РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край

Дата на публикуване: 16:48 ч. / 20.05.2026
Прочетена
1327
Свободата на словото и независимата журналистика са сред основните ценности на всяко демократично общество. Историята показва обаче, че именно медиите често се превръщат в първата жертва на политическите промени и авторитарната власт. Такъв е случаят с Иран след Ислямската революция от 1979 г., когато кратък период на надежда и медийна свобода е последван от бърза и строга цензура. Вестници и списания, които доскоро свободно изразяват различни мнения, са забранени, а журналистите — преследвани. Историята на иранската преса през този период разкрива колко важна е ролята на свободните медии за обществото и колко лесно тази свобода може да бъде отнета.
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Снимка © DFA
Подиум на писателя

На сутринта на 12 май 1979 г., само три месеца след Ислямската революция в Иран, едно от най-старите и независими ирански издания — Āyandigān — изчезва от много павилиони за вестници в страната. Няколко дни по-рано аятолах Ruhollah Khomeini публично заклеймява вестника като „покварен“, а държавното радио многократно го определя като „контрареволюционен“. Това бележи началото на една от първите големи атаки срещу свободата на словото в следреволюционен Иран.

Изданието на Āyandigān от този ден съдържа само една статия — апел към новото управление да защити свободната преса, която според редакцията е била основен принцип на революцията. „Невъзможно е да продължим, докато правителството не заеме ясна позиция в защита на свободата на печата и словото“, заявява вестникът. Всички останали страници са оставени празни — символичен протест срещу цензурата.

Реакцията в страната е бурна. В Техеран стотици хора излизат по улиците, за да протестират срещу позицията на вестника. В град Шираз редакционните офиси са окупирани от въоръжени мъже, а в Дезфул властите записват имената на гражданите, които купуват изданието. Въпреки това поддръжници на свободната преса разпространяват вестника по улиците и неговият тираж нараства от 300 000 на 450 000 копия.

Днес често възприемаме следреволюционен Иран като държава със строга цензура и ограничена свобода на медиите. Историята от 1979 г. обаче показва, че първите месеци след падането на шаха са били период на надежда и относителна откритост. Този кратък период е известен като „Пролетта на свободата“, когато иранските граждани имат достъп до огромно разнообразие от политически, религиозни и културни мнения.

По данни от онова време, Иран разполага със около 100 вестника по време на революцията, а само година по-късно техният брой надхвърля 700. Тази необикновена медийна експлозия е съхранена в дигиталния архив Nashriyah — мащабна колекция от ирански вестници, създадена от University of Manchester .

Архивът разкрива революцията и нейното развитие в реално време. Чрез страниците на Āyandigān и Kayhān могат да се проследят политическите конфликти и обществените настроения. Таблоиди като Ittiḥād-i javān и Javānān-i imrūz отразяват сензационните истории на ежедневието, а сатирични издания като Āhangar използват карикатури, за да критикуват властта и обществото.

Особено интересни са рекламите в списания като Tihrān muṣavvar, които показват една различна страна на иранското общество — свят на цветни телевизори, модерни часовници, американски безалкохолни напитки и козметични продукти. Те свидетелстват за стремежа към нормален живот и модерност въпреки политическите сътресения.

Но тази свобода се оказва краткотрайна.

На 7 август 1979 г. иранското правителство приема нов закон, позволяващ спирането на издания, които критикуват властта. Почти веднага Islamic Revolutionary Guard Corps окупира редакцията на Āyandigān в Техеран и забранява достъпа на журналистите до печатницата. Същия ден сатиричното издание Āhangar също е закрито.

Новият закон предвижда тежки наказания за журналисти, които критикуват исляма или иранските лидери, както и задължително лицензиране на всички публикации. Това предизвиква сблъсъци между поддръжници на свободната преса и ислямски активисти по улиците на Техеран — най-сериозното насилие след края на революцията.

До края на август 1979 г. около 40 издания вече са спрени. Сред тях са Ittiḥād-i javān, Javānān-i imrūz, Tihrān muṣavvar, левият вестник Pighām-i Imrūz, таблоидът Firdūsī и Sipı̄d va sı̄yāh — издание, което преди това е било забранено и от режима на шаха.

Фактът, че тези вестници са оцелели до днес под формата на архиви, е изключително важен. Те не само документират един драматичен исторически период, но и напомнят колко крехка може да бъде свободата на словото. Съхраняването и достъпът до тези публикации представляват своеобразен акт на съпротива срещу всеки опит за заглушаване на независимата журналистика.

Историята на иранската „Пролет на свободата“ показва, че дори кратките моменти на откритост могат да оставят дълбока следа в паметта на обществото. А свободната преса, независимо колко кратко съществува, остава едно от най-силните средства за защита на историческата истина и гражданските права.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Близо 30 библиотечни методисти от цялата страна се събраха в Регионалната библиотека „Светослав Минков“ в Перник за десета национална среща, посветена на тема ...
Вижте също
Американската певица и актриса Шер, известна със своята уникална кариера и провокативен стил, навършва 80 години, а в края на миналата година публикува автобиографичната ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Национална среща на библиотечните методисти постави акцент върху иновациите
Близо 30 библиотечни методисти от цялата страна се събраха в Регионалната библиотека „Светослав Минков“ в Перник за десета национална среща, посветена на темата „Новости, традиции и предизвикателства при изпълнение на методичните функции&ldqu ...
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
В Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Власаки Шуманов“ в Сливен бяха открити нови STEM кабинети, предназначени за деца със специални образователни потребности. Тези иновации целят да осигурят по-добра учебна среда, която да насърчи обу ...
Добрина Маркова
„Остайница“ на Рене Карабаш сред най-обсъжданите книги за международния „Букър“
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Привлекателността играе ключова роля в успеха на кандидатите на пазара на труда
В сезона на дипломирането в Съединените щати и голяма част от Европа, темата за заетостта става все по-актуална. За много завършващи студенти, предизвикателствата на пазара на труда могат да бъдат стряскащи. Всеки кандидат вероятно е вложил усилия да подготви ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Йордан Ефтимов: Пенчо Славейков е първият български модернист
На 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков, литературният критик и литературовед Йордан Ефтимов проведе интересен разговор, в който разгледа връзките на поета с личности от Самоков – Евгения Марс и проф. Светлозар Игов. Събитието, организирано ...
Валери Генков
Литературен обзор
Наградата „Неофит Рилски“ за седем вдъхновяващи преподаватели
В област Добрич, седем изявени педагози бяха отличени с престижната награда „Неофит Рилски“ на тържествена церемония, организирана от Регионалното управление на образованието. Събитието, което се проведе в концертната зала на Средно училище „ ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Илияна Йотова и романът „Мак“ – среща на литературата и морала
Ангелина Липчева
На бюрото
Съюзът на учените в България отличава д-р Райна Гиндева с почетно звание
Ангелина Липчева
Съюзът на учените в България, клон Плевен, организира тържествено събрание, за да отбележи 24 май – деня, посветен на светите братя Кирил и Методий, а също и на българската азбука, просвета и култура. Събитието се проведе в галерия „Колекция Светлин Русев“ и включваше музикални изпълнения от Смесен хор „Звъника“ под диригентството на Иванка Делийска. Хорът е носител н ...
Експресивно
Тик-Ток от Оз предвещава съвременните страхове за роботите с интелект
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
В Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Власаки Шуманов“ в Сливен бяха о ...
Начало Подиум на писателя

Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край

16:48 ч. / 20.05.2026
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
1327
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Пролетта на свободната преса в Иран и нейният бърз край
Снимка © DFA
Подиум на писателя

На сутринта на 12 май 1979 г., само три месеца след Ислямската революция в Иран, едно от най-старите и независими ирански издания — Āyandigān — изчезва от много павилиони за вестници в страната. Няколко дни по-рано аятолах Ruhollah Khomeini публично заклеймява вестника като „покварен“, а държавното радио многократно го определя като „контрареволюционен“. Това бележи началото на една от първите големи атаки срещу свободата на словото в следреволюционен Иран.

Изданието на Āyandigān от този ден съдържа само една статия — апел към новото управление да защити свободната преса, която според редакцията е била основен принцип на революцията. „Невъзможно е да продължим, докато правителството не заеме ясна позиция в защита на свободата на печата и словото“, заявява вестникът. Всички останали страници са оставени празни — символичен протест срещу цензурата.

Реакцията в страната е бурна. В Техеран стотици хора излизат по улиците, за да протестират срещу позицията на вестника. В град Шираз редакционните офиси са окупирани от въоръжени мъже, а в Дезфул властите записват имената на гражданите, които купуват изданието. Въпреки това поддръжници на свободната преса разпространяват вестника по улиците и неговият тираж нараства от 300 000 на 450 000 копия.

Днес често възприемаме следреволюционен Иран като държава със строга цензура и ограничена свобода на медиите. Историята от 1979 г. обаче показва, че първите месеци след падането на шаха са били период на надежда и относителна откритост. Този кратък период е известен като „Пролетта на свободата“, когато иранските граждани имат достъп до огромно разнообразие от политически, религиозни и културни мнения.

По данни от онова време, Иран разполага със около 100 вестника по време на революцията, а само година по-късно техният брой надхвърля 700. Тази необикновена медийна експлозия е съхранена в дигиталния архив Nashriyah — мащабна колекция от ирански вестници, създадена от University of Manchester .

Архивът разкрива революцията и нейното развитие в реално време. Чрез страниците на Āyandigān и Kayhān могат да се проследят политическите конфликти и обществените настроения. Таблоиди като Ittiḥād-i javān и Javānān-i imrūz отразяват сензационните истории на ежедневието, а сатирични издания като Āhangar използват карикатури, за да критикуват властта и обществото.

Особено интересни са рекламите в списания като Tihrān muṣavvar, които показват една различна страна на иранското общество — свят на цветни телевизори, модерни часовници, американски безалкохолни напитки и козметични продукти. Те свидетелстват за стремежа към нормален живот и модерност въпреки политическите сътресения.

Но тази свобода се оказва краткотрайна.

На 7 август 1979 г. иранското правителство приема нов закон, позволяващ спирането на издания, които критикуват властта. Почти веднага Islamic Revolutionary Guard Corps окупира редакцията на Āyandigān в Техеран и забранява достъпа на журналистите до печатницата. Същия ден сатиричното издание Āhangar също е закрито.

Новият закон предвижда тежки наказания за журналисти, които критикуват исляма или иранските лидери, както и задължително лицензиране на всички публикации. Това предизвиква сблъсъци между поддръжници на свободната преса и ислямски активисти по улиците на Техеран — най-сериозното насилие след края на революцията.

До края на август 1979 г. около 40 издания вече са спрени. Сред тях са Ittiḥād-i javān, Javānān-i imrūz, Tihrān muṣavvar, левият вестник Pighām-i Imrūz, таблоидът Firdūsī и Sipı̄d va sı̄yāh — издание, което преди това е било забранено и от режима на шаха.

Фактът, че тези вестници са оцелели до днес под формата на архиви, е изключително важен. Те не само документират един драматичен исторически период, но и напомнят колко крехка може да бъде свободата на словото. Съхраняването и достъпът до тези публикации представляват своеобразен акт на съпротива срещу всеки опит за заглушаване на независимата журналистика.

Историята на иранската „Пролет на свободата“ показва, че дори кратките моменти на откритост могат да оставят дълбока следа в паметта на обществото. А свободната преса, независимо колко кратко съществува, остава едно от най-силните средства за защита на историческата истина и гражданските права.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Национална среща на библиотечните методисти постави акцент върху иновациите
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
Добрина Маркова
Подиум на писателя
„Остайница“ на Рене Карабаш сред най-обсъжданите книги за международния „Букър“
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Шер: Кралицата на провокацията и поп музиката
Ангелина Липчева
Американската певица и актриса Шер, известна със своята уникална кариера и провокативен стил, навършва 80 години, а в края на миналата година публикува автобиографичната ...
Литературен обзор
Ян Шуан-цзъ от Тайван спечели Международната награда „Букър” с Taiwan Travelogue
Ангелина Липчева
Експресивно
Йордан Ефтимов: Пенчо Славейков е първият български модернист
Валери Генков
Литературен обзор
Наградата „Неофит Рилски“ за седем вдъхновяващи преподаватели
Добрина Маркова
Литературен обзор
Илияна Йотова и романът „Мак“ – среща на литературата и морала
Ангелина Липчева
На бюрото
Съюзът на учените в България отличава д-р Райна Гиндева с почетно звание
Ангелина Липчева
Експресивно
Тик-Ток от Оз предвещава съвременните страхове за роботите с интелект
Ангелина Липчева
Златното мастило
Рене Карабаш отправя видео послание преди Черноморския литературен фестивал
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Гласове отвъд студа: куиър литература от канадските прерии
Валери Генков
Авторът и перото
Мюзикълът „Книгата на мечтите“ продължава като вдъхновяваща книга
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Антония Атанасова представя „Мару и заека“ – роман с вдъхновение от реалността и митично село
Антония Атанасова, талантливата писателка от Перник, представя своята четвърта книга „Мару и заека“. Събитието, което ще се проведе в Минна дирекция, обещава да бъде интересно за всички любители на литературата. Авторката ще се срещне с ...
Избрано
Михаил Булгаков оглави класацията на най-популярните руски класици през 2026 г.
Руският писател Михаил Булгаков е най-популярният автор сред руските литературни класици през 2026 година, сочат данни на платформата „Литрес“, цитирани от ТАСС. Според анализа авторът на романа Майстора и Маргарита е оглавил класацията за ...
Кетрин Бромвич превръща снимачната площадка в сцена на кошмар
Ако сте поропуснали
Алея на книгата в Силистра обединява издателства, автори и читатели в уникален форум за литература и култура
Алея на книгата, нова инициатива в Силистра, привлича вниманието на местната общност и любителите на литературата. Организирана от местната община в сътрудничество с Асоциация „Българска книга“, събитието цели да обедини издателства, книжарници и ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.