Преподавателят по Европейски ренесанс в Лион Никола Пиперков представи своя първи сборник с емблеми „Пандора“ във Велико Търново. Никола Пиперков е доктор по История на изкуството от Университет Париж I Пантеон-Сорбона и член на френския Национален център за научни изследвания. Преподава Италиански ренесанс в Париж (2011-2014), както и Европейски ренесанс, Методология и Френско академично изкуство в Лион от 2014 г. до днес.

Той е възпитаник на Езиковата гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново, която завършва през 2008 година, след което учи и специализира в Сорбоната.  

Още като ученик издава романа „Петият час на Дуат“ през 2006 година. В него той експонира триадата "Космос-Атлантида-Пирамидите в Египет", чрез динамичен и пълнокръвен криминален сюжет, казва критиката за него тогава. Тази книга е част от моето ученическо творчество и увлечението ми по египтологията. По-късно след сериозните и задълбочени изследвания, посветени на европейския хуманизъм, научните ми интереси останаха на стария континент и необятната културологична археология, която мога да развивам, като преподавател и изследвач, каза в интервю младият учен.

Един от резултатите от неговите търсения е сборникът с емблеми „Пандора“. Той го определя като жанр, който липсва в Източна Европа и в славянската литература.  Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), основател на юридическия хуманизъм и учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564). Алчиато има идеята да създаде плетеница между образ и изображение. През 1534 г. в Париж, когато Алчиато публикува своята Малка книга от мозайки (Emblemata libellus), емблемната литература се превръща мигновено в модерна интелектуална игра.

Непозната е по нашите ширини и се състои от сглобяването ( μβλημα) на три основни елемента, които задължително трябва да присъстват на страницата - заглавие (inscriptio), образ (pictura) и стихотворно пояснение (subscriptio). Това създава емблемата, като сборна единица между образа и думата, посочи Пиперков.

Тази своеобразна интелектуална игра се е радвала на огромен интерес през 16-и век и хората са играели чрез тези сборници, така както днес решават судоку или се забавляват с настолни игри. Подобни сборници наистина са били занимателни, колкото и да е трудно да си представим това от днешна гледна точка, посочи Пиперков. Същевременно това е било скъпо удоволствие, защото книгите с емблеми са били илюстрирани с гравюри, дело на именити художници.

Точно такъв е сборникът, който той представя на българската публика- с преплетени авторски текстове и „лингвистични гъдели“- препратки към българския език от старогръцкия и латински език и въздействащи илюстрации.

Графиките и картините в неговия сборник са на великотърновския художник Христо Панев. „Двамата като генерации сме много различни, но при срещата си постигнахме единство на сътворението, а доказателството е, че сборникът се осъществи само за два месеца в издателство „Абагар“. Някои от творбите са направени специално за сборника, а други са част от утвърденото творчество на Христо Панев, като две от тях са създадени още през 1989 година, но са отлична част от тази емблематична мозайка“, посочи Пиперков. 

За първи път у нас книгата беше представена в читалнята на РНБ “П. Р. Славейков“ във Велико Търново от библиотекаря Николай Колев.

Идеята е да бъде трансплантиран този жанр, идващ от едно друго време и друга географска ширина – Западна Европа в 16- и век, днес в България. Смисълът е да се създаде един нов български хуманизъм, обясни Пиперков и допълни, че това е един опит да бъде показана на българската публика тази картинна риторика, която се заражда в 16-и век и се превръща в основа на Западноевропейската култура.

Една част от хората, които са прочели „Пандора“ започнаха да си играят  и сами да създават подобни емблеми, т.е. те са разбрали смисъла на книгата - играта. Други я възприемат само като стихосбирка, без да откриват разликата между емблемата и чистата поезия. Това е напълно нормално, защото когато въвеждаш ново понятие, понякога то остава неразбрано, смята той.  Много от фразите на български език са изградени върху постпозициите на латинския език или върху старогръцката етимология. Примерно в една от страниците е вплетено първото изречение от „Метаморфозите“ на Овидий, съчетани със свободни цитати и хипер текст, посочи авторът.

Сборникът се казва „Пандора“, тъй като през 16-и век тези текстове са имали и морален характер, затова 12-те теми са озаглавени като основните етични категории - егоизъм, равнодушие, високомерие, суета, гняв, безсъзнание, завист, похот, апатия, присъда и завършват с епитаф.

Никола Пиперков е специалист и преподавател по визуална риторика, която определя като близка до семиотиката, бидейки млад човек, той преподава на още по-младо поколение студенти.

От своите възпитаници той получава въпроса дали това изкуство от миналото може да бъде поставено в „ТикТок“, и засега отговаря, че е невъзможно. „Как е възможно да сложиш Леонардо да Вични в „ТикТок“? Истината е, че не можеш, защото творците през Ренесанса са имали различен начин на мислене, времето в което са живели е различно. Всички си казваме, че има общочовешки неща, това е вярно, но не може да бъде извадена дадена личност от нейния исторически контекст“, посочи той. Друга луна им е светила на тези хора, за да можем да разберем тяхната култура трябва да направим археология на изкуството от онова време и точно това е задачата на моята дисциплина, допълни специалистът.

Живото изкуство днес не е в музеите и в галериите, живото изкуство е в създаването чрез вдъхновение и то съществува, дори чрез стрийт артистите, които използват иконите на Ренесанса, за да творят ново фигуративно изкуство. Днес изкуството от средните векове е митологизирано, трудно е да отсечеш мита от самата историческа личност, като историк на изкуството, моята работа е да направя това – да кажа докъде стига митът и откъде започва историята, допълни той.

Днес изкуството много повече се базира на технологиите, затова авторите на концептуалното изкуство напълно дематериализират обекта.

Създаването на предмета в чисто техническото му измерение вече не е дефиниция на изкуството. В постмодерното му разбиране, изкуството е без дефиниция. Това от една страна е хубаво, защото дава изказ на творци, пренебрегвани досега от академичната представа за изкуство. От друга страна е доста опасно, защото затваря дефиницията за изкуство в определен кръг хора, определен елит, които си присвояват правото само те да какво е изкуство. Това е опасен път, защото талантът не трябва да зависи от елита, смята Никола Пиперков.