РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. Иван Станков: Добрата историческа тема в литературата винаги намира читатели

Дата на публикуване: 15:00 ч. / 07.08.2023
Прочетена
2692
На бюрото

Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна. 

Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова. 

Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар. 

„Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове.

Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той. 

По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив. 

През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков. 

Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът. 

„Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков. 

Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той. 

„Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков. 

Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала. 

„Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът. 

Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени. 

Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват. 

Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни. 

„Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Книгата на Ирен Виола (Irene Viola) "Дневник на оцеляването в живота... Неперфектни страници на емоционалното оцеляване" (Next Stop Music, 2026) предлага един интересен п ...
Вижте също
Съществуването на модерни технологии за контрол на границите между САЩ и Мексико не е новост. В продължение на десетилетия, правителството на Съединените щати е използвал ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Поетичният свят на Хиу Мин Нгуен (Hieu Minh Nguyen) отново ще бъде разширен с новата му книга "Staying Still", която ще излезе на 1 септември 2026 година. Тази дългоочаквана последваща творба на наградената поетична колекция "Not Here" разглежда сложните въпро ...
Валери Генков
На бюрото
„Песента на творенията“ като поезия на природата… но дали успяваме да я чуем днес
Франческо от Асизи (Франческо ди Пиетро ди Бернароне) е един от най-влиятелните светци в историята на Италия. Той е роден около 1181-1182 г. и е известен не само с религиозната си дейност, но и с поетичния си талант. Неговото произведение "Песента на твореният ...
Добрина Маркова
Седмокласници в Нови пазар с интерактивна викторина за поезията, какво научиха?
Добрина Маркова
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. Н ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Поетичният свят на Хиу Мин Нгуен (Hieu Minh Nguyen) отново ще бъде разширен с новата му книга "Staying Still", която ще излезе на 1 септември 2026 година. Тази дългоочаквана последваща творба на наградената поетична колекция "Not Here" разглежда сложните въпро ...
Валери Генков
Литературен обзор
Ариана, Федерика, Симона… и този град, който все ги изхвърля
На 12 февруари излезе третата книга на Джулия Фаци (Giulia Fazzi), озаглавена "Момичетата си тръгнаха" (Le ragazze sono andate via), публикувана от "Мондадори" (Mondadori) през 2026 година. Това е роман на развитие, който комбинира художествена измислица с реа ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Библиотека „Родина“ се връща обновена: 166 години културно наследство и ново начало
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
Ангелина Липчева
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), открива обява за работа като механик в Африка и решава да се отправи на приключение в Конго, където се свързва с местна жена. От тях се ражда дъщ ...
Подиум на писателя
„Литературно такси“ събира български класици и съвременни герои в иновативен спектакъл на ученици
Добрина Маркова
На бюрото
Франческо от Асизи (Франческо ди Пиетро ди Бернароне) е един от най-влиятелните светци в истори ...
Начало На бюрото

Проф. Иван Станков: Добрата историческа тема в литературата винаги намира читатели

15:00 ч. / 07.08.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
2692
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Добрата историческа тема винаги е съвременна и намира читатели. Това сподели в интервю проф. Иван Станков, който представи своя роман „Късна смърт“ в рамките на тазгодишното изложение „Алея на книгата“ във Варна. 

Той смята, че през 90-те години на ХХ век не е имало потребност от исторически четива, защото свободните текстове са разгърнали достъпа до всичко, но в началото на XXI век и особено второто му десетилетие са се появили както стари преиздания на исторически книги, така и нови силни заглавия от автори като Теодора Димова, Емил Андреев, Николай Терзийски, Боян Биолчев, Весела Ляхова. 

Съвременната литература не е нито по-слаба, нито по-силна от тази на всяко друго време, защото националната култура има свои потребности и ражда продуктите си според тях, смята Станков. Те са плод на конгломерата от артисти и публика и на свободния пазар. 

„Преди 1989 г. всички четяха с лупи между редовете, за да открият онзи ред, в който ще се видят свободни. Имаше такива книги като „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов, които разказваха такива антиутопии, но след това целият този живот се пренесе във вестниците, литературата започна да се самопародира в епохата на постмодернизма, метафорите и символите загубиха смисъл“, каза писателят и допълни, че според него сега живеем в периода на правите текстове.

Бум на исторически романи има през 60-те години на ХХ век, когато излизат книгите на Емилиян Станев, Генчо Стоев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, посочи той. 

По думите му причината за това не е в държавната политика, а напротив. 

През 50-те години литературата е свръх идеологизирана с мисия да се опише времето на новото начало след 1944 г., когато според партията започва всичко. Това обаче се изконсумира много бързо и самите автори започват да негодуват срещу себе си и този „сив поток“, в който всички звучат еднакво. Тогава компенсаторно българската културна среда ражда потребността от припомняне на онова, което стои отвъд границата на „началото“, каза Иван Станков. 

Същото той е открил и за 20-те години на ХХ век, изследвайки десетки библиотечни исторически поредици, които са били разпространявани във вестникопродавниците и всички училища. В тях се припомня управлението на великите царе като мехлем за националните рани след войните, които страната ни губи, посочи професорът. 

„Всичко, що диша, участва в историята, но литературата може да си позволи да съхрани човека и да го предпази от прекалената историзация, която всяко време иска да наложи. Можем да си изберем да пишем за победителите или за трагедията на загубилите, а те имат еднакво участие в събитията“, каза Станков. 

Той призна, че и за него, макар да е добър познавач на времената, за които пише, това е много сложна материя, изискваща да се спреш и да мислиш конретния период с разбиране и познание до дъно, а той е едно безкрайно пространство. Колкото и да си добър обаче, винаги ще се окажеш един прекрасен талантлив лъжец за историята, добави той. 

„Късна смърт“, който бе сред номинираните за роман на 2023 г. на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказва новите български времена след Освобождението до първите 15 години на демокрацията, сподели Иван Станков. 

Той не е афиширан като исторически, но историята се отразява в героите като в деформирани огледала. 

„Аз съм се помъчил да ги прекарам през покварените коридори на българското общо живеене в различни периоди, но без да ги вкарвам в туткала на конкретно време“, каза авторът. 

Тримата герои живеят по 140 години от времето на управлението на Стамболов до последните протести в наши дни. Те са родени в крайдунавско село, което по-късно става град по подобие на много други, които сега иронично наричаме градове от селски тип. Пространството е действително, но много неща са измислени. 

Важното за автора е как промяната се отразява на начина на мислене на героите, които започват да се огражданяват. 

Според него този процес взема заплашителни и разрушителни размери за цялото ни общество през 60-те години на ХХ век, тъй като три милиона българи сменят начина си на живот, но мнозинството не успяват да станат граждани, а вече не са и селяни. 

„Тази битийна разкраченост между здравата селска основа и града с неговите изкушения е една от големите български драми“, смята авторът и добавя, че неговите герои покриват всички полета на българската социология, като единият остава учител на село, а другият стига до висоти във военната кариера и се превръща в един от хората, които държат опорочаващото знание за всички останали. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Валери Генков
На бюрото
„Песента на творенията“ като поезия на природата… но дали успяваме да я чуем днес
Добрина Маркова
На бюрото
Седмокласници в Нови пазар с интерактивна викторина за поезията, какво научиха?
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
От Виетнам до Мексико: Как технологиите за контрол на границите се корени във военната стратегия на САЩ
Ангелина Липчева
Съществуването на модерни технологии за контрол на границите между САЩ и Мексико не е новост. В продължение на десетилетия, правителството на Съединените щати е използвал ...
Литературен обзор
Центърът за писане на МакКормак поставя артистите и общността на първо място
Добрина Маркова
На бюрото
Хиу Мин Нгуен разкрива корицата на новата си поетична книга "Staying Still"
Валери Генков
Литературен обзор
Ариана, Федерика, Симона… и този град, който все ги изхвърля
Ангелина Липчева
Златното мастило
Библиотека „Родина“ се връща обновена: 166 години културно наследство и ново начало
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
„Литературно такси“ събира български класици и съвременни герои в иновативен спектакъл на ученици
Добрина Маркова
Златното мастило
„Променяйки младежките нагласи стъпка по стъпка“ – как клубът „Умения за живот“ вдъхновява новото поколение
Валери Генков
На бюрото
„Песента на творенията“ като поезия на природата… но дали успяваме да я чуем днес
Добрина Маркова
Литературен обзор
Лорън открива, че може да сменя мъжете си магично и да търси идеалния партньор
Ангелина Липчева
На бюрото
Седмокласници в Нови пазар с интерактивна викторина за поезията, какво научиха?
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Джузепе Мацини и неговите мото, вдъхновяващи за обединението на Италия
Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini), е един от най-влиятелните политици и философи на XIX век, който играе ключова роля в Рисорджименто, движението за обединение на Италия. Той е защитник на идеята за единна, републиканска Италия, насочена към напредък и вяра в ...
Избрано
България на Международния панаир на книгата в Лондон – подкрепа от министър Тодоров и президент Йотова
Министърът на културата Найден Тодоров и президентът Илияна Йотова изразиха подкрепа за българското присъствие на Международния панаир на книгата в Лондон, подчертавайки важността на културния диалог и популяризирането на българската литература. Според тях, ...
Гаетано Апезо и Викторио в търсене на Пернатия змей
Ако сте поропуснали
Изложба разкрива уникалността на ръкописите на велики личности
В Милано, в сърцето на града, до 5 май се провежда уникална изложба в Пинакотека Амброзиана, която представя изключителни личности от света на интелектуалците, артистите, учените, композиторите, поетите и писателите. Изложбата, под ръководството на монсеньор ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.