Има книги, които не просто разказват истории, а възстановяват атмосферата на едно време, което официалната историография често се опитва да заглуши. "Лудия кон и други отцепили се кучета.." (Eri tutto lungo. Cavallo pazzo e altri cani sciolti) е колективно произведение на групата Алба Сиенфуегос. То предлага дълбок и суров поглед в сърцето на миланската периферия през годините на тероризма. Романът започва с ярка и насилствена картина от юни 1978 година, когато Милано е ранен и в смут, а димът от Коктейл Молотов разкъсва метала на бронетранспортьор.

Това не е криминален роман или политически трактат, а началото на дълъг ретроспективен разказ, който ни връща по улиците на квартал Барона, символ на бързо развиващия се Милано, между социални жилища и тревни площи, които изчезват под бетон. Силата на произведението се крие в избора на неговите герои. Алба Сиенфуегос решава да даде глас на "обикновените момчета". Не на харизматичните лидери, които се появяват по телевизионни предавания, а на тези, които историята е преглътнала и изплюла: "освободените кучета". Това са младите хора, които възприемат активизма като естествено продължение на живота си в квартала, свързани с неразривни връзки и жадни за промяна, която надхвърля чистата идеология.

Писането на колектива е майсторско в балансирането на суровостта на ежедневието — несигурността, уличното насилие, хероинът, който започва да чука на вратите на периферията — с поетика на маргиналността. Съществува автентично чувство за братство между героите, което става единственото истинско оръжие срещу система, която би искала да ги направи невидими или подчинени. Четенето на "Лудия кон и други отцепили се кучета.." е като разходка из Милано, която е неразпознаваема за тези, които я познават днес в лукса на стъклените небостъргачи. Това е Милано на секции, окупации и концерти в Парко Ламбро, но най-вече е Милано на спални квартали, които се опитват да намерят душа.

Барона излиза от страниците като жив организъм, лабиринт от чувства, където магията на младостта трябва да се изправи пред ранното разочарование. Колективът Алба Сиенфуегос успява в рядка задача: да напише книга с много автори, която запазва стегната стилова последователност. Наративът е бърз, ритмичен, почти кинематографичен, но включва и дълбоки размисли за чувствата. Темата за любовта, разбитите мечти и упоритото достойнство на тези, които никога не са искали прошка за вярването си в нещо, е централна. В епоха на конформизъм, този роман ни напомня за стойността на "крайния жест" като отхвърляне на апатията.

Не става въпрос за възхвала на насилието, а за необходимо свидетелство за това колко интензивен е бил животът за едно поколение, което не е имало парашут. Герои на Алба Сиенфуегос са наследници на чистота, която не познава компромиси. Те остават верни на себе си, независимо от обстоятелствата. "Лудия кон и други отцепили се кучета.." е необходима творба за всеки, който иска да разбере не само 70-те години, но и самата същност на юношеството, когато се сблъсква с Историята с главна буква. Това е книга, която носи мирис на прах, пот и свобода. Четенето ѝ трогва с интелектуалната си честност и оставя следа от сладко-горчива носталгия у тези, които знаят, че, въпреки всичко, си е струвало да бъдат там.