Доц. Любима Йорданова: Евро-информацията трябва да бъде представена на разбираем език
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация. Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя. Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът. Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид. „Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя. Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия. По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът. Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
|
![]()
Подиум на писателя
Разширяване на еврейските изследвания
Областта на еврейските изследвания винаги е била между различни аудитории и цели. В началните си фази, през XIX век, тя се оформя като "Wissenshaft des Judentums" – наука за юдаизма, и се практикува в Европа и Америка. Този подход не само изследва истори ...
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Наука с усмивка: странните награди на Бостън
В свят, където науката често се асоциира с тежки и сериозни изследвания, тазгодишните Антинобелови награди в Бостън предизвикаха усмивки и размисъл. Тази уникална церемония е създадена, за да напомни, че понякога и най-странните идеи могат да имат своето място ...
Добрина Маркова
|
![]()
Пикасо в бяло и черно – вечност в графика
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Културата като мост към бъдещето
В четвъртък министър Мариан Бачев и неговите заместници бяха изправени пред въпросите на парламентарната комисия по култура и медии. Техните отговори разкриха както текущите проблеми, така и бъдещите планове за развитие на културната сфера в България.
Един от ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Пловдив чете се превъръща в сцена на литературата и творчеството
В Пловдив се готви една от най-обогатените културни есенни събития – фестивалът "Пловдив чете". От 20 до 28 септември градът ще се превърне в сцена на литература, творчество и срещи с изкуството.
На централния площад "Централен" ще бъде разположена Алея ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Георги Млеканов - Промяна в думи и дела
Георги Млеканов е човек, който вярва в силата на промяната. През годините той се е преобразил не само като личност, но и като творец. За него писането на книги е естествено продължение на неговия вътрешен растеж и стремеж към разбиране на света около себе си. ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Разширяване на еврейските изследвания
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Гренада: От войната към подводното изкуство
Ангелина Липчева
|
Гренада, малък остров в Карибите, днес е известна предимно с подправките си и туристическите атракции. Но историята й е изпълнена с конфликти и революции, които оставят тежък отпечатък върху нейното наследство. Този остров, открит от Колумб през 1498 година, е преминал през редица колониални владения, като най-дълго е бил под британска власт. Всяка епоха оставя своя отпечатък върху културата и пол ...
|
![]() ![]()
Експресивно
Дипломация вместо насилие: урокът на Крайовския договор
Добрина Маркова
|
14:12 ч. / 15.08.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3156 |
![]() |
Необходим е речник, който да разяснява евротермините на българите. Това каза езиковедът и българист доц. Любима Йорданова, която в момента работи по изграждането на Център за български език и европейска комуникация.
Според нея българите нямат източник на информация относно термините, които се използват в европейските институции като „адженда“, „субсидиарност“ и др. „Това е специфична терминология на Брюксел, която никой не знае, като тук изключваме журналистите, преводачите, евродепутатите, еврокомисарите, както и тези българи, които работят там. Аз говоря за масата, която буксува в България“, посочи тя.
Проектът й има за цел да отправи послание към българите, че хората от ЕС не се различават от тях и имат същите проблеми. Само че ние трябва да знаем какво е синя политика, например, каза доц. Йорданова. Тя посочи, че терминът обозначава политиката на Европейския съюз по отношение на океаните и моретата. „Това е фразеологизъм. Политиката не е синя на цвят“, коментира езиковедът.
Създаването на български евроречник се очаква да е само една от дейностите на центъра. Сред тях ще е и воденето на онлайн лекции по темата, които ще бъдат насочени към всички български университети. Планира се още заснемане и разпространение на мотивиращи видеа по отделните политики на Европейската комисия, разказа доц. Йорданова. По думите й всички дейности от проекта ще бъдат поддържани в електронен вид.
„Много е важно да се изгради Център за български език и европейска комуникация предвид това, че от 1991 г. сме член на Съвета на Европа и от 2007 г. – на Европейския съюз. Информацията тук е много малка за това какви решения се взимат в Брюксел. Гледам, че хората във Фейсбук са разделени на две – едните са „за“, другите са „против“, като и едните, и другите имат аргументи“, посочи тя.
Според нея информацията трябва да бъде представена на разбираем език, семпло и приятно. „Аз съм изкарала магистратура в Германия по медии и интеркултурна комуникация и положих специални усилия да премахна научния стил, на който бях свикнала, за да мога да говоря свободно с хората“, каза българистката. Тя посочи, че се надява на подкрепа от Министерския съвет, а ако не получи такава ще поиска помощ от Европейската комисия.
По идеята си за създаване на Център за български език и европейска комуникация тя работи в продължение на около две десетилетия. „Как да пробия в моите консервативни среди… Повечето от българистите не знаят никакъв западен език, което автоматично ги изключва. И изчаках. Сега има план за възстановяване и устойчивост и може да бъде обвързан с него. Няма причини да не започне този проект“, смята езиковедът.
Доц. Любима Йорданова е езиковед и българист, доцент и доктор на филологическите науки. От 1989 г., се занимава с изследване на политическия език, а настоящите й интереси са свързани с научното направление Евролингвистика в България.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Как MAGA атакува изкуството и демокрацията
„Сирената“ (The Siren), политическото сатирично издание, което се ръководи от художниците Коко Фуско (Coco Fusco), Ноа Фишер (Noah Fischer) и Пабло Хелгуера (Pablo Helguera), се завръща с трети брой. Този път фокусът е върху многобройните аспекти ...
|
Избрано
Историята като основа за бъдещето
Историята като основа за бъдещето – това е посланието, което академик Иван Гранитски отправи по време на откриването на Националните културни празници „Албена 2015“ в Разград. Във време, когато светът се променя бързо, запазването на ...
|
![]()
Лорън Санчес Безос и новото приключение на Флин
|
Ако сте поропуснали
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |