В съвременния свят на медиите, една от основните функции на журналистиката е да следи и отговаря на действията на правителствата. Но какво се случва, когато новинарските издания пренебрегват официални нарушения или избягват да ги обсъждат, за да се фокусират върху други теми? Журналистическият изследовател Паул Алонсо разглежда два случая от Южна Америка, в които понякога сатиричната преса поема отговорността да запълни този вакуум.

В съвременния свят на медиите, една от основните функции на журналистиката е да следи и отговаря на действията на правителствата. Но какво се случва, когато новинарските издания пренебрегват официални нарушения или избягват да ги обсъждат, за да се фокусират върху други теми? Журналистическият изследовател Паул Алонсо разглежда два случая от Южна Америка, в които понякога сатиричната преса поема отговорността да запълни този вакуум.

Първото издание, което Алонсо обсъжда, е „The Clinic“ (Клиниката), основано в дългата сянка на чилийския диктатор Августо Пиночет. По време и след управлението на Пиночет, най-голямото чилийско издание, „El Mercurio“ (Ел Меркурио), беше свързано с режима му. През 1998 година Пиночет беше арестуван в Лондон за престъпления, включително убийството на 3000 души и мъчения на много други. Въпреки това, „El Mercurio“ и други чилийски медии омаловажаваха неговите престъпления и представяха диктатурата му като фактор за успешна национална икономика. „The Clinic“, първоначално публикувана като брошура през 1998 година, носи името на Лондонската клиника, където Пиночет беше задържан след ареста си. Изданието се стремеше да покаже бившия диктатор като възрастен човек в упадък.

Сатиричното издание представяше таблоидни корици и пародийни истории, които се подиграваха на съдържанието на „El Mercurio“, но също така публикуваше произведения на известни чилийски художници, поети и романисти. Журналисти от основни публикации изнасяха реални истории, които не можеха да бъдат публикувани другаде, и понякога пишеха под псевдоними. През 2004 година бивш журналист от „El Mercurio“ публикува писмо в „The Clinic“, в което признаваше неуспеха си да докладва за нарушения на правата на човека и си спомняше за колеги, които бяха изчезнали заради работата си. Освен че се сблъскваше с наследството от годините на Пиночет, „The Clinic“ критикуваше и последващите администрации от различни политически спектри и провеждаше интервюта с обикновени хора, разследвания на проблеми като фалшификацията на улични наркотици, както и карикатури и колони с шеги.

Вторият случай, който Алонсо разглежда, е списание „Барселона“, основано в Аржентина след масивната финансова криза и популярното въстание през 2001 година. Както и други институции, пресата беше критикувана за това, че е допринесла за икономическата катастрофа вместо да играе роля на страж на правителството. „Барселона“, създадена от малка група рок-н-рол журналисти от Буенос Айрес, подходи към новините от Аржентина и света с усмивка. Докато открито подкрепяше определени каузи, като легализацията на аборта, списанието балансираше между реални критики и шеговити заглавия и истории.

Тази линия преминаваше и в интервютата с други медии, където редакторите на „Барселона“ отговаряха на въпросите в характер. Алонсо пише, че „използването на радикален хумор и фалшиви журналистически истории свидетелства за общото недоволство, разочарование и скептицизъм в обществото“. Съредакторът Мариано Лукано сподели с Алонсо, че публикуването на списанието е повече хоби, отколкото доходоносна работа, но добави, че намира това за необходимо за психиката си. Вместо да полудява за проблеми, които намира за отвратителни, той се опитва да ги трансформира чрез хумор.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.