Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, казва писателката Светлана Алексиевич
Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Днес тя отговаря на журналистически въпроси, а модератори на срещата бяха Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, и Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН по правата на човека в Русия. Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град. На въпроса как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството, днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”. „Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя. „Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич. „Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя. „Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят. Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката в отговор на въпрос за „катастрофата на разказа”, зададен от Панайот Денев, генерален директор в периода 1997 - 2002 г. „Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката. Тя посочи, че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката. „Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя. Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура в , зададе на Нобеловата лауреатка един от „най-болезнените”, според него, съвременни макроисторически въпроси. „Защо Русия не успя да се приобщи към външния свят след разпадането на Съветския съюз, каквито надежди имаше?”, попита той. „През 90-те години също съм писала в моя книга за срещи, които съм имала по време на командировките ми в отдалечените региони на Русия. След като се връщах от там, провела разговорите с моите събеседници, аз разказвах в Москва колко е страшно да видиш нещата, които се случват и които чувам там”, разказа Светлана Алексиевич. Допълни, че е изразявала опасенията си с думите: „Страшно е да си помисля какво ни чака занапред”. „Защото в най-отдалечените кътчета на Русия обикновените хора се чувстваха ограбени от това, което се е случило след разпадането на държавата. И това е именно нещото, върху което стъпва днес Путин”, каза още тя. На въпрос от залата защо се е насочила към писането на документална проза, Алексиевич каза, че „по неволя в днешно време всеки е политик”. „Лошото е, че днес времето лети много бързо. Ние не можем да си позволим да описваме отминали отпреди 50 години събития. Виждате какво се случва през последните 20-30 години – как всичко стремително се променя. Това е нов свят, с нови изкушения на злото”, допълни тя. Според нея в момента е трудно да си представи как някой, подобно на монах в уединение, може да отдели години живот, за да напише нещо. „Аз затова избрах този жанр. Главният герой би трябвало да е свидетелят, човекът, който участва в конкретното събитие”, подчерта писателката. Светлана Алексиевич разказа, че преди да се посвети на книгите, е работила 7 години като журналист. По думите й, това й е било също толкова интересно, колкото когато е била дете и е слушала историите на бабите по пейките, които са разказвали за починалите си на фронта мъже. „И аз реших, че романът като форма не е задължително да се придържа към класическия начин за писане на романи. Реших, че искам да правя романи на гласовете – гласовете, които интервюирах и чувах. И че сюжетът трябва да бъде какво казват тези свидетели на случващото се. Когато те го казват, го правят много концентрирано и точно. Става дума за свидетелство от войната”, каза Алексиевич. „Всички тези разкази за това, че това не може да бъде никаква литература, не е вярно, защото виждате как през последните години се променят всички форми на изкуството. И не можем да кажем, че всички други форми на изкуството могат да се променят, а писането трябва да остане в канона”, посочи беларуската писателка. „И тук искам да потвърдя мисълта, че човек трябва да прави това, което смята, че е длъжен да прави”, допълни тя.
|
![]()
Подиум на писателя
Разширяване на еврейските изследвания
Областта на еврейските изследвания винаги е била между различни аудитории и цели. В началните си фази, през XIX век, тя се оформя като "Wissenshaft des Judentums" – наука за юдаизма, и се практикува в Европа и Америка. Този подход не само изследва истори ...
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Наука с усмивка: странните награди на Бостън
В свят, където науката често се асоциира с тежки и сериозни изследвания, тазгодишните Антинобелови награди в Бостън предизвикаха усмивки и размисъл. Тази уникална церемония е създадена, за да напомни, че понякога и най-странните идеи могат да имат своето място ...
Добрина Маркова
|
![]()
Пикасо в бяло и черно – вечност в графика
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Културата като мост към бъдещето
В четвъртък министър Мариан Бачев и неговите заместници бяха изправени пред въпросите на парламентарната комисия по култура и медии. Техните отговори разкриха както текущите проблеми, така и бъдещите планове за развитие на културната сфера в България.
Един от ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Пловдив чете се превъръща в сцена на литературата и творчеството
В Пловдив се готви една от най-обогатените културни есенни събития – фестивалът "Пловдив чете". От 20 до 28 септември градът ще се превърне в сцена на литература, творчество и срещи с изкуството.
На централния площад "Централен" ще бъде разположена Алея ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Георги Млеканов - Промяна в думи и дела
Георги Млеканов е човек, който вярва в силата на промяната. През годините той се е преобразил не само като личност, но и като творец. За него писането на книги е естествено продължение на неговия вътрешен растеж и стремеж към разбиране на света около себе си. ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Разширяване на еврейските изследвания
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Гренада: От войната към подводното изкуство
Ангелина Липчева
|
Гренада, малък остров в Карибите, днес е известна предимно с подправките си и туристическите атракции. Но историята й е изпълнена с конфликти и революции, които оставят тежък отпечатък върху нейното наследство. Този остров, открит от Колумб през 1498 година, е преминал през редица колониални владения, като най-дълго е бил под британска власт. Всяка епоха оставя своя отпечатък върху културата и пол ...
|
![]() ![]()
Експресивно
Дипломация вместо насилие: урокът на Крайовския договор
Добрина Маркова
|
17:15 ч. / 03.09.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 611 |
![]() |
Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят, каза на пресконференция днес Нобеловата лауреатка за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската писателка е специален гост на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Днес тя отговаря на журналистически въпроси, а модератори на срещата бяха Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, и Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН по правата на човека в Русия.
Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Снощи тя участва в срещата „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” в Художествената галерия на морския град.
На въпроса как се лекуват и лекуват ли се въобще невидимите рани по духа, които причинява войната върху човечеството, днес Алексиевич отговори, че самата тя се е питала същото, докато е пишела първата си книга за войната – „Войната не е с лице на жена”.
„Няма лекарство, което да излекува раните от войната. Но сега трябва да се обърне особено внимание на хората, които се връщат от войната, да се излекуват раните в техните души”, каза писателката. Тя допълни, че в момента е много е важно как ще разкажем какво се случва на украинците и на беларусите в тези съвременни условия. „Важно е това, което вие ще напишете”, подчерта пред журналистите тя.
„Трябва да се оттеглим от войната колкото се може по-далече, защото тя във всички случаи нанася травми – няма значение дали седим в комфорта на дома си и гледаме телевизия, или сме в интернет, когато научаваме новините от войната”, смята Алексиевич. „Съгласете се, че светът на всеки от нас е разрушен, след като тази война започна между Русия и Украйна”, каза още тя.
„Днес е трудно да намерим думи, за да опишем това, което се случва в нашия свят. Изглежда, че днес имаме присъстващ адресат – култура на войната. За войната е казано и писано страшно много. Но днес трябва да преосмислим всичко това и да хвърлим един нов поглед към тази война, да намерим нови думи за нея”, каза писателката в отговор на въпрос за „катастрофата на разказа”, зададен от Панайот Денев, генерален директор в периода 1997 - 2002 г.
„Путин преобърна мисленето за войната. Европа не е мислила за това, че може да има нова война до този момент”, каза авторката. Тя посочи, че в момента пише за Беларус и за това, което се е случило в родината й през 2020 г., като в книгата ще включи и войната в Украйна. „Трудно се намират в момента думи”, смята Светлана Алексиевич. Според нея, в момента в Украйна има много хора, които казват, водени от отчаянието, което изпитват, че няма вече да слушат Чайковски и Шостакович или пък да четат Достоевски, защото са руски творци. „Аз виждам в това вик на техните души”, казва писателката.
„Катастрофите, на които станахме свидетели и почти участваме в тях през последните 10 години, засегнаха почти всички. И ние трябва да намерим в този смисъл нови думи и нови смисли, с които да опишем всичко това”, смята Светлана Алексиевич. Според нея обаче хората, които работят с думи, не трябва да се отчайват. „Ние просто трябва да работим с тези нови думи”, смята тя.
Доц. Георги Лозанов, директор на дирекция за знание и култура в , зададе на Нобеловата лауреатка един от „най-болезнените”, според него, съвременни макроисторически въпроси. „Защо Русия не успя да се приобщи към външния свят след разпадането на Съветския съюз, каквито надежди имаше?”, попита той.
„През 90-те години също съм писала в моя книга за срещи, които съм имала по време на командировките ми в отдалечените региони на Русия. След като се връщах от там, провела разговорите с моите събеседници, аз разказвах в Москва колко е страшно да видиш нещата, които се случват и които чувам там”, разказа Светлана Алексиевич. Допълни, че е изразявала опасенията си с думите: „Страшно е да си помисля какво ни чака занапред”. „Защото в най-отдалечените кътчета на Русия обикновените хора се чувстваха ограбени от това, което се е случило след разпадането на държавата. И това е именно нещото, върху което стъпва днес Путин”, каза още тя.
На въпрос от залата защо се е насочила към писането на документална проза, Алексиевич каза, че „по неволя в днешно време всеки е политик”. „Лошото е, че днес времето лети много бързо. Ние не можем да си позволим да описваме отминали отпреди 50 години събития. Виждате какво се случва през последните 20-30 години – как всичко стремително се променя. Това е нов свят, с нови изкушения на злото”, допълни тя. Според нея в момента е трудно да си представи как някой, подобно на монах в уединение, може да отдели години живот, за да напише нещо. „Аз затова избрах този жанр. Главният герой би трябвало да е свидетелят, човекът, който участва в конкретното събитие”, подчерта писателката.
Светлана Алексиевич разказа, че преди да се посвети на книгите, е работила 7 години като журналист. По думите й, това й е било също толкова интересно, колкото когато е била дете и е слушала историите на бабите по пейките, които са разказвали за починалите си на фронта мъже. „И аз реших, че романът като форма не е задължително да се придържа към класическия начин за писане на романи. Реших, че искам да правя романи на гласовете – гласовете, които интервюирах и чувах. И че сюжетът трябва да бъде какво казват тези свидетели на случващото се. Когато те го казват, го правят много концентрирано и точно. Става дума за свидетелство от войната”, каза Алексиевич.
„Всички тези разкази за това, че това не може да бъде никаква литература, не е вярно, защото виждате как през последните години се променят всички форми на изкуството. И не можем да кажем, че всички други форми на изкуството могат да се променят, а писането трябва да остане в канона”, посочи беларуската писателка. „И тук искам да потвърдя мисълта, че човек трябва да прави това, което смята, че е длъжен да прави”, допълни тя.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Как MAGA атакува изкуството и демокрацията
„Сирената“ (The Siren), политическото сатирично издание, което се ръководи от художниците Коко Фуско (Coco Fusco), Ноа Фишер (Noah Fischer) и Пабло Хелгуера (Pablo Helguera), се завръща с трети брой. Този път фокусът е върху многобройните аспекти ...
|
Избрано
Историята като основа за бъдещето
Историята като основа за бъдещето – това е посланието, което академик Иван Гранитски отправи по време на откриването на Националните културни празници „Албена 2015“ в Разград. Във време, когато светът се променя бързо, запазването на ...
|
![]()
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
|
Ако сте поропуснали
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |