Номинацията на Рене Карабаш за Международната награда „Букър“ не е единичен пробив, а знак, че българската литература постепенно излиза от периферията на световния книжен пазар. Според издателя и заместник-председател на Асоциация „Българска книга“ Гергана Димитрова този процес е станал възможен след международния успех на Георги Господинов и „Времеубежище“.

„Първият, който успява на някакво поле, прокарва пътя и за останалите“, коментира Димитрова пред БТА. По думите ѝ, без международното признание за Господинов едва ли български автор би стигнал толкова скоро до нова номинация за „Букър“.

Темата за видимостта на българската литература отново излезе на преден план след церемонията в Лондон на 19 май, когато за носител на Международния „Букър“ за 2026 г. беше обявена тайванската писателка Ян Шуан-цзъ за романа Taiwan Travelogue, отличен заедно с преводачката Лин Кин.

Според Димитрова обаче българските успехи навън се случват „въпреки държавата“, а не с нейна подкрепа. Тя посочва, че ключова роля за международното присъствие на български автори играят независими инициативи като Литературна агенция „София“, която работи за продажбата на авторски права и връзките с чужди издатели.

„Ако не беше създадена Литературна агенция „София“, Рене Карабаш нямаше да има превод на английски“, казва Димитрова. По думите ѝ авторката вече е преведена в 24 държави, а усилията на литературния агент Гергана Панчева са пример колко решаваща може да бъде индивидуалната работа за международния пробив на един писател.

Издателят подчертава и друг проблем – липсата на устойчива държавна политика за подкрепа на преводите. Според нея малките езици не могат да разчитат единствено на пазарна логика. „Трябва да има стимул за чуждите издатели да поемат риска да публикуват автор от малък език“, казва тя.

Георги Господинов също вижда пряка връзка между отличието през 2023 г. и нарасналия интерес към българската литература. Тогава той и преводачката Анджела Родел спечелиха Международния „Букър“ за „Времеубежище“ – първото подобно признание за български роман.

„Преди преводачите предлагаха български автори и често не получаваха отговор. Сега чуждите издателства сами търсят Анджела Родел, за да питат за български писатели“, отбелязва Господинов. Според него именно това е най-същественият ефект от подобни международни отличия – промяната в отношението към цяла една литературна среда.

Писателят предупреждава и срещу прекомерното натоварване на младите автори с очаквания. „Те си имат свой път“, казва той, но признава, че международното признание създава увереност и мотивация за ново поколение български писатели.

Реакциите в литературните среди определиха номинацията на Рене Карабаш като историческа. Писателят Иван Димитров я сравни с класиране на полуфинал на световно първенство по футбол – постижение, което „остава завинаги и проправя пътища“.

Подобна оценка дава и експертът по книгоиздаване Светлозар Желев, който обръща внимание на мащаба на конкуренцията. По негови данни във Великобритания ежегодно излизат около 188 000 нови заглавия, от които малко над 10 000 са преводни книги, селектирани от цял свят. На този фон номинацията на български роман се превръща не просто в национален успех, а в рядък пробив в една от най-конкурентните литературни среди.

„Остайница“ на Рене Карабаш е сред шестте финалисти, избрани измежду милиони заглавия в световната литература, подчертава Желев. И именно това, изглежда, е новата ситуация за българската литература – тя вече не просто съществува, а започва да бъде забелязвана.