„Благодарение на писането аз съм останала здрава“. Това каза писателката Здравка Евтимова по време на онлайн събитието „Да превеждаш „Пернишки разкази“ тази вечер.

Писателката, която сама превежда свои произведения на английски език, участва в дискусия с още шестима преводачи, работили по нейни текстове. Това бяха Анастасия Мосинец (руски език, неиздадени разкази), Душко Кръстевски (македонски език, „Пернички раскази“ на изд. „Магор“ от 2020 г.), Мария Вутова (испански език, предстоящо издание от Baile del Sol), Хайри Хамдан (арабски език, предстоящо издание в Египет), Яна Скалкина (руски език, неиздадени разкази) и Ясмина Йованович (сръбски език, Pernike prie на изд. Heliks от 2022 г). Модератор на разговора беше доц. д-р Ани Бурова.

„Художественият превод е океан, през който художественият преводач плува. Да го преплува означава да запази духа, красотата, тъгата и щастието на героите, които живеят в книгите на автора“, коментира Здравка Евтимова.

Тя определи превода като "щастливо изтезание" заради недоволство от мисълта, че винаги може да бъде направен по-добре. „Търсиш един предлог една седмица. Идиом търсиш един месец и пак не си доволен. Затова съм безкрайно благодарна на тези хора“, каза българската писателка.

Евтимова изрази благодарност към преводачите на българска литература. „Те превеждат живот. Те превеждат магия“, каза тя. Дори двама или двадесет човека да прочетат тези текстове, ще съм много благодарна – не заради това, че преводачите работят с мои текстове, а заради това, че превеждат български автори, посочи още авторката на „Пернишки разкази“.

„За мен като преводач е много интересно, че Здравка Евтимова като автор е толкова различна и винаги има такова предизвикателство, като четеш и превеждаш нещо. Никак не е скучно. Все те очаква нещо ново, нещо хубаво“, каза по време на дискусията Яна Скалкина, която работи върху преводи на разкази от Здравка Евтимова на руски език.

„Това, което ми направи огромно впечатление в последните разкази – говорим за „Невъзможно синьо“ и т.н. – това е тази поетичност. Това е проза, която е облечена в поезия“, каза Хайри Хамдан. Той допълни, че е превел „Невъзможно синьо“ на арабски език като поезия.

Според Анастасия Мосинец сега има по-голям интерес към българската литература, отколкото преди пет или шест години. „Знам, че едно от големите руски издателства сега се занимава с един проект, който е свързан с българска детска литература“, каза тя.

Относно контекстуалните разлики в съответните държави Ясмина Йованович коментира, че не е срещнала големи затруднения, тъй като манталитетът и съдбите на жените в България, Сърбия и останалите държави от Балканите са сходни.

„Когато се превежда от български на сръбски, хърватски и други сродни езици, сред които и македонският, разбира се, е много по-страшно, ако преводачът не внимава за т нар. фалшиви приятели“, каза Душко Кръстевски Той обясни, че това са омоними, които макар и да звучат сходно на отделните езици, всъщност означават различни неща. По думите му един от проблемите, които стоят пред издаването на преводна литература, е свързан с намесата на редактори, които не познават езика, от който се превежда. Тогава възниква въпросът кой има последната дума, коментира Кръстевски.

В рамките на дискусията Мария Вутова разказа, че нейните преводи, включително на разказите от Здравка Евтимова, имат много читатели пред издаването им. Като причина тя посочи факта, че испанският език не е неин роден. Огромният ми страх е дали съм успяла да запазя този стил на Здравка Евтимова, посочи тя.

Събитието беше част от поредицата „Да превеждаш…“ на Къщата за литература и превод, както и част от творческите резиденции в София на Ясмина Йованович и Душко Кръстевски.