В слънчев ден, особено ако е празник, човек може да се почувства щастлив и безгрижен. По същия начин, Великден, който носи ухание на пролет, може да вдъхнови стихове, изпълнени с лекота и радост от живота. Такъв е случаят с творбата "Е Великден" на Чезаре Дзаватини, който е известен италиански теоретик и представител на неореализма.

В стихотворението авторът говори от първо лице и описва как в деня на Великден слънцето е изгряло рано, вероятно заради важността на празника. Настроението му е отлично, дори по-добро от обичайното, и той се чувства лек като ангел, в момент, когато всички около него също се чувстват по-духовно. Когато излиза от дома си, той пее и изпитва любов към всички. Великден е важен празник, който носи радост на хората и който природата също почита с разцъфването на цветята и затоплянето на времето.

Творбата "Е Великден" представлява красив портрет, който чрез прост и разбираем език изразява радостта от празника, един от най-значимите за католиците. Важно е не само да се отбелязват външните знаци на празника, като празничните ястия и шоколадовите яйца, а по-скоро добротата на сърцето и правилното поведение. Дзаватини предлага позитивен поглед и ни напомня, че днес всички можем да бъдем малко по-добри, почти като ангели, което е послание за надежда, особено в контекста на настоящите конфликти в света.

Поезията носи светлина там, където има тъга, и доброта там, където властват грубостта и неучтивостта. Тя предава усещане за спокойствие, от което всички ние имаме нужда. Слънцето, споменато в началото, символизира светлината на Великден, празник, който възхвалява възкресението на Христос. Завършекът на стихотворението е възхвала на добрите чувства, с израза "обичам всички", което показва мир с вътрешната съвест и със света около нас.