Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев. ![]() Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”). Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева. Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги. „Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът. Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”. Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”. На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.” Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази. „Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев. „Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той. Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”. „Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът. Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес. „Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той. „Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът. Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите. „Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят. Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби. „Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той. Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала. „Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
|
Авторът и перото
Думи от детството: завръща се „Речник на троянския говор“
Излезе ново издание на „Речник на троянския говор“, съобщи Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите в Троян. Този речник, който е популярен сред посетителите на музея, е публикуван за трети път и е резултат от дарение на Тихомир и Людмила ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
|
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
|
Авторът и перото
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
В статията на италианската писателка и културна работничка Киара Валерио (Chiara Valerio), публикувана в ежедневника "Ла Република" на 7 януари 2026 година, се разглежда нова и интересна инициатива на Amazon Kindle, наречена "Ask This Book". Тази иновация, коя ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Думи от детството: завръща се „Речник на троянския говор“
Излезе ново издание на „Речник на троянския говор“, съобщи Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите в Троян. Този речник, който е популярен сред посетителите на музея, е публикуван за трети път и е резултат от дарение на Тихомир и Людмила ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Агата Кристи - писателката, която завладя света с криминалните си романи
Добрина Маркова
|
На бюрото
Итало Калвино изследва света на таро в "Замъкът на преплетените съдби"
Добрина Маркова
|
В детството си с любопитство разглеждахме илюстрованите албуми, където изображенията допълваха текста, помагайки ни да се запознаем с писането. Литературата за възрастни също понякога използва езика на изображенията, като един от малкото примери е романът "Замъкът на преплетените съдби" на Итало Калвино. Този роман, съчетаващ думи и изображения на таро, предлага нов начин за разказване, тъй като л ...
|
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
|
|
11:55 ч. / 02.09.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3003 |
|
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев.

Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”).
Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева.
Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги.
„Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът.
Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”.
Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”.
На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.”
Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази.
„Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев.
„Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той.
Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”.
„Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът.
Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес.
„Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той.
„Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът.
Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите.
„Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят.
Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби.
„Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той.
Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала.
„Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Исландски жени писатели предизвикват социални промени чрез литературата
През 1975 година 90% от исландските жени излизат на стачка, наречена Kvennafridagurinn, или Женски ден на почивка. Този ден е посветен на всички видове работа, която често остава незабелязана и неплатена, от фабричен труд до домакинство. Оттогава Исландия се ...
|
Избрано
Флорънс + The Machine и архетипите на женската сила
Флорънс Уелч и нейният проект Флорънс + The Machine винаги са били известни с уникалното си звучене и визуален стил, вдъхновен от магията, митологията и фолклора. Новият албум на групата, "Everybody Scream", издаден през 2025 година, продължава тази традиция, ...
|
Мелиса да Коста изследва света на старомодния цирк и човешките инстинкти
|
Ако сте поропуснали
Елейн Кастило: Животът на филипинската диаспора и работническите класове в Модерация
Романите на Елейн Кастило (Elaine Castillo) осветяват живота на филипинската диаспора, като в центъра на историята стои работническият клас, който е постоянно в подчинено положение. Тя умело представя сложните отношения между Филипините и Съединените щати, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |