Доц. Любима Йорданова: Евро-информацията трябва да бъде представена на разбираем език
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация. Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя. Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът. Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид. „Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя. Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия. По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът. Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
|
|
Подиум на писателя
Доверието като основа на бъдещето
Книгата на д-р Пламен Русев, озаглавена „Капиталът на доверието“, беше представена с голямо внимание в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието привлече множество представители на академичната общност, бизнес ср ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Мелания Мадзуко разказва за дългите книги и хипнотичния поток на Марсел Пруст
В статията на писателката Мелания Мадзуко, публикувана в списание "Робинзон", се разглежда значението на произведението "В търсене на изгубеното време" на Марсел Пруст. Тя подчертава, че само дългите книги могат да ни потопят в хипнотичния поток на езика и да ...
Валери Генков
|
Юридическото списание на НБУ - платформа за новаторски идеи и обмен на опит
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Човекът носи невидимата си къща от емоции, думи и хора, казва Катя Димитрова
Катя Димитрова, журналистка и поетеса, ще бъде следващият участник в културния проект на Художествена галерия - Казанлък, наречен "Пос(в)ещение на картина". Това е обявено на официалната фейсбук страница на галерията. Събитието ще се проведе на 14 ноември в му ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Джамбатиста Марино преобразява обикновеното разресване в изкуство чрез барокови метафори
"Жена, която се разресва", известна и с името "Златни вълни", е едно от най-успешните и познати стихотворения на Джамбатиста Марино (Giambattista Marino). Създадено през 1613 година, то е част от сборника "Лира" (La lira). Лириката, която разглежда любовната т ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Стоян Ангелов: „Една библиотека може да промени цяло училище“
Ученици от Спортно училище в Пазарджик стартират инициатива за създаване на библиотека, която да обогати образователната среда в учебното заведение. Проектът, наречен „Книгодар – подари знание, сподели дух“, цели да насърчи четенето сред учен ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Брайън Джоунс и неговата китара - символ на работническата класа в рока
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Британско-унгарският писател Дейвид Салаи спечели тазгодишната награда „Букър“ за романа си "Flesh"
Добрина Маркова
|
Британско-унгарският автор Дейвид Салаи спечели наградата „Букър“ за 2025 година за романа си "Flesh", който беше описан от журито като "изключителен" и "много специална книга".
„Flesh“ разказва историята на загадъчния и емоционално дистанциран мъж, който преминава през различни етапи от живота си – от унгарско жилищно селище до света на ултра-богатите в Лондон.
&bd ...
|
Литературен обзор
Тодор Чобанов: ",Тази книга е светлина, която ще освети пътя на много читатели",
Валери Генков
|
|
14:12 ч. / 15.08.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3156 |
|
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация.
Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя.
Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът.
Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид.
„Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя.
Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия.
По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът.
Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от ...
|
Избрано
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно ...
|
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
|
Ако сте поропуснали
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
В Тетевен се проведе фотоконкурс на тема "Духът на Тетевен", в който участваха 21 творби, представени от ученици от трите местни средни училища. Събитието беше организирано по случай празника на града, отбелязван на 1 ноември. Основната цел на инициативата е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |