Роберто Савиано, известен с откровените си разследвания за мафията, спечели престижната награда „Елза Моранте – Младежко гражданско участие“ за последния си роман Любовта ми не умира (Einaudi, 2025). Наградата подчертава важността на четенето и образованието като инструменти за защита на младите хора от опасностите на съвременното общество, като връзката между литературата и гражданската ангажираност става особено видима чрез личните истории на героите в книгата.

Роберто Савиано спечели наградата „Елза Моранте – Младежко гражданско участие“ за книгата си Любовта ми не умира (2025). Отличието на Савиано е в пълно съзвучие с темата на юбилейното издание на наградата – „Децата, спасени от света“. Под ръководството на Дачия Мараини, научният комитет изразява надеждата, че четенето, образованието и културата могат да бъдат щит срещу опасностите, които съвременният свят поставя пред младите хора.

Заедно със Савиано, бяха отличени и други значими автори: Матео Бусола за белетристика с Талантът на лястовицата (Salani) и Луиджи Гарландо за биография с Сандро освобождава всички (Rizzoli). Трите книги ще бъдат оценявани от изключителна популярен жури от десет хиляди ученици в Италия и по света, които ще определят носителя на наградата „Елза Моранте – Училища“. Финалното събитие, на което ще присъстват на живо хиляда млади хора, ще се проведе на 12 май в Театро Диана в Неапол, символичен град за историята на наградата.

Любовта ми не умира на Роберто Савиано разказва истинската история на жертва на ’ндрангета. В романа героите обичат, рискуват живота си и умират, живеейки според неписано правило – да бъдат „чужденци“ в собствения си свят и сред средата на мафията. Главната героиня, Росела Казини, умира заради любовта си към Франческо Фрисина, опитвайки се да го накара да се разкае и да се отдели от семейството и криминалната си среда. Въпреки усилията на Росела да изгради нов живот в Палми, Франческо е принуден да оттегли показанията си и попада в затвора. Нейната трагедия е доказателство за безпощадните правила на мафията – няма прошка за тези, които свидетелстват.

Савиано умело описва не само личните съдби, но и средата, в която се развиват събитията – от оживената Флоренция на 70-те години до жестоката „файда“ в Палми между клановете Галико и Кондело, която отнема десетки животи до края на 90-те. Росела е убита през февруари 1981 г., на почти 25 години, вероятно с мълчаливото съгласие на Франческо, когото тя се опитва да защити. Дълги години истинските извършители остават неизвестни, докато държавата признава Росела за жертва на ’ндрангета.

Любовта между Росела и Франческо се развива в революционна Флоренция, сред студентски борби и социални предизвикателства. Докато Росела живее нормалния живот на млада студентка с всичките й несигурности и семейни връзки, Франческо е в плен на тъмното наследство на мафията, което не му позволява да бъде „чужденец“ или да избяга от съдбата си. Дори в града на нови възможности, мафиотските правила го принуждават да се върне в Палми, където жестоката вражда на семействата изисква кръв. Смъртта е постоянно присъствие – както за невинните, така и за членовете на клановете. За Франческо няма изход, дори любовта не може да го освободи.

Историята на Росела и Франческо е болезнена и трагична, но именно любовта й остава живата памет на борбата срещу насилието на ’ндрангета. Днес книгата на Савиано продължава да напомня за жертвите на мафията и за силата на човешкия избор в свят, където свободата и любовта често се сблъскват с най-тъмните страни на човешката природа.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.