Проф. Иван Станков: Добрата историческа тема в литературата винаги намира читатели
Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна. Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова. Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар. „Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове. Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той. По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив. През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков. Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът. „Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков. Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той. „Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков. Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала. „Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът. Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени. Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват. Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни. „Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали.
|
|
На бюрото
Лалка Павлова с ново литературно пътешествие в три нови книги
Днес в столицата ще се състои премиерата на три нови книги на известната поетеса и литературен критик Лалка Павлова. Събитието ще се проведе в галерия книжарница „София-прес“ и е насрочено за 17.30 часа, съобщават от Съюза на българските писатели ( ...
Валери Генков
|
На бюрото
Историята на Паоло и Франческа да Римини: любов и трагедия в замъка Градара
Историята на Паоло и Франческа, разказана в Песен V на "Ад" от Данте Алигиери, е една от най-красивите и трогателни не само в "Божествена комедия", но и в световната литература. Данте ги поставя във втория кръг на ада, сред луксозните, осъдени да бъдат вечно р ...
Ангелина Липчева
|
Десислава Бошнакова вдъхва надежда с новата си книга „НеДа“
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Иво Сиромахов разказва как Васил Левски и Христо Ботев са променили живота му
Иво Сиромахов, ще представи новата си книга "Моите вдъхновители" в Художествена галерия "Станислав Доспевски". Събитието, което обещава да бъде интригуващо и вдъхновяващо, ще бъде водено от Илия Михайлов, който е не само писател, но и учител.
В "Моите вдъхнов ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Тийнейджърството е предизвикателство, но родителството може да бъде опора
В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас ще се проведе серия от образователни лекции, насочени към родителите на юноши. Инициативата, озаглавена „Родителство с увереност – подкрепа за тийнейджъри“, е организирана от Общин ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Археологът, звездите и бронзовата карта: Вдъхновенията на Глен Купър
В централна Турция, в долината на любовта, се намира древният подземен град Деринкую, който мнозина наричат "осмото чудо на света". Тази мистериозна комбинация привлича вниманието на читателите, независимо дали са запалени по историята и археологията, или прос ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Любомир Йорданов разказва за колоритните образи на Северозапада в новата си книга
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Книги вместо украса: Вълшебството на "Книгозаглавие" за Коледа
Валери Генков
|
В навечерието на Коледа, представете си свят, в който книгите заменят традиционните украси. Тази идея, която е мечта на всеки запален читател, става реалност благодарение на Фондация Арнолдо и Алберто Мондодори. За втора поредна година те организират инсталацията "Книгозаглавие", която печели признание за най-впечатляващото оформление, особено сред любителите на литературата. Инсталацията ще бъде ...
|
Авторът и перото
Христо Пимпирев: Антарктида е континентът на бъдещето
Валери Генков
|
|
15:00 ч. / 07.08.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 2692 |
|
Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна.
Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова.
Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар.
„Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове.
Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той.
По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив.
През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков.
Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът.
„Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков.
Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той.
„Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков.
Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала.
„Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът.
Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени.
Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват.
Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни.
„Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Плантации и екологична справедливост: Проектът The Descendants на Джо и Джой Банър
В последните години темата за публичните пространства и тяхната роля във формирането на общественото разбиране за историята е по-актуална от всякога. В контекста на разговорите за паметниците и техните значения, проектът The Descendants Project на Джо и Джой ...
|
Избрано
Касиел Ноа Ашер: Иван Станев остава без аналог в българската култура
На 2 декември в столицата ще се проведе премиерата на новото представление „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“. Събитието ще се състои в пространството на „Топлоцентрала“, а организаторите обещават едно ...
|
Литературната сцена през 2025 година: Разнообразие от гласове и преживявания
|
Ако сте поропуснали
Марина Мараца подчертава, че независимостта на жените е ключова за предотвратяване на насилието
На 25 ноември се отбелязва Международният ден за премахване на насилието срещу жените, който е установен от Общото събрание на ООН през 1999 година. Целта на този ден е да се повиши обществената осведоменост и да се насърчат конкретни действия за борба с ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |