|
|
Александър Димитров разширява литературния свят на „Силуети в Япония“
Снимка ©
БТА
|
Писателят Александър Димитров подготвя нов роман, който ще бъде тематично продължение на сборника му „Силуети в Япония“, издаден от „Колибри“, като действието този път ще бъде ситуирано в японския регион Кансай. Информацията беше съобщена от самия автор по време на представяне на книгата му в Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас, където той разкри и първи подробности около бъдещия литературен проект.
По думите на Димитров новият роман ще развие мотивите за съновност и илюзорност, вече заложени в предходния сборник, но ще ги постави в по-концентриран пространствен контекст, със силен фокус върху градовете Осака, Киото, Кобе и Нара. Авторът споделя, че вече работи активно по текста, има написани първи глави и сътрудничи с редактор, като в историята ще бъдат включени и по-ясно изразени фантастични елементи, които допълнително ще разширят границите между реалност и въображение.
По време на срещата писателят се върна и към създаването на „Силуети в Япония“, като подчерта, че разказите са били написани ретроспективно след завръщането му в България, а основният им чернови вариант е създаден за кратък период през януари 2024 г. Част от текстовете стъпват върху лични записки от престоя му в Осака между 2016 и 2022 г., когато той е бил стипендиант на японското правителство, което му е дало възможност да наблюдава отблизо културната и социалната среда в Япония.
Александър Димитров определя като водещи теми в творчеството си границата между реалност и илюзия, както и връзката между човека и природата, като ги свързва с философски и религиозни пластове в японската култура, повлияна от шинтоизма и будизма. Той посочва, че идеята за размиването между сън и действителност присъства не само при автори като Харуки Мураками, но и в творчеството на други съвременни японски творци. Сред основните си вдъхновения той откроява именно Мураками и режисьора Сатоши Кон, които според него изграждат културен мост между Изтока и Запада чрез темите за идентичността и възприятието за реалност.
Авторът подчертава, че съзнателно е избягвал клиширани представи за Япония, като образа на идеализирана страна с цъфтящи вишни, и е търсил по-широк и реалистичен поглед към различни региони – от северната част на страната до Окинава, като умишлено е изключил Токио от фокуса на книгата. По време на представянето той демонстрира и визуални материали със снимки от локации, които са го вдъхновили, включително фестивали, природни пейзажи и градска среда в Япония.
Особен акцент в работата му е и музикалният подход към писането, при който всеки разказ е създаден под въздействието на конкретна песен, слушана многократно, за да се постигне определен ритъм и настроение в текста. Важна част от изданието е и визуалната концепция, реализирана съвместно с художничката Теодора Югова, като всяка история е придружена от илюстрация и цялостното оформление следва по-нестандартна, вдъхновена от японската естетика линия.
Димитров отбелязва, че читателските реакции към книгата са разнообразни и понякога полярни, което той приема като естествена част от литературния процес, особено при експериментални текстове. Въпреки по-ограничения интерес към жанра на разказа, авторът подчертава, че именно този формат му е позволил най-пълно да изрази своята визия за Япония и културните ѝ пластове, които продължават да бъдат основен източник на вдъхновение.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


