Книгата "Mirror" (2003) на Сузи Ли (Suzy Lee) е един от примерите за жанра silent book, който авторката използва, за да създаде илюстративна история без текст. Въпреки липсата на думи, разказът е изключително изразителен и се основава на основен човешки жест - гледането в огледало. Този жест е дълбоко вкоренен в човешката природа и е свързан с осъзнаването на собственото "аз". Ли поставя под въпрос традиционното разбиране за идентичността, като предлага, че това, което виждаме в огледалото, не винаги съвпада с това, което сме.

Когато героинята застане пред огледалото, тя не просто вижда отражението си, а преживява трансформация. Огледалото не е само повърхност, която отразява, а врата към ново разбиране за себе си. В началото всичко изглежда логично и последователно, но скоро става ясно, че отражението не е просто копие, а интерпретация. Тази идея за несъответствие между това, което сме и как се виждаме, е в центъра на философските разисквания на Ли.

В контекста на психоанализата, Ли се опира на концепцията на Жак Лакан (Jacques Lacan), според която детето, когато за първи път види отражението си, не само че се разпознава, но и започва да изгражда своето "аз". Тази идентичност обаче е разделена между това, което вярваме, че сме, и това, което виждаме. Ли осъзнава тази амбивалентност и показва, че идентичността никога не е напълно стабилна, а е резултат от взаимодействие между вътрешното и външното.

Историята на Нарцис, който се влюбва в собственото си отражение, служи като метафора за сложността на идентичността. Водата, която отразява, е променлива и неуловима, докато металното огледало, създадено от Хефест (Hephaestus), предлага стабилност, но илюзия. Ли изследва напрежението между тези два полюса – един, който е неуловим и друг, който е твърде фиксиран.

Книгата "Mirror" не предлага окончателни отговори, а по-скоро поставя под въпрос какво означава да бъдеш себе си. Ли използва детската перспектива, за да разгледа теми, свързани с идентичността и реалността, което позволява на читателите от всички възрасти да се идентифицират с героинята и да се свържат със собствените си детски спомени и преживявания.

В края на книгата героинята остава на прага на ново разбиране, без да получава окончателно решение на въпросите, които си задава. Тази отвореност оставя читателя да размишлява за собствената си идентичност и начина, по който я възприема.