Писателят Радослав Бимбалов обяви, че вече е започнал работа по нова книга, която се базира на стара идея, която отдавна отлежава в мислите му. Макар да не знае докъде ще стигне с нея, той допълни: "В момента все още се обичаме с този нов текст". Това той разкри по време разговор, воден от литературния критик Митко Новков, по време на представянето на последния му роман "Екстазис" в рамките на 39-ото издание на Празници на изкуства "Аполония" в Созопол.

За "Екстазис" Бимбалов поясни, че една от нишките в книгата е опита на човек да докосне смъртта. "Както казвам, смъртта е десертът на живота, който винаги ни се иска, ако можем, само да близнем, но в крайна сметка не можем да го откажем. Той ни се полага." 

"Всъщност екстазис е древногръцка дума и ако се питаме да я преведем, означава да излезеш от себе си, да напуснеш тялото си или обратното - тялото да напусне теб. Древните елини са опитвали да направят сложни категории за всяко нещо. Историята в "Екстазис" е за един човек, който по стечение на обстоятелствата напуска тялото си и отива в отвъдното. Отвъдното в тази книга е наречено Вляво. Както героят казва: "За щастие не са ме дръпнали Вдясно. За Вдясно съм чувал някои лоши неща." Неговата работа в тази книга е да събира последния дъх", обясни писателят. Той допълни, че в книгата се е опитал да погледне на смъртта с известна доза позитивизъм през очите на главния герой Михаил, който е Вляво и събира последния дъх на хората. 

Бимбалов коментира, че не възприема себе си като дебелокож човек, а напротив - понякога е твърде чувствителен. "Това личи в нещата, които пиша. За щастие, в литературата, която пиша, няма неща, които да ме вадят толкова извън кожата ми, както са например темите в обществената ми дейност. Не виждам в себе си някаква безчувственост и намирам героите, които убивам в книгата си, за герои, които достигат до нещо прекрасно. Вляво, където отиват, е прекрасно. Там те остават без единственото нещо, за което цял живот се грижат - телата си", допълни авторът. 

На въпрос кое е повече в тялото - любовта или смъртта - Бимбалов отговори, че любовта е в живота, а за любов към смъртта не е чувал. "Любовта е нещото, което побеждава лошия ни характер и желанието да бъдем зли и да трупаме физически удоволствия, пари и излишни вещи. Любовта може да победи всяка наша слабост", допълни той.

Писателят обясни, че е избрал да кръсти създателя, за когото героят Михаил събира последния дъх на хората, ничий и то нарочно с малка буква, защото "ние хората сме се опитали да си го присвоим, давайки му някакво име и по този начин да го използваме". "Както се казва и в книгата, и тези, които вярват в Бог, и онези, които не вярват, по равно не спазват това, което той уж им бил казал. Създателят е ничий, защото не иска да бъде собственост на нас човеците, а този последен дъх, който Михаил събира, му трябва за нещо. Ако има някаква загадка в книгата, тя е защо на ничий му трябва последния дъх на хората, който Михаил събира и подрежда в едни буркани на етажерки", обясни Радослав Бимбалов. 

Писателят разказа, че с тази книга той намира отговор на един свой основен въпрос - Какво се случва с човека, когато той отрича всичко, в което го карат да вярва и когато отиде в отвъдното. Той допълни, че още 15-годишен си позволява да допише Сервантес, "което беше изключителна наглост", като под формата на есе описва как Дон Кихот умира, "разказва играта на Рая и обръща небето с облаците надолу". Според Бимбалов 35-години по-късно той си позволява да пресъздаде донякъде тази история в "Екстазис". 

В разговора авторът разказа кои са били някои от любимите му книги в младежките години. Той описа история от детството със сестра си Силвия Недкова, която е и редактор на "Екстазис", в  която тя му казва, че под леглото си има дупка и всяка нощ, минавайки през нея, тя отива до Франция и как той не спирал да търси къде е тази дупка. В тази връзка писателят заяви, че и до днес продължава да търси нови светове, но по други начини. "Всеки ден откривам нов свят в очите на малката ми дъщеря. Това е страхотно изживяване и си давам сметка, че до голяма степен отговарям за създаването на света в тези очи", допълни авторът. 

В дискусията с Митко Новков писателят сподели също, че най-много го притеснява мълчанието, когато причината за него е в това, че нямаме какво да кажем и думите са загубили смисъла си. "Можем да говорим, но по-скоро крещим и може да говорим, но е трудно да разговаряме, когато крещим. Аз като един заклет оптимист обаче смятам, че това, че си крещим, означава, че поне имаме желание да общуваме и че се забелязваме", коментира още Бимбалов. 

В разговора писателят заяви още, че българската литература трябва да се отърве от комплекса, че трябва да пише само за себе си, защото според него много хора се опитват да разкажат една и съща история и да предефинират какво е българско. Не е нужно едно нещо да има бъклици и цървули, за да е българско, коментира той. 

Към края на представянето Радослав Бимбалов изрази и мнението си за това, че правим малко като общество да учим децата на любов към четенето. Той определи живота на сегашните деца като scroll живот (от англ. scroll - превъртам - бел.а). Според него това е ирония, защото думата scroll означава също така и свитък, каквито в миналото са използвани за писаното слово, но в настоящето това е живот, който сякаш прекалено бързо отлита в небитието.