На събитие, проведено във Френския институт в София, бе представена книгата „Белене – Островът на забравените“ от Недялко Гешев. Захари Карабашлиев, който участва в дискусията, подчерта, че произведението предлага уникален поглед върху събития, които не са документирани другаде. Гешев, който успява да избяга от България през 1952 г. и да се установи в Белгия, разказва за личните си преживявания, свързани с репресиите и насилието, които е преживял в лагера.

Издателите от „Сиела“ и фондация „Софийска платформа“ акцентираха на важността на спомените на Гешев, които съчетават личен опит с историческо свидетелство. Според Карабашлиев, книгата представя не само страданията, но и чувството за съпротива и достойнство на хората, които са преживели тези трудности. Той отбеляза, че текстът е написан на прост и достъпен език, което позволява на читателя да усети емоциите на автора.

Луиза Славкова, която модерираше събитието, изрази мнение, че книгата е наистина уникална, тъй като е единствената, написана от човек, успял да избяга от Белене. Димитри Гешев, син на автора, сподели, че е научил много за ценностите на баща си, включително за смелостта и привързаността му към свободата. Той подчерта, че книгата разказва за взаимопомощта между хората в трудни времена.

Мари Дюмулин, посланик на Франция в България, коментира, че е важно да се изучава историята на тоталитарните режими, за да не се забравят уроците от миналото. Тя подчерта, че нацистките лагери са получили значително внимание, но лагерите в Източна Европа често остават в сянка. Заместник-ръководителят на дипломатическата мисия на Белгия, Томас Георгиопулос, добави, че е необходимо да се помни миналото, за да се предотвратят повторения на същите грешки.

Нанси Шилър от фондацията „Америка за България“ отбеляза, че много хора се опитват да заглушат неудобни истини за историята на своите страни. Тя подчерта, че активното участие на гражданите е от съществено значение за бъдещето на демокрацията. Историкът Борислав Скочев разказа за политическата обстановка през 1951 г., когато Гешев е осъден, и подчерта, че е необходимо да се изследва съпротивата срещу комунистическия режим.

Книгата на Недялко Гешев не само разкрива личната му история, но и служи като свидетелство за по-широките социални и политически събития в България по време на тоталитаризма.