РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Преподавателят в Икономическия университет във Варна Свилен Иванов издаде дебютна стихосбирка

Дата на публикуване: 13:04 ч. / 17.07.2023
Прочетена
5417
Авторът и перото

Преподавателят по маркетинг в Икономическия университет във Варна Свилен Иванов събра поезията си в дебютна стихосбирка. Тя се нарича „На юг от устните, на запад от морето“ и е издание на „Арс“, редактор е Валентин Дишев. Книгата вече бе имаше среща с публиката във Варна и Бургас. 

Свилен Иванов е роден във Варна, учил е във Френската гимназия в града. Завършил е специалността "Българска филология" в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Приложен и корпоративен маркетинг в Икономическия университет във Варна, където е преподавател и зам.-ръководител на катедра „Маркетинг“ в момента. Преди това е работил като учител по български език и литература, водещ и репортер в Дарик радио Варна, журналист във вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и в списание „Мениджър“. Има награда „Паница“ за разработка за дървената мафия в Разлог. Сценарист е на няколко анимационни филми за деца, издал е детската книжка „Загадките на млечния път“.

Ето какво сподели той в интервю по повод дебютната си книга с поезия:

Това спомени ли са само или има и неща, писани през годините?

- Текстовете в книгата са писани през последните 12 години. Тъй като те не се появяват ритмично, както и необходимостта от записването им, най-вероятно съществува някаква цикличност при създаването им. Обикновено те се появяват в следствие на натрупването на някаква емоционална или духовна енергия, която повече не може да чака и намира своята форма в свързани в изречения думи, които подреждам, търсейки относителна завършеност. След това настъпва период на мълчание и така до следващата вълна. 

Какво всъщност означава заглавието? Това са координати на мястото, където се развива действието на книгата, или нещо друго?

- Заглавието на книгата всъщност се появи само. Така бях озаглавил работния файл на ръкописа, който изпратих на издателство „Арс“, а във файла предложението ми за заглавие беше друго - „Синята песен на последния залив“. От този момент нататък, докато работехме върху ръкописа през следващите седем месеца, въпросът за заглавието не беше повдиган. Едва след като изпратихме вече готовата като текст книга за графично оформление и корица на Анна Лазарова, установихме, че въпросът за заглавието остава висящ. В крайна сметка решението кое от двете да остане беше на Анна. Иначе по отношение на значението на заглавието са възможни много и различни прочити, от които единият е като координати на място или по-скоро на пространство, където се развива действието във всички текстове. Лично аз предпочитам да го разчитам като указание за откриване на посока към „неизследвано пространство вътре в мен“, което има по-скоро духовни, отколкото времеви-пространствени измерения. 

Реалността ли предпочитате или миналото? Някои смятат, че няма минало и бъдеще, само настояще, а Вашите неща са всички в друго време. То реално ли е или мечта?

- Миналото и бъдещето са проекции, които използваме за удобство, за да можем да понесем както настоящето, така и реалността. Ние няма как да живеем нито в миналото, нито в бъдещето, а и всички духовни учители ни учат, че трябва да приемем момента на своето съществуване, защото живеем истински само в него. Ако непрекъснато обитаваш миналото или пък планираш бъдещето си, пропускаш живота в реалността. В този смисъл текстовете, включени в книгата, са части от личната ми реалност. Те се случват в момента на създаването им, в онова тук и сега, в което миналото придобива форма, опредметява се и започва да съществува във формата на новата си интерпретация. Ако например говорим за детството, което така или иначе присъства непрекъснато в живота на хората, то това детство не е спомен за нещо, случило се някъде някога отдавна, а нещо, което оживява тук и сега, в нашата реалност, само че като интерпретация на онези липсващи елементи от действителността, без които не можем да сглобим самата реалност на настоящето. Правим това, разбира се, за да можем да понесем онова, което ни се случва. Лично аз гледам на спомените като на дрехи, които обличаме, за да можем да излезем навън и да общуваме с хората. 

Как се живее без „вратите, които ни познават, двора със старата смокиня, ароматите на огрян от слънцето домат и печен пипер“?

- Трудно и точно затова те се появяват в настоящето. Благодарение на думите, с които ги оформяме, те стават част от нашето тук и сега. Присъстват осезаемо. Този процес е съвсем физически и сетивен. Дори не се налага да затвориш очи, за да видиш онези моменти, в които всичко си идва на мястото, в които се чувстваш уютно и защитен в света си. Мисля, че ако имаш думи за нещо, то това нещо съществува за теб тук и сега, също толкова осезаемо, колкото например стола и масата, на която се храниш всеки ден. Просто е облечено в друга форма.

Мислите ли си, че Вашите деца няма да имат такива спомени, защото животът им е различен в града и новия свят?

- Всяко поколение има своите спомени. Нашите са напълно различни от тези на родителите ни, така, както и спомените на децата ни ще бъдат различни от нашите. И това е прекрасно. Разбира се, във всяко семейство спомените на родителите хвърлят сенки върху реалността на децата, а от там и върху техните спомени и това наричаме „родова памет“. По някакъв начин именно тези спомени, пресичащи всички наши разкази в моментите, в които общуваме с децата си, до известна степен формират поне част от начина, по който децата ни възприемат света. И, разбира се, начините, по които ще си го спомнят. 

Кои са „неизследваните пространства“ във Вас?

- За щастие хората са многопластови. На повърхността стоят маските, които носим заради професионалните и социалните роли, които заемаме в една или друга ситуация. Под всяка маска, обаче, под всяка дреха, с която сме облечени, носим друга. И когато всички маски и дрехи са свалени, тогава се появяват „неизследваните пространства“. Убеден съм, че познаваме много малка част от самите себе си, а онова, което не познаваме, е толкова огромно и всеобхватно, че изглежда неизбродимо. За щастие тези „бели петна“ по географската карта на личността ни ни предоставят възможности за пътешествия без начало и без край. Стига да имаме смелостта да тръгнем да ги изследваме и картографираме. Защото, поне според мен, това е единственият възможен път към собственото ни самопознание; към самите нас. А ако не можем да разберем самите себе си, какво изобщо сме в състояние да разберем?

Искате ли да намерите човека, който все искахте да бъдете или предпочитате да живеете с мечтата? Смятате ли, че мечтата умира, щом се постигне?

- Надявам се, че все някога по пътеките, които извървяваме, ще намерим онова, което търсим, онова, което ни кара непрекъснато да тръгваме на път. Убеден съм, че ако човек наистина вярва в нещо, в каквото и да е то, той е в състояние да го постигне, стига да не се откаже от тази си вяра. Така, както в психологията съществуват различни проявления на „Аз“-а, така и в обикновения живот, който водим, съществуват различни образи, които искаме да бъдат нашите образи. Отвъд тази суета, обаче, убеден съм, съществува такава наша версия, която всъщност е целта на всяко духовно пътешествие. И ние искаме да срещнем този образ, за да се слеем с него и да бъдем такива, каквито действително бихме искали да сме, отвъд или освободени от тежестта на социалните и професионалните маски, които носим. В този смисъл постигането на подобна мечта по-скоро е момент на трансформация, която ни позволява да тръгнем на път към следващата. Нали точно за това са мечтите?

Как решихте кои стихотворения да бъдат с пунктуация и кои не?

- Всъщност това решение го взехме заедно с редактора на книгата, поетът и журналист Валентин Дишев. Когато работихме по текстовете, той ми каза, че трябва да реша кой от двата варианта избирам - да използвам или не пунктуация. И че това всъщност зависи от ритъма на думите, които събирам в конкретни текстове. След това говорихме за всеки един от текстовете в книгата, но тъй като са писани в много дълъг период на различни по сила и интензивност пулсации, предполагам, че думите са идвали с различна логика и са притежавали различен ритъм. Затова и в книгата се срещат двата варианта на записване. При всички случаи, обаче, там, където е имало нужда от пунктуация, за да се маркират паузите в дишането и интонацията, тя присъства. Лично аз си мисля, че ролята на пунктуацията в такъв тип текстове е като на указанията за темпо и динамика, които част от композиторите дават в произведенията си. 

Кое е повече във Вас - поетът, преподавателят по маркетинг или журналистът? Пречат ли си, налага ли се да ощетявате някой от тях заради другия?

- За щастие времето, в което живеем, ни позволява да имаме много различни лица. Моите родители, например, след като са завършили, са имали не само една професия, но и само едно работно място. За разлика от тях ние имахме шанса да опитваме много и различни неща. В момента работя като преподавател и изследовател и това е основното ми занимание. Това, разбира се, не означава, че влагам по-малко енергия или страст в другите неща, които правя. Но пристъпвам към тях единствено, когато вътрешната ми необходимост стане толкова настоятелна, че не мога да не й се поддам. В същото време си мисля, че всичко, което правим, е необходим опит, от който се нуждаем, за да бъдем онова, което сме. Така че всички тези професии и занимания по-скоро се допълват, отколкото да си пречат. 

Ще продължавате ли да пишете?

- Разбира се, всеки път, когато нещо иска да си пробие път към реалността и настоява да бъде записано, за да не изчезне.  

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Поезията има способността да съживява истории и да предава гласове, които иначе биха останали заглушени. В третата си поетична колекция "Hymn to All the Restless Girls" ( ...
Вижте също
На 16 януари Бургас ще бъде домакин на среща с известния български писател Костадин Костадинов. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, а м ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Думи от детството: завръща се „Речник на троянския говор“
Излезе ново издание на „Речник на троянския говор“, съобщи Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите в Троян. Този речник, който е популярен сред посетителите на музея, е публикуван за трети път и е резултат от дарение на Тихомир и Людмила ...
Валери Генков
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
Авторът и перото
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
В статията на италианската писателка и културна работничка Киара Валерио (Chiara Valerio), публикувана в ежедневника "Ла Република" на 7 януари 2026 година, се разглежда нова и интересна инициатива на Amazon Kindle, наречена "Ask This Book". Тази иновация, коя ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Агата Кристи - писателката, която завладя света с криминалните си романи
Агата Кристи, с пълно име Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, е родена на 15 септември 1890 година в Торукай. Тя е една от най-влиятелните и известни писателки на 20-ти век. Четенето на нейните произведения е истинско удоволствие и трудно е да се намери ч ...
Добрина Маркова
На бюрото
Итало Калвино изследва света на таро в "Замъкът на преплетените съдби"
Добрина Маркова
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални разговори до сериозни дискусии, когато човек иска да предаде неприятно съобщение от името на друг. С този израз говорещият иска да подчертае, че не носи отговорност за съдържанието на съобщението, което предава, и по този начин се оп ...
Подиум на писателя
От първата несигурност до осъзнатия избор: пътят на любовта
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се опра ...
Начало Авторът и перото

Преподавателят в Икономическия университет във Варна Свилен Иванов издаде дебютна стихосбирка

13:04 ч. / 17.07.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
5417
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Авторът и перото

Преподавателят по маркетинг в Икономическия университет във Варна Свилен Иванов събра поезията си в дебютна стихосбирка. Тя се нарича „На юг от устните, на запад от морето“ и е издание на „Арс“, редактор е Валентин Дишев. Книгата вече бе имаше среща с публиката във Варна и Бургас. 

Свилен Иванов е роден във Варна, учил е във Френската гимназия в града. Завършил е специалността "Българска филология" в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Приложен и корпоративен маркетинг в Икономическия университет във Варна, където е преподавател и зам.-ръководител на катедра „Маркетинг“ в момента. Преди това е работил като учител по български език и литература, водещ и репортер в Дарик радио Варна, журналист във вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и в списание „Мениджър“. Има награда „Паница“ за разработка за дървената мафия в Разлог. Сценарист е на няколко анимационни филми за деца, издал е детската книжка „Загадките на млечния път“.

Ето какво сподели той в интервю по повод дебютната си книга с поезия:

Това спомени ли са само или има и неща, писани през годините?

- Текстовете в книгата са писани през последните 12 години. Тъй като те не се появяват ритмично, както и необходимостта от записването им, най-вероятно съществува някаква цикличност при създаването им. Обикновено те се появяват в следствие на натрупването на някаква емоционална или духовна енергия, която повече не може да чака и намира своята форма в свързани в изречения думи, които подреждам, търсейки относителна завършеност. След това настъпва период на мълчание и така до следващата вълна. 

Какво всъщност означава заглавието? Това са координати на мястото, където се развива действието на книгата, или нещо друго?

- Заглавието на книгата всъщност се появи само. Така бях озаглавил работния файл на ръкописа, който изпратих на издателство „Арс“, а във файла предложението ми за заглавие беше друго - „Синята песен на последния залив“. От този момент нататък, докато работехме върху ръкописа през следващите седем месеца, въпросът за заглавието не беше повдиган. Едва след като изпратихме вече готовата като текст книга за графично оформление и корица на Анна Лазарова, установихме, че въпросът за заглавието остава висящ. В крайна сметка решението кое от двете да остане беше на Анна. Иначе по отношение на значението на заглавието са възможни много и различни прочити, от които единият е като координати на място или по-скоро на пространство, където се развива действието във всички текстове. Лично аз предпочитам да го разчитам като указание за откриване на посока към „неизследвано пространство вътре в мен“, което има по-скоро духовни, отколкото времеви-пространствени измерения. 

Реалността ли предпочитате или миналото? Някои смятат, че няма минало и бъдеще, само настояще, а Вашите неща са всички в друго време. То реално ли е или мечта?

- Миналото и бъдещето са проекции, които използваме за удобство, за да можем да понесем както настоящето, така и реалността. Ние няма как да живеем нито в миналото, нито в бъдещето, а и всички духовни учители ни учат, че трябва да приемем момента на своето съществуване, защото живеем истински само в него. Ако непрекъснато обитаваш миналото или пък планираш бъдещето си, пропускаш живота в реалността. В този смисъл текстовете, включени в книгата, са части от личната ми реалност. Те се случват в момента на създаването им, в онова тук и сега, в което миналото придобива форма, опредметява се и започва да съществува във формата на новата си интерпретация. Ако например говорим за детството, което така или иначе присъства непрекъснато в живота на хората, то това детство не е спомен за нещо, случило се някъде някога отдавна, а нещо, което оживява тук и сега, в нашата реалност, само че като интерпретация на онези липсващи елементи от действителността, без които не можем да сглобим самата реалност на настоящето. Правим това, разбира се, за да можем да понесем онова, което ни се случва. Лично аз гледам на спомените като на дрехи, които обличаме, за да можем да излезем навън и да общуваме с хората. 

Как се живее без „вратите, които ни познават, двора със старата смокиня, ароматите на огрян от слънцето домат и печен пипер“?

- Трудно и точно затова те се появяват в настоящето. Благодарение на думите, с които ги оформяме, те стават част от нашето тук и сега. Присъстват осезаемо. Този процес е съвсем физически и сетивен. Дори не се налага да затвориш очи, за да видиш онези моменти, в които всичко си идва на мястото, в които се чувстваш уютно и защитен в света си. Мисля, че ако имаш думи за нещо, то това нещо съществува за теб тук и сега, също толкова осезаемо, колкото например стола и масата, на която се храниш всеки ден. Просто е облечено в друга форма.

Мислите ли си, че Вашите деца няма да имат такива спомени, защото животът им е различен в града и новия свят?

- Всяко поколение има своите спомени. Нашите са напълно различни от тези на родителите ни, така, както и спомените на децата ни ще бъдат различни от нашите. И това е прекрасно. Разбира се, във всяко семейство спомените на родителите хвърлят сенки върху реалността на децата, а от там и върху техните спомени и това наричаме „родова памет“. По някакъв начин именно тези спомени, пресичащи всички наши разкази в моментите, в които общуваме с децата си, до известна степен формират поне част от начина, по който децата ни възприемат света. И, разбира се, начините, по които ще си го спомнят. 

Кои са „неизследваните пространства“ във Вас?

- За щастие хората са многопластови. На повърхността стоят маските, които носим заради професионалните и социалните роли, които заемаме в една или друга ситуация. Под всяка маска, обаче, под всяка дреха, с която сме облечени, носим друга. И когато всички маски и дрехи са свалени, тогава се появяват „неизследваните пространства“. Убеден съм, че познаваме много малка част от самите себе си, а онова, което не познаваме, е толкова огромно и всеобхватно, че изглежда неизбродимо. За щастие тези „бели петна“ по географската карта на личността ни ни предоставят възможности за пътешествия без начало и без край. Стига да имаме смелостта да тръгнем да ги изследваме и картографираме. Защото, поне според мен, това е единственият възможен път към собственото ни самопознание; към самите нас. А ако не можем да разберем самите себе си, какво изобщо сме в състояние да разберем?

Искате ли да намерите човека, който все искахте да бъдете или предпочитате да живеете с мечтата? Смятате ли, че мечтата умира, щом се постигне?

- Надявам се, че все някога по пътеките, които извървяваме, ще намерим онова, което търсим, онова, което ни кара непрекъснато да тръгваме на път. Убеден съм, че ако човек наистина вярва в нещо, в каквото и да е то, той е в състояние да го постигне, стига да не се откаже от тази си вяра. Така, както в психологията съществуват различни проявления на „Аз“-а, така и в обикновения живот, който водим, съществуват различни образи, които искаме да бъдат нашите образи. Отвъд тази суета, обаче, убеден съм, съществува такава наша версия, която всъщност е целта на всяко духовно пътешествие. И ние искаме да срещнем този образ, за да се слеем с него и да бъдем такива, каквито действително бихме искали да сме, отвъд или освободени от тежестта на социалните и професионалните маски, които носим. В този смисъл постигането на подобна мечта по-скоро е момент на трансформация, която ни позволява да тръгнем на път към следващата. Нали точно за това са мечтите?

Как решихте кои стихотворения да бъдат с пунктуация и кои не?

- Всъщност това решение го взехме заедно с редактора на книгата, поетът и журналист Валентин Дишев. Когато работихме по текстовете, той ми каза, че трябва да реша кой от двата варианта избирам - да използвам или не пунктуация. И че това всъщност зависи от ритъма на думите, които събирам в конкретни текстове. След това говорихме за всеки един от текстовете в книгата, но тъй като са писани в много дълъг период на различни по сила и интензивност пулсации, предполагам, че думите са идвали с различна логика и са притежавали различен ритъм. Затова и в книгата се срещат двата варианта на записване. При всички случаи, обаче, там, където е имало нужда от пунктуация, за да се маркират паузите в дишането и интонацията, тя присъства. Лично аз си мисля, че ролята на пунктуацията в такъв тип текстове е като на указанията за темпо и динамика, които част от композиторите дават в произведенията си. 

Кое е повече във Вас - поетът, преподавателят по маркетинг или журналистът? Пречат ли си, налага ли се да ощетявате някой от тях заради другия?

- За щастие времето, в което живеем, ни позволява да имаме много различни лица. Моите родители, например, след като са завършили, са имали не само една професия, но и само едно работно място. За разлика от тях ние имахме шанса да опитваме много и различни неща. В момента работя като преподавател и изследовател и това е основното ми занимание. Това, разбира се, не означава, че влагам по-малко енергия или страст в другите неща, които правя. Но пристъпвам към тях единствено, когато вътрешната ми необходимост стане толкова настоятелна, че не мога да не й се поддам. В същото време си мисля, че всичко, което правим, е необходим опит, от който се нуждаем, за да бъдем онова, което сме. Така че всички тези професии и занимания по-скоро се допълват, отколкото да си пречат. 

Ще продължавате ли да пишете?

- Разбира се, всеки път, когато нещо иска да си пробие път към реалността и настоява да бъде записано, за да не изчезне.  

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Авторът и перото
Думи от детството: завръща се „Речник на троянския говор“
Валери Генков
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Валери Генков
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
Всичко от рубриката
Костадин Костадинов разкрива тайните на балканската история в Бургас
Валери Генков
На 16 януари Бургас ще бъде домакин на среща с известния български писател Костадин Костадинов. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, а м ...
Авторът и перото
Думи от детството: завръща се „Речник на троянския говор“
Валери Генков
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Агата Кристи - писателката, която завладя света с криминалните си романи
Добрина Маркова
На бюрото
Итало Калвино изследва света на таро в "Замъкът на преплетените съдби"
Добрина Маркова
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
Подиум на писателя
От първата несигурност до осъзнатия избор: пътят на любовта
Ангелина Липчева
Експресивно
Кабинетът Виозо продължава да бъде важен културен център във Флоренция след две столетия активност
Валери Генков
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Валери Генков
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Флорънс + The Machine и архетипите на женската сила
Флорънс Уелч и нейният проект Флорънс + The Machine винаги са били известни с уникалното си звучене и визуален стил, вдъхновен от магията, митологията и фолклора. Новият албум на групата, "Everybody Scream", издаден през 2025 година, продължава тази традиция, ...
Избрано
Мелиса да Коста изследва света на старомодния цирк и човешките инстинкти
Мелиса да Коста, една от най-известните съвременни френски авторки, подготвя нова литературна изненада за своите почитатели. На 7 януари, романът ѝ Fauves ще бъде пуснат на книжния пазар във Франция, съобщава АФП. Издателството Albin Michel, което стои ...
Елейн Кастило: Животът на филипинската диаспора и работническите класове в Модерация
Ако сте поропуснали
Джани Родари призовава Бефана да не забравя децата в нужда
В стихотворението "На Бефана" италианският писател Джани Родари (Gianni Rodari) изразява желанието, че би било прекрасно, ако на 6 януари Бефана посещава всяко дете по света, без значение от социален статус, раса, пол или националност. Чрез гласа на едно ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.