обикновените хора се чувстваха ограбени от това, което се е случило след разпадането на държавата. И това е именно нещото, върху което стъпва днес Путин”, каза още тя.  

На въпрос от залата защо се е насочила към писането на документална проза, Алексиевич каза, че „по неволя в днешно време всеки е политик”. „Лошото е, че днес времето лети много бързо. Ние не можем да си позволим да описваме отминали отпреди 50 години събития. Виждате какво се случва през последните 20-30 години – как всичко стремително се променя. Това е нов свят, с нови изкушения на злото”, допълни тя. Според нея в момента е трудно да си представи как някой, подобно на монах в уединение, може да отдели години живот, за да напише нещо. „Аз затова избрах този жанр. Главният герой би трябвало да е свидетелят, човекът, който участва в конкретното събитие”, подчерта писателката. 

Светлана Алексиевич разказа, че преди да се посвети на книгите, е работила 7 години като журналист. По думите й, това й е било също толкова интересно, колкото когато е била дете и е слушала историите на бабите по пейките, които са разказвали за починалите си на фронта мъже. „И аз реших, че романът като форма не е задължително да се придържа към класическия начин за писане на романи. Реших, че искам да правя романи на гласовете – гласовете, които интервюирах и чувах. И че сюжетът трябва да бъде какво казват тези свидетели на случващото се. Когато те го казват, го правят много концентрирано и точно. Става дума за свидетелство от войната”, каза Алексиевич. 

„Всички тези разкази за това, че това не може да бъде никаква литература, не е вярно, защото виждате как през последните години се променят всички форми на изкуството. И не можем да кажем, че всички други форми на изкуството могат да се променят, а писането трябва да остане в канона”, посочи беларуската писателка. „И тук искам да потвърдя мисълта, че човек трябва да прави това, което смята, че е длъжен да прави”, допълни тя. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Валери Генков
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Наградени 30 гимназии за активност в ученическото самоуправление, нови символи и интерактивна платформа
Ангелина Липчева
Националната финансово-стопанска гимназия в София стана домакин на церемонията „Ученическото самоуправление - гласът на учениците“, на която бяха отличени представители н ...
На бюрото
Летни и есенни литературни шедьоври от жени с цветна идентичност за 2026 година
Добрина Маркова
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Животните в куиър литературата: митични символи на идентичност
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Първият български представител в EBVS и новите хоризонти за ветеринарната медицина
Валери Генков
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
Авторът и перото
Книгата, която разкрива забравените истории на Белене и смелостта на един българин
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Лутер Бърбанк и Хималайската черница - история за неочаквани последици от човешката намеса
Валери Генков
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Валери Генков
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
В дебютния си роман "Канон" (Canon) Пейдж Луис (Paige Lewis) разглежда темата за индивидуалната агенция в контекста на почти апокалиптични времена. Чрез бързо развиващи се глави и многопластов наратив, авторката разказва за лъжите и насилието, които "висшите ...
Избрано
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
На 30 юни в Лондон ще се проведе търг, на който ще бъде предложено рядко първо издание на романа „Брулени хълмове“ от Емили Бронте. Това е единственото копие в оригиналната му подвързия, което е на пазара от 1908 г. насам. Изданието е част от ...
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Ако сте поропуснали
Невидимите работници на Индустриалната революция
Индустриалната революция, която започна във Великобритания след 1780-те години, имаше далечни граници. През Атлантика, поробените африканци и техните потомци предоставяха суровини. Тази "масова мобилизация на робски труд" захранваше текстилните фабрики в ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.